О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 240

София, 16.04.2020 г.

Върховният касационен съд, гражданска колегия, четвърто отделение, в закрито заседание на двадесет и седми февруари две хиляди и двадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛБЕНА БОНЕВА

ЧЛЕНОВЕ: БОЯН ЦОНЕВ

ЛЮБКА АНДОНОВА

като разгледа докладваното от съдия А.Б гр. дело № 165 по описа за 2020 г. взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по касационна жалба, подадена от Национален исторически музей, чрез адвокат К. К. Б., срещу въззивно решение № 6377/05.09.2019 г., постановено от Софийски градски съд по гр. д. № 8381/2018 г.

Излага доводи за неправилност поради противоречие с материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост.

Насрещната страна М. Н. С., действащ чрез законния си представител Р. Б. Б., чрез адвокат Д. Б., отговаря в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване. Евентуално, развива съображения, че касационната жалба е неоснователна.

Съставът на Върховния касационен съд намира, че касационната жалба е частично недопустима – срещу решението, постановено по иска с правно осн. чл. 49 ЗЗД за обезщетение на причинени имуществени вреди, както и по чл. 86 ЗЗД за присъдената компенсаторна лихва върху главницата от 1267,85 лв., считано от 15.06.2017 г. до окончателното издължаване. Въззивният съдебен акт в тази част е постановен по граждански искове с цена под 5000 лв., което го изключва от касационен контрол, на осн. чл. 280, ал. 3, т. 1, предл. 1 ГПК. В тази част касационната жалба следва да бъде върната, а образуваното по нея касационно производство – прекратено.

В останалата част жалбата е подадена в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, и отговаря на изискванията по чл. 284, ал. 1 и 2 ГПК.

Приложено...