Образувано е по касационна жалба на И.Ц и на Министерство на околната среда и водите /МОСВ/ против решение № 7751/18.12.2018г. по адм. д. № 3152/2016г. на Административен съд – София-град /АССГ/, с което Министерството е осъдено да заплати на И.Ц обезщетение за претърпени имуществени вреди, в общ размер на 12 947 лв., от които: 9 268 лв. за периода от м. 02.2013 г. до м. 03.2014 г., представляващи разликата между получаваното от ищеца трудово възнаграждение и възнаграждението, получавано през същия период от друг държавен служител със същия ранг, образование и професионален опит, предвид Решение № 443/18.11.2015 г. на Комисията за защита от дискриминация, заедно със законните лихви върху тази сума, считано от 09.07.2018 г.; 3 679 лв., представляващи разликата между получено от ищеца допълнително материално стимулиране, за периода м. м. 04, 07, 10.2013 г. и м. 01.2014 г. и това, получено за същия период от друг държавен служител със същия ранг, образование и професионален опит, предвид Решение № 443/18.11.2015 г. на Комисията за защита от дискриминация, заедно със законните лихви върху тази сума, считано от 09.07.2018 г.; отхвърлен е като неоснователен искът на И.Ц срещу Министерство на околната среда и водите за лихви върху обезщетението за имуществени вреди, както следва: 2 334, 81 лева върху 9 268 лева, считано от 26.03.2013 г. до 24.03.2014 г.; 937, 62 лева върху 3 679 лева, считано от 26.05.2013 г.; Министерство на околната среда и водите е осъдено да заплати на И.Ц обезщетение за претърпени неимуществени вреди, в размер на 500 лв, в резултат на осъществена спрямо него пряка дискриминация по признак „лично положение“ и нарушение на чл. 14, ал. 1 от ЗЗДискр (ЗАКОН ЗЗД ЗАЩИТА ОТ ДИСКРИМИНАЦИЯ), като искът е отхвърлен за разликата до 3000 лв, присъдени са разноски на ищеца и ищецът е осъден да заплати на АССГ държавна такса в размер на 10 лв.

Касаторът И.Ц чрез процесуален представител обжалва решението в частта му, с която искът за обезщетение за неимуществени вреди е частично отхвърлен, като твърди, че решението в тази част е необосновано – касационно основание по чл. 209, т.3 АПК.Пва се на свидетелските показания, като счита за неправилна преценката на съда за незначително засягане на емоционалната сфера на ищеца.Претендира разноски.

К. Мо на околната следа обжалва решението в осъдителната му част, поради недопустимост, съществено нарушение на съдопроизводствените правила, необоснованост и нарушение на материалния закон – касационни основания по чл. 209, т.2 и т.3 АПК. Твърди, че искът е недопустим и не е подсъден на административен съд. Сочи нередовности на исковата молба. Изтъква, че правоотношението между органа по назначаването и държавния служител не е проявление на административна дейност по смисъла на чл.1 ЗОДОВ, както и че липсва незаконосъобразен административен акт, действие или бездействие на административен орган или длъжностно лице, което изключва възникване на отговорност по смисъла на закона.Касаторът счита, че не е налице и причинна връзка между нарушението по чл. 14 ЗЗДискр. и претърпените имуществени вреди, тъй като възнаграждението на ищеца е било определено със заповед, която не е обжалвана и не е предмет на съдебен контрол. Твърди, че не е налице основание за присъждане и на неимуществени вреди, както и че съдът не е съобразил нормата на чл. 52 ЗЗД. Поради това се иска отмяна на решението в осъдителната му част и постановяване на друго, с което да се отхвърлят изцяло исковете. Претендира разноски и прави възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение за противната страна.

Решението не се обжалва и е влязло в сила в частта, в която е отхвърлен искът на И.Ц срещу Министерство на околната среда и водите за лихви върху обезщетението за имуществени вреди, както и в частта, с която Церовски е осъден да заплати държавна такса. Относно разноските изменение по реда на чл. 248 ГПК не е искано.

