О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 3778

София, 21.07.2025 г.

Върховният касационен съд, гражданска колегия, четвърто отделение, в закрито заседание на петнадесети юли две хиляди двадесет и пета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛБЕНА БОНЕВА

ЧЛЕНОВЕ: БОЯН ЦОНЕВ

МАРИЯ ХРИСТОВАкато разгледа докладваното от съдия А. Б. ч. гр. дело № 2648 по описа за 2025 г., взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по частна жалба, подадена от Н. М. П., срещу определение № 3226/20.05.2025 г. на друг тричленен състав на Върховния касационен съд, IІІ гражданско отделение, по гр. д. № 2266/2025 г.

С него съдът е оставил без разглеждане, като недопустима, молбата на Н. П. за отмяна по реда на чл. 303 на решение по гр. д. № 2074/2024 г. на Варненския районен съд, в частта, с която Н. П. е задължен да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо П. О., осъден е да заплати държавна такса и разноските по делото, сторени от противната страна в производството по ЗЗДН, и е разпоредено да се издаде заповед за защита срещу Н. П. за наложената мярка за защита по отношение на П. О..

Производството е по чл. 274, ал. 2, вр. ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК.

Частната жалба е редовна от външна страна, подадена е в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, от легитимно лице, и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е допустима.

Жалбоподателят твърди, че обжалваното определение е неправилно, като излага съображения, извън спорния въпрос – допустимо ли е да се иска отмяна по чл. 303 ГПК на съдебен акт, постановен по ЗЗДн.

Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна.

Правилно съставът на трето гражданско отделение на Върховния касационен съд е оставил без разглеждане молбата по чл. чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК на Н. П..

Желанието на молителя делото да се гледа от ВКС, само по себе си не е достатъчно за допустимостта на молбата му. Както е изяснено изрично и с Тълкувателно решение № 7/2014 г., обявено 31.07.2017 по тълк. дело № 7/2014 г. на ОСГТК на ВКС, институтът на отмяната по чл. 303 и чл. 304 ГПК е приложим не към всички актове на съдилищата, а само към определена категория съдебни актове – решения, ползващи се със силата на пресъдено нещо и определения, имащи техните правните последици. Като извънредно процесуално средство за съдебен контрол на неправилни решения, ползващи се със сила на пресъдено нещо, отмяната не може да се приложи по отношение на други съдебни актове, за които, след изчерпване на редовния процесуален ред, не съществува друг път за защита.

Правилно в обжалваното определение е изяснено, че съдебните актове по ЗЗДН не се ползват със сила на пресъдено нещо. Съдът се е позовал на ТР № 2/2019 г. от 25.11.2020 г. на ОСГК на ВКС, в което е изтълкувано, че производството по чл. 12 и сл. ЗЗДН е такова по спорна администрация на гражданските правоотношения. Заповедта, издадена в това производство, не разрешава правен спор, а съобразно правното положение между страните, определя ред и начин за упражняване на материалните права и задължения помежду им. Веднъж сезиран, съдът постановява онова, което приема за законосъобразно, но и целесъобразно за съответното гражданско правоотношение, правейки преценка въз основа на заложените в закона критерии. Правото да се сезира съдът с искане за администриране на гражданските правоотношения не се преклудира при произнасянето на съда и страните могат отново да се обърнат към него с искане да определи ред и начин на упражняване на материалните им отношения.

В заключение, решението, постановено от ВРС по ЗЗДН, не попада в приложното поле на чл. 303 и чл. 304 ГПК. Обжалваното определение е правилно и следва да бъде потвърдено.

Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение,

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 3226/20.05.2025 г., постановено от състав на Върховния касационен съд, IІІ гражданско отделение, по гр. д. № 2266/2025 г.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: