О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 3775

гр. София, 21.07.2025 г.

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на петнадесети юли през две хиляди двадесет и пета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛБЕНА БОНЕВА

ЧЛЕНОВЕ: БОЯН ЦОНЕВ

МАРИЯ ХРИСТОВА

като разгледа, докладваното от съдия Б. Ц. гр. дело № 2563 по описа за 2025 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по чл. 307, ал. 1 от ГПК.

Образувано е по молба с вх. № 16322/05.05.2025 г. на Г. Р. Г., подадена чрез процесуалния й пълномощник адв. Д. К., и по молба с вх. № 16328/05.05.2025 г. на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, подадена чрез процесуалния му пълномощник юрк. В. Л.-И., за отмяна на влязлото в сила решение № 134/11.02.2025 г., постановено по възз. гр. дело № 300/2025 г. на Пловдивския окръжен съд, с което е отменено постановление за възлагане на недвижим имот от 11.12.2023 г. по изп. дело № 20218250400212 по описа на частен съдебен изпълнител с рег. № *.

Ответниците по двете молби за отмяна Д. Н. М. и А. К. М., в отговорите си, подадени чрез общия им процесуален пълномощник адв. С. М., излагат съображения за недопустимост, а при условията на евентуалност – доводи за неоснователност на молбите.

„Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, чрез процесуалния си пълномощник юрк. В. Л.-И. е подало отговор на молбата на Г. Г., в който се излагат съображения за основателност на същата

Останалите ответници по молбите за отмяна не са подали отговори.

При извършената служебна проверка съдът намира двете молби за отмяна на влязлото в сила решение, за процесуално недопустими.

Съгласно задължителните указания, дадени с т. 3 от тълкувателно решение (ТР) № 7/2014 от 31.07.2017 г. на ОСГТК на ВКС, решенията на окръжния съд, постановени по жалба срещу действията на съдебния изпълнител, не подлежат на отмяна по реда на глава 24 от ГПК. Съгласно разясненията, дадени в мотивите към същата т. 3 от тълкувателния акт, целта на производството по гл. 24 (чл. чл. 303-309) от ГПК е да бъде преустановено действието на силата на пресъдено нещо на съдебното решение, като краен правен резултат, и да се възстанови висящността на производството по спора, с който е сезиран съдът. Тази цел определя приложното поле на отмяната като процесуален способ за защита, допустим по отношение на определен кръг съдебни постановления – влезли в сила решения, ползващи се със сила на пресъдено нещо в трите основни проявления – правоустановяващо, праворегулиращо и преклудиращо. На същото това принципно разрешение, – че процесуално допустим предмет на извънинстанционното производство за отмяна по гл. 24 (чл. чл. 303-309) от ГПК могат да бъдат само влезли в сила съдебни актове, формиращи сила на пресъдено нещо относно материалноправен спор, респ. – че молба за отмяна на влязъл в сила съдебен (или несъдебен) акт, който не поражда сила на пресъдено нещо, е процесуално недопустима, се основават и задължителните указания, дадени (освен с т. 3) и с т. 4 и т. 6 от същото ТР № 7/2014 от 31.07.2017 г. на ОСГТК на ВКС, както и с ТР № 6/2020 от 20.05.2022 г. на ОСГТК на ВКС. В мотивите към последното изрично е прието, че не подлежат на отмяна по реда на чл. 303 и чл. 304 от ГПК както постановлението за възлагане, така и решението по чл. 435, ал. 3 от ГПК на окръжния съд, с което се извършва съдебният контрол за законосъобразност на това изпълнително действие – постановлението за възлагане.

От гореизложеното следва, че и подадените по настоящото дело две молби за отмяна на влязлото в сила решение на окръжния съд по чл. 435, ал. 3 от ГПК, са процесуално недопустими, тъй като атакуваният с тях съдебен акт не попада в приложното поле на особеното извънинстанционно производство по чл. 303 и сл. от ГПК. Като процесуално недопустими, молбите за отмяна следва да се оставят без разглеждане, а образуваното по тях производство по делото следва да се прекрати.

При този изход на делото, на основание чл. 38, ал. 2 от ЗАдв, във вр. с чл. 78, ал. 4 от ГПК, всеки от двамата молители дължи и следва да бъде осъден да заплати на процесуалния пълномощник на ответниците Д. и А. М. – адв. С. Г. М., претендираното от последната адвокатско възнаграждение за безплатно оказаната на тези две ответници адвокатска помощ по защитата им в настоящото производство. Съдът определя това адвокатско възнаграждение в размер от по 500 лв., платимо от всеки един от двамата молители, като съобразява незначителната фактическа и правна сложност на производството – и двете молби за отмяна се оставят без разглеждане поради тяхната недопустимост, както и обема на извършената от адвоката работа – изготвянето и подаването на четири отговора (поотделно от името на всяка от двете ответници по всяка от двете молби), но които – два по два са напълно идентични по съдържание, а всичките четири са в един и същи смисъл, като от друга страна в тях са изложени както съображения за недопустимост на молбите за отмяна, така и доводи за неоснователност на същите. Съдът съобразява също и решението от 25.01.2024 г. по дело C-438/22 на СЕС, съгласно което, при определяне размера на адвокатското възнаграждение, съдът не е обвързан от минималните размери, определени съобразно Нар. № 1/09.07.2004 г. на ВАдвС, респ. – от ограничението по чл. 38, ал. 2, изр. 2 от ЗАдв, което препраща към наредбата.

Мотивиран от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение

ОПРЕДЕЛИ :

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ молбата с вх. № 16322/05.05.2025 г. на Г. Р. Г. и молбата с вх. № 16328/05.05.2025 г. на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД за отмяна на влязлото в сила решение № 134/11.02.2025 г., постановено по възз. гр. дело № 300/2025 г. на Пловдивския окръжен съд; и ПРЕКРАТЯВА производството по гр. дело № 2563/2025 г. по описа на Върховния касационен съд, Четвърто гражданско отделение.

ОСЪЖДА Г. Р. Г. с ЕГН [ЕГН] да заплати на адвокат С. Г. М. с личен № 1400090340 сумата 500 лв. (петстотин лева), представляваща възнаграждение за оказаната безплатно адвокатска помощ на ответниците в настоящото производство Д. Н. М. и А. К. М..

ОСЪЖДА „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД с ЕИК[ЕИК] да заплати на адвокат С. Г. М. с личен № 1400090340 сумата 500 лв. (петстотин лева), представляваща възнаграждение за оказаната безплатно адвокатска помощ на ответниците в настоящото производство Д. Н. М. и А. К. М..

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред друг състав на Върховния касационен съд в едноседмичен срок от съобщаването на определението с връчване и на преписи от него на молителите.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: