Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба от Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР или Комисията) срещу решение № 7459 от 10.12.2018г., постановено по адм. д.№ 6733/2018 г. от Административен съд - София град. С него е отменен мълчалив отказ на КЕВР да се произнесе по жалба с вх. № Е-13-01-20/30.03.2018г., подадена от "Националната електрическа компания" ЕАД (НЕК) срещу "ЕВН Б. Тя“ ЕАД /ЕВН/ и преписката е върната на административния орган за произнасяне при спазване на указанията по тълкуване и прилагане на закона, дадени в мотивите на решението.
В касационната жалба се съдържат доводи за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон и необоснованост отм. енителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Касаторът се позовава на разпоредбите от Наредба № 3 от 21.03.2013 г. за лицензиране на дейностите в енергетиката (НЛДЕ), по силата на която твърди, че Комисията е задължена да се произнесе с изричен акт и поради това не може да формира мълчалив отказ. Касаторът моли съда да отмени обжалваното решение и вместо него да постанови друго, по същество, с което жалбата на НЕК да бъде оставена без уважение. Претендира юрисконсултско възнаграждение.
Ответникът - "Национална електрическа компания" ЕАД, чрез процесуалния си представител оспорва касационната жалба. Претендира юрисконсултско възнаграждение.
Заинтересованата страна - "ЕВН Б. Тя“ ЕАД /ЕВН/ не взема становище.
Участвалият по делото прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.
Настоящият състав на Върховния административен съд, трето отделение, намира касационната жалба като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК за процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е основателна.
Производството пред Административен съд - София град е било образувано по жалба на НЕК против мълчалив отказ на КЕВР да се произнесе по жалба с вх. № Е-13-01-20/30.03.2018г., подадена от "Националната електрическа компания" ЕАД срещу "ЕВН Б. Тя“ ЕАД с твърдения, че енергийното дружество нарушава чл. 162 от ЗЕ и с искане да му се наложи принудителна административна мярка - издаване на кредитни известия на обща стойност 201113,45 лв с ДДС към фактури № 13….74/30.11.2015г. и № 13…..77/31.12.2015г., с което да сторнира количество некомбинирана електрическа енергия в размер на 980, 085 MWh, което не е регистрирано със сертификат за произход и ЕВН да възстанови на НЕК надвзета сума от 201 113,45 лв с ДДС, в резултат на неприлагане на чл. 162, ал.1 от ЗЕ за период от 01.11.2015г. до 31.12.2015г.
С обжалваното пред настоящата инстанция решение Административен съд - София град е приел, че е налице мълчалив отказ, който е и отменил и е върнал преписката на административния орган за произнасяне при спазване на указанията по тълкуване и прилагане на закона, дадени в мотивите на решението. Съдът е приел, че жалбата попадала в хипотезата на чл. 142 от НЛДЕ и чл. 22 от ЗЕ, поради което в правомощията на КЕВР било да я разгледа и произнесе по нея. Правомощието на административния орган, разписано в закон, според съда, не означавало само право да се произнесе по даден въпрос, но и задължение. След като Комисията не се била произнесла в срок, налице бил формиран мълчалив отказ според фикцията на чл. 58, ал. 1 от АПК. Такъв бил недопустим.
Решението е недопустимо. Мълчалив отказ по искане с вх. № Е-13-01-20/30.03.2018г., подадена от "Националната електрическа компания" ЕАД срещу "ЕВН Б. Тя“ ЕАД не може да бъде формиран.
Действително, съгласно чл. 22, чл. 75-81 ЗЕ, както и чл. 142-149 от НЛДЕ, в правомощията на КЕВР е да разреши възникнал спор между лицензианти, като произнасянето в този случай следва да е изрично. Съгласно чл.22, ал.5 ЗЕ, правомощията на Комисията се свеждат до даване на задължителни указания по прилагането на закона на лицензианта.
В настоящия случай обаче подаденото до Комисията искане за налагане на принудителни административни мерки не може да бъде квалифицирано като жалба по чл. 22 ЗЕ. Налагането на принудителни административни мерки, съгласно чл.201 ЗЕ, е правомощие на КЕВР, което тя упражнява служебно, а не по искане на друг правен субект. Освен това, принудителните административни мерки са изчерпателно изброени в ЗЕ, предвид и чл. 23 ЗАНН; съответно в ЗЕ липсват принудителни административни мерки от вида на тези, които НЕК иска да бъдат наложени на ЕВН. Извън компетентността на Комисията е да разпорежда издаване на кредитни известия и връщане на парични суми под формата на ПАМ. Поради това искането на НЕК в случая има характер на сигнал и не създава задължение за комисията за произнасяне с изричен акт, респективно по това искане не се формира мълчалив отказ. Това налага обезсилване на постановеното съдебно решение и прекратяване на съдебното производство.
С оглед изхода на спора, искането на КЕВР за присъждане на юрисконсултско възнаграждение следва да се уважи. Предвид фактическата и правна сложност на делото, настоящият съдебен състав намира, че касаторът следва на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК във връзка с чл. 34 от ЗПрП (ЗАКОН ЗЗД ПРАВНАТА ПОМОЩ) и чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ да заплати на КЕВР разноски в размер на 100 лв.
По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 3 АПК, настоящият състав на Върховния административен съд, трето отделение, РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА решение № 7459 от 10.12.2018г., постановено по адм. д. № 6733/2018 г. от Административен съд - София град. ПРЕКРАТЯВА съдебното производство.
ОСЪЖДА "Националната електрическа компания" ЕАД да заплати на Комисията за енергийно и водно регулиране разноски в размер на 100 (сто) лева. Решението е окончателно.