Всяка от страните оспорва съответно касационната жалба на противната страна.

Представителят на Върховната административна прокуратура, в хода на делото по същество, поддържа подробно заключение, че решението на АССГ е правилно.

Върховният административен съд, трето отделение, като взе предвид становището на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК, и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Касационните жалби са редовно подадени в срок, от надлежни страни, защитаващи легитимен правен интерес, против подлежащ на касационен контрол съдебен акт и при липса на основания по чл. 215 от АПК, поради което са допустими. По същество са неоснователни.

П. Аивен съд София-град са предявени за разглеждане искове с правно основание чл. чл.74, ал.2 ЗЗДискр. и чл. 86 ЗЗД., както следва: за имуществени вреди в размер 9268 лева, представляващи разлика между получено възнаграждение и такова, което И.Ц е следвало да получава, заедно с лихви в размер 2334, 81 лева върху разликата, считано от 26-то число на месеца, следващ този, за който се претендира разлика, до 24.03.2014г.; 3679 лева, представляващи разликата между получено допълнително материално стимулиране и това, което би следвало да се получи, заедно с лихви 937, 62 лева върху разликата, считано от 26-то число на месеца, следващ този, за който се претендира разлика, до 24.03.2014 г.; законните лихви върху 9 268 лева, считано от 25.03.2014 г.; законните лихви върху 3 679 лева, считано от 25.03.2014 г.; неимуществени вреди в размер 3000 лева, заедно със законните лихви, считано от 01.10.2012 г.

От фактическа страна съдът е установил, а и не е било спорно, че И.Ц е заемал по служебно правоотношение в Министерство на околната среда и водите длъжност „главен експерт“, в Дирекция „Фондове на Европейския съюз за околна среда“ (ФЕСОС), Отдел „Предварителен контрол“, въз основа на издадена от министъра Заповед № 3934/ 01.10.2012 г., с определен ІІІ-ти младши ранг и основна месечна заплата, в размер на 1105 лева, като на 26.03.2016 г. ищецът е бил освободен от заеманата длъжност.

С влязло в сила на 09.07.2018 г. Решение № 443/18.11.2015 г. на Комисията за защита от дискриминация е установено, че министърът на околната среда и водите, е нарушил спрямо И.Ц 14, ал.1 от Закона защита от дискриминация и е осъществил пряка дискриминация по признак „лично положение“, по смисъла на чл. 4, ал.2 от същия закон, във връзка с размера на получаваното възнаграждение и сумите за допълнително материално стимулиране. В мотивите на решението на КЗД са установени различия между възнагражденията на служители на длъжност „старши експерт“ и „главен експерт“ в същия отдел, и със същия ранг и стаж през посочения период, при еднакви изискванията за длъжността, еднакви по обем и сложност задачи; припокриване на част от задълженията им. На служителите, за изпълнение на функции по управлението на финансовата помощ от ЕС се изплащали месечно допълнителни възнаграждения, в размер на основната месечна заплата на съответния служител, съгласно списъци, утвърдени от министъра по управление на средствата от ЕС и от министъра на финансите.

Съдът е обсъдил събраните свидетелски показания, като въз основа на тях е приел, че И.Ц не бил щастлив от това, че хора на по-ниска позиция имали по-висока заплата от неговата и бил без настроение, въпреки че е позитивен човек.

