О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 60

гр. София, 31.01.2019 година

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на четвърти декември през две хиляди и осемнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА

ЧЛЕНОВЕ: КОСТАДИНКА НЕДКОВА

АННА БАЕВА

като изслуша докладваното от съдия Е. В т. дело № 1690 по описа за 2018г.

Производството е по чл. 288 във връзка с чл. 280, ал. 1 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на ответника „ЧЕЗ Е. Б” АД, гр. София /въззивник във въззивното производство/ чрез процесуален представител юрисконсулт К. К. Д. срещу решение № 935 от 18.04.2018г. по т. дело № 2116/2017г. на Софийски апелативен съд, Търговско отделение, 5 състав, с което е потвърдено решение № 24 от 27.02.2017г. по т. дело № 85/2016г. на Врачански окръжен съд, Търговско отделение и „ЧЕЗ Е. Б” АД е осъдено да заплати на Ц. К. Ч. сумата 2 500 лв. – адвокатско възнаграждение за въззивното производство. С потвърдения първоинстанционен съдебен акт е признато за установено по отношение на „ЧЕЗ Е. Б” АД, че Ц. К. Ч. не дължи на „ЧЕЗ Е. Б” АД сумата в размер на 49 501,68 лв., представляваща стойност на консумирана ел. енергия по дебитни известия за времето от 18.05.2013г. до 14.05.2016г. и по фактури от 15.05.2016г. до 10.06.2016г., и ответното дружество е осъдено да заплати на ищеца сумата в размер 4 485,05 лв. – направени разноски за първоинстанционното производство.

Касаторът прави оплакване за неправилност на въззивното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. В приложено към касационната жалба основание съгласно императивното изискване на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК релевира доводи за допускане...