Образувано е по касационна жалба от пълномощник на ЕТ "Венера ДМСД - А. Д.", гр. В., представляван от А. Д. Д., против решение № 1399/30.07.2009 год., постановено по адм. дело № 992/2009 год. на Административен съд - Варна, с което е отхвърлена жалбата срещу заповед № 765/16.03.2009 год. на Кмета на община - Варна, издадена на основание чл. 57а ЗУТ, с нареждане към търговеца да демонтира преместваем обект за търговия - павилион за продажба на закуски, разположен върху общински терен в гр. В., ул. "Дубровник", до бл. 10А, както и да възстанови първоначалния вид на заемания терен.

С твърдения за неправилност на решението, поради обосноваване на направените в него изводи на несъществуваща схема по чл. 56, ал. 2 ЗУТ и непризнаването на наличен наемен договор на ЕТ с общината, за което са представени фактури, се иска отмяната му.

В съдебното заседание касационната жалбоподателка, редовно призована, не се явява и не се представлява. Ответната страна -

Кмет на община - Варна, редовно призован, не се явява и не се представлява, не е изразено становище по касационната жалба.

Представителят на Върховната административна прокуратура обосновава заключение за неоснователност на касационната жалба. Решението на съда е обосновано и правилно, сочените касационни основания не са налични в настоящия случай.

Върховният административен съд, в настоящия си състав при второ отделение, за да се произнесе, съобрази следното:

Касационната жалба е подадена в срок от надлежна страна, процесуално е допустима.

По съществото си същата е неоснователна. Изложените от решаващия съд изводи са правилни, съответстват на приложимата правна уредба и задълбочено анализираните доказателства по делото, поради което се възприемат изцяло от настоящата инстанция.

Безспорно е установено в процеса, че процесният павилион за търговия съставлява преместваем обект по смисъла на чл. 56, ал. 1 ЗУТ, ситуиран върху терен - общинска собственост, съгласно разрешение за поставяне от 2006 год. Към момента на извършване на проверката, видно от съставения констативен акт, индивидуализирал обекта по разположение и размери, от приложения протокол № 2/13.03.2009 год. и решението на Комисията по чл. 4, ал. 3 от Наредбата за разполагане на преместваемите обекти на територията на община В., а и не се оспорва факта, че жалбоподателката не притежава разрешение за поставяне за 2009 год., за което е и надлежно уведомена. При тези обстоятелства, правилна е преценката, че законосъобразно и на точното правно основание - чл. 57а, ал. 1 от ЗУТ, Зам. кмета на О. В., при отчетените в решението условия за заместване, е издал процесната заповед за премахване на обекта, поради незапазването му в утвърдената за 2009 год. схема, което е въпрос по целесъобразност и не може да бъде контролиран. Доводите в касационната жалба, свързани с липсата на валидна схема по чл. 56 ЗУТ, или ако приложената извадка от кадастрален план с нанесени на нея обекти представлявала въпросната схема, то тя била нищожна, както и за наличието на наемен договор, който пък не бил оспорен, не следва да се коментират отново, тъй като са били заявени и в производството пред решаващия съд и са обсъдени обосновано и подробно в мотивите на съдебния акт. От възможността за събирането на допълнителни данни какво точно представлява в нейната цялост утвърдената схема и начинът на изготвянето й, жалбоподателката сама се е лишила, с отказа си по поисканата и допусната от съда експертиза. Освен това, актът на Главния архитект по одобряването, не е нарочна заповед, както счита касаторът, а положения на схемата печат, попълнен с надлежната дата - 28.01.2009 год., с посочен № на решението на ЕСУТ и подписът на арх. И. Т.. Правилен е и изводът на съда, че в случая ЗУТ е специален закон и нормите на ЗЗД са неприложими, а естествено несъществуващ договор не може да бъде оспорван. Обектът е поставен с разрешение, издадено по административен ред, по такъв и следва да бъде премахнат с оглед отпадналото основание, а за времето на съществуването му се дължи наем, представляващ обезщетение за ползвания общински терен.

Като е потвърдил заповедта, АС - Варна е издал едно правилно решение, което на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 от АПК следва да остане в сила, поради което и Върховният административен съд, второ отделение, РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1399/30.07.2009 год., постановено по адм. дело № 992/2009 год. на Административен съд - Варна, с което е отхвърлена жалбата на ЕТ "Венера ДМСД - А. Д.", гр. В., против заповед № 765/16.03.2009 год. на Кмета на община - Варна, издадена на основание чл. 57а ЗУТ, с нареждане към търговеца да демонтира преместваем обект за търговия - павилион за продажба на закуски, разположен върху общински терен в гр. В., ул. "Дубровник", до бл. 10А. Решението е окончателно. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ З. Т. секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ Д. Р./п/ Н. Г. З.Т.