От правна страна съдът приел, че министърът, като орган на изпълнителната власт/орган на държавна власт (чл. 25, ал. 1 от ЗАдм (ЗАКОН ЗЗД АДМИНИСТРАЦИЯТА)) е и орган по назначаване на държавните служители (чл. 6, ал. 1 ЗДСл.), както и държавен орган по смисъла на чл. 74, ал. 2 ЗЗДискр. Бидейки обвързан от констатациите и изводите, съдържащи се в Решение № 443/18.11.2015 г. на Комисията за защита от дискриминация, потвърдено от Върховния административен съд с Решение № 9371/09.07.2018 г., по адм. дело № 10854/2016 г., съдът е приел за установено, че министърът на околната среда и водите е нарушил чл. 14, ал. 1 ЗЗДискр., като през периода от 01.10.2012 г. (датата на назначаване със Заповед № 3934/01.10.2012 г.), до 25.03.2014 г. (датата на прекратяване служебното правоотношение със Заповед № 204/25.03.2014 г.) не е осигурил равно възнаграждение за еднакъв или равностоен труд на И.Ц, в сравнение с друг служител със същия ранг, образование и професионален опит. На базата на получаваните от този служител възнаграждения е изчислен размерът на претърпените имуществени вреди и съответните лихви.

Искът за неимуществени вреди е уважен частично, като съдът е изложил мотиви, че такива са претърпени, но интензитетът им не е съществен, поради което присъденото обезщетение, след съобразяване нормата на чл. 52 ЗЗД, е в размер на 500 лв.

Решението е правилно. Съдът е събрал относимите към спора доказателства и при надлежно изяснена фактическа обстановка и липса на съществени процесуални нарушения е формирал обосновани и верни фактически изводи и правилно е приложил материалния закон.

Предявените искове са с правно основание чл. 74, ал. 2 от ЗЗДискр., като в контекста на действащата нормативна уредба, приложението на чл. 74 от ЗЗДискр. е обусловено от приключило административно производство по реда на Раздел І, Глава ІV от ЗЗДискр. пред компетентния административен орган - Комисията за защита от дискриминация /КЗД/, в рамките на което, с влязъл в сила административен акт по чл. 65 с. з., е установен правопораждащият правото на обезщетение акт на дискриминация. Т. е, задължителна процесуална предпоставка за допустимостта на този иск е наличието на приключило пред Комисията за защита от дискриминация административно производство по Раздел І, Глава ІV от ЗЗДискр. Съгласно чл. 74, ал. 2 ЗЗДискр., в случаите, когато вредите са причинени от незаконни актове, действия или бездействия на държавни органи и длъжностни лица, искът за обезщетение се предявява по реда на Закон за отговорността на държавата за вреди, причинени на граждани (ЗОДОВ). В тази хипотеза компетентните административни съдилища изследват съществуването на вреди в причинно-следствена връзка с установен от КЗД, като специализиран административен орган, акт на дискриминация. По аргумент от чл. 1, ал. 2 ЗОДОВ, исковете по чл. 1, ал. 1 от с. з. се разглеждат по реда, установен в АПК. В същият смисъл е предписанието на чл. 203 АПК, според който исковете за обезщетения за вреди, причинени на граждани или юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица се разглеждат по реда на глава ХI "Производства за обезщетения" от АПК. В конкретния случай е налице влязло в законна в сила Решение на Комисията за защита от дискриминация, с което е установено извършване на дискриминация по отношение на И.Ц от страна на Министъра на околната среда и водите, както правилно е установил и АССГ.Нтелни са доводите на касатора МОСВ за недопустимост на исковете и неподсъдност на производството на АССГ.

Отговорността на държавата по чл. 1 ЗОДОВ е невиновна, обективна отговорност за вреди, причинени на граждани и юридически лица от чужди незаконни действия или бездействия при и по повод изпълнение на административна дейност, поради което чл. 7, ал. 1 от с. з. указва, че искът за обезщетение се предявява срещу органите по чл. 1, ал. 1, от чийто незаконни актове, действия и бездействия са причинени вредите. В разпоредбата на чл. 205 АПК пък е посочено, че искът се предявява срещу юридическото лице, представлявано от органа, от чийто незаконосъобразен акт, действие или бездействие са причинени вредите. Следователно, пасивно легитимиран ответник по исковете за обезщетение е юридическото лице, с което съответното длъжностно лице - пряк причинител на вредата, е в трудови или служебни правоотношения. В този смисъл е и т. 6 от ТР № 3/2004 г. на ВКС по т. гр д. № 3/2004 г., ОСГК. В случая такова юридическо лице е Министерство на околната среда и водите, като исковете за обезщетение срещу това юридическо лице, са насочени срещу надлежния ответник, притежаващ самостоятелна правосубектност.

