№ 349

С., 04.04. 2016 година

Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на девети март, през две хиляди и шестнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАПКА ЮСТИНИЯНОВА

ЧЛЕНОВЕ: Л. БОГДАНОВА

С. ДИМИТРОВА

като разгледа докладваното от съдия С. Д. гр. д. № 835 по описа за 2016 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по чл. 288, вр. с чл. 280, ал. 1 ГПК.

Постъпила е касационна жалба от [фирма] [населено място], чрез пълномощника си адв. В. Г. от АК-С. против въззивно решение № 109 от 04.12.2015 г., постановено по в. т.д. № 28/2015 г. на Силистренския окръжен съд, ГК, с което като е потвърдено решение № 4 от 12.01.2015 г. по гр. д. № 368/2013 г. на Дуловския районен съд, е признато за установено по иска, предявен от Й. Р. Е. от [населено място] срещу [фирма] [населено място], на основание чл. 124, ал. 1 ГПК, че Й. Р. Е. не дължи на [фирма], сумата от 13 238,09 лв. по изп. д. № 148/2013 г. по описа на СИС при Д., образувано на основание изпълнителен лист, издаден въз основа на заповед за изпълнение на парично задължение, постановена по ч. гр. д. № 227/2012 г. по описа на Д.. Релевира недопустимост и неправилност на въззивното решение по касационните основания на чл. 281, т. 2 и т. 3 ГПК.

В изложение на основанията за допускане на касационно обжалване, касаторът поддържа, че с въззивното решение съдът се е произнесъл по правни въпроси от значение за изхода на спора, които са решение в противоречие с практиката на ВКС, както и са решавани противоречиво от съдилищата - основания за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК. Поставените правни въпроси от...