Производство по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 79, ал. 1 от Закона за българските лични документи (ЗБЛД).

Образувано е по касационна жалба на Ц. М. Ц., от гр. С., срещу решение № 3665 от 21.07.2011 г. по адм. д. № 5020/2010 г. по описа на Административен съд – София град, в частта, с която е отхвърлена жалбата му срещу заповед рег. № 4983/03.04.2009 г. на директора на СДВР (погрешно посочена с дата на издаване 4.03.2009 г.), с която на основание чл. 76, т. 3

Закона за българските документи за самоличност (ЗБДС, редакция, ДВ, бр. 105 от 2006 г.; понастоящем Закон за българските лични документи) е наложена принудителна административна мярка "Забрана за напускане на страната" по отношение държавите, извън Европейския съюз.

В касационната жалба се поддържат оплаквания за неправилност на обжалваното решение като постановено в нерушение на приложимия материален закон - касационно основание за отмяна по чл. 209, т. 3, предл. първо АПК.

Ответникът – директорът на СДВР, не ангажира становище по жалбата.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е неоснователна.

Върховният административен съд, седмо отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна с правен интерес от касационно обжалване. Като извърши служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното решение с материалния закон и разгледа касационната жалба на посоченото в нея основание, съдът намира същата за основателна.

С оспореното решение Административен съд - София град е оставил без разглеждане жалбата на Ц. М. Ц. против заповед № 4983/03.04.2009 г. (посочена като заповед № 4983/04.03.2009 г.) на директора на СДВР, с която на основание чл. 76, т. 3 ЗБЛД отм. , му е наложена принудителна административна мярка "Забрана за напускане на страната" по отношение държавите – членки на Европейския съюз. В частта...