Административният съд е квалифицирал предявените искове по чл. 74, ал. 2 ЗЗДискр, тъй като се претендира обезщетяването на вреди, настъпили в резултат на проявена дискриминация. Съдът е посочил като елемент от фактическия състав наличието на влязло в сила решение на Комисията за защита от дискриминация, с което е установено извършеното нарушение. Основният елемент от фактическия състав, от който възниква отговорността по ЗОДОВ (ЗАКОН ЗЗД ОТГОВОРНОСТТА НА ДЪРЖАВАТА И ОБЩИНИТЕ ЗЗД ВРЕДИ) е осъществената в нарушение на изискванията за равно третиране административна дейност.

В мотивите на съдебния акт първоинстанционният съд е посочил проявленията на административна дейност на органа по назначаването, от които са произлезли вредите. Съгласно чл. 11, ал. 1 и ал. 2, т. 6 от ЗДСл (изм. - ДВ, бр. 95 от 2003 г., изм. - ДВ, бр. 38 от 2012 г., в сила от 01.07.2012 г.) задължителен реквизит на административния акт за назначаване на държавния служител е определеният от органа по назначаване размер на основната заплата. По силата на чл. 42 ЗДСл., за изпълнение на държавната служба държавният служител има право на брутна заплата, която включва основна заплата и допълнителни възнаграждения.

Съгласно чл. 67, ал. 3 от ЗДСл в същата редакция, минималните и максималните размери на основните заплати по нива и степени, размерите на допълнителните възнаграждения, както и редът за получаването им се определят с наредба на Министерския съвет и не могат да бъдат по-ниски от определените в трудовото законодателство. Алинея 4 на същия текст предвижда, че органът по назначаването определя индивидуалния размер на основната заплата на държавния служител, като отчита нивото на заеманата длъжност, квалификацията и професионалния опит.

С оглед посочения приложим материален закон и направените изводи, настоящият съдебен състав намира, че както първоначалното определяне на основаната заплата, така и последващото й изменение е функция от упражняване на властнически правомощия от страна на органа по назначаване, осъществявано чрез изрично писмено волеизявление, пораждащо правни последици между страните в служебното правоотношение. Основното и допълнителното възнаграждение на И.Ц са определени с индивидуални административни актове, както по принцип се уреждат елементите на административното правоотношение. Както правната теория, така и практиката, без отклонения приемат, че отношенията между държавния служител и органа по назначаването са административни по своя характер. Поради това са неоснователни доводите на касатора, че не бил налице първият елемент от хипотезата на чл. 1 ЗОДОВ вр. чл. 74, ал.2 ЗЗДискр, а именно незаконосъобразна административна дейност. Дейността по определяне възнаграждението на държавните служители е административна, а незаконосъобразността и в случая следва от влязлото в сила решение на КЗД, с което е установено нарушение на чл. 14, ал. 1 ЗЗДискр. от страна на министъра на околната среда и водите. Обстоятелството, че възнагражденията са определяни с влезли в сила индивидуални административни актове, при установена дискриминация от страна на КЗД, не се отразява на извода за наличие на първия елемент, визиран в хипотезата на чл.1 ЗОДОВ. Напротив, изискването за изрична отмяна на административни актове, довели до осъществяване на дискриминация, която отмяна при това не може да бъде осъществена поради изтичане на преклузивните срокове за съдебен контрол, би обезсмислила специалната защита срещу дискриминация, предвидена в ЗЗДискр., предпоставките за която са подробно развити и в константната практика на Съда на Европейския съюз.

Съдът правилно е установил, че е налице и вторият елемент от фактическия състав - настъпили имуществени и неимуществени вреди. Размерът на обезщетението за имуществени вреди е правилно определен въз основа на разликите във възнагражденията, причинени от дискриминационния подход на органа по назначаването при определянето им за служител на същата длъжност в същия отдел, със същия ранг и стаж през процесния период, при еднакви изискванията за длъжността и еднакви по обем и сложност задачи, като не се спори, че единствената атестация на ищеца сочи свръхизпълнение на поставените изисквания, както и че допълнителното материално стимулиране е определено на база основната заплата. Конкретно за начина на определяне размера на имуществените вреди касаторът не сочи доводи в жалбата.

Обезщетението за неимуществени вреди има компенсаторна функция - да обезщети причинените вреди в техния паричен еквивалент. По отношение на претендираните неимуществени вреди административният съд обосновано, правилно и в съответствие с юриспруденцията по прилагане на ЗЗД и чл. 14 ЕКПЧОСе приел, че самият акт на дискриминация обосновава като последица настъпване на неимуществени вреди. Що се отнася до определения от съда размер, настоящата инстанция намира решението за правилно и обосновано. Размерът от 500 лв. отговаря на обстоятелствата, установени по делото. В съответствие с нормата на чл. 52 ЗЗД, преценявайки критерия за справедливост, съдът се е мотивирал и е определил размера на обезщетението. Този размер е съответен на конкретно установените по делото обстоятелства, свързани с продължителността на увреждането и отражението им върху ищеца, който според настоящия състав ще го възмезди адекватно. Обезщетението в така определения размер е съобразено с характера, степента, интензитета и продължителността от време, през който са понасяни вредите при отчитане на всички установени по делото относими факти и се явява справедливо по смисъла на чл. 52 ЗЗД. Размерът му не се явява завишен, в състояние е да компенсира вредите, претърпени от посоченото лице, без да доведе до обогатяване. Затова, решението се преценява от настоящия състав като правилно и по отношение на размера на присъденото обезщетение.

Както правилно е установил съдът, налице е и третият елемент от фактическия състав на отговорността по чл. 74, ал. 2 ЗЗДискр във вр. с чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ - пряка причинно-следствена връзка между осъществената дискриминация и вредите. Субективното право на обезщетение възниква само ако вредите са пряка и непосредствена последица от установения дискриминационен акт на административен орган - чл. 4 от ЗОДОВ. Преки са вредите, които са нормално настъпваща и необходима последица от вредоносния резултат, т. е. които са адекватно следствие от увреждането. Непосредствени вреди са тези, които са настъпили по време и място, следващо противоправния резултат. В случая съдът е обвързан от влязлото в сила решение за установяване на дискриминация, а имуществените и неимуществени вреди в определения размер са пряка последица от дейността, в рамките на която е осъществена дискриминацията. Липсват обстоятелства, прекъсващи причинно-следствената верига между дискриминационното поведение и вредата както противоправен резултат.

При така изложеното, обжалваното решение следва да бъде оставено в сила, на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, като правилно.

При липса на съдебен акт по чл. 248 ГПК и при този резултат от спора, няма основание за изменение на решението в частта за разноските. По отношение разноските за касационното производство, на основание чл. 10, ал.2 и ал.3 ЗОДОВ и при направеното основателно възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение за касационното производство, на И.Ц следва да бъдат присъдени разноски в размер на 1005 лв, от които 1000 лв адвокатско възнаграждение и 5 лв държавна такса.

Водим от горното, Върховният административен съд, трето отделение, РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 7751/18.12.2018г. по адм. д. № 3152/2016г. на Административен съд – София-град.

ОСЪЖДА Министерство на околната среда и водите да заплати на И.Ц разноски за касационното производство в размер на 1005 лв.

Решението е окончателно.