Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на Н.П, подадена, чрез адв.. Д против решение № 140/19.12.2017 г., постановено по адм. дело № 211/2017 г. по описа на Административен съд – Видин. В касационната жалба са релевирани доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост – касационни основания по смисъла на чл. 20, т. 3 от АПК, поради което се претендира неговата отмяна и постановяването на друго решение, с което да се уважи исковата претенция. Моли също и за присъждане на направените разноски по делото и пред двете съдебни инстанции.

Редовно призована за съдебно заседание, касаторката не се явява и не се представлява.

Ответната страна – Министерство на земеделието и храните, в съдебно заседание и в представени по делото писмени бележки, чрез адв.. И оспорва касационната жалба и моли обжалваното решение, като правилно и обосновано да бъде оставено в сила.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение, че не са налице касационни основания и затова обжалваното решение следва да бъде оставено в сила.

Върховният административен съд, трето отделение, като взе предвид становищата на страните и провери оспореното решение при спазване на разпоредбата на чл. 218 от АПК, прие за установено следното:

Касационната жалба е подадена в срок от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна.

С посоченото решение в производството по чл. 203 и сл. от АПК във връзка с чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, съдът е отхвърлил исковата молба на Н.П против Българска агенция по безопасност на храните за обезщетение за имуществени вреди, в резултат на отменени заповеди за прекратяване на служебните й правоотношения, както следва: 1. за обезщетение на причинени имуществени вреди в размер на 9248,90 лв., причинени в резултат на отменен административен акт Заповед №НК-17/21.07.2014 г. на изпълнителния директор на БАБХ, в периода 21.01.2015 г. - 29.02.2016 г., изразяващи се в лишаването й от доходи в резултат на неправомерното уволнение, ведно със законната лихва от предявяване на иска до окончателното издължаване;

2. за обезщетение на причинени имуществени вреди в размер на 3308 лв., представляващи разликата в полученото обезщетение за пенсиониране - за 2 м. вместо за 4 месеца и в по-малък размер, които е следвало да получи към 16.11.2016 г. (моментът на настъпване на вредата), причинени в резултат на отменен административен акт - Заповед № ОСОС-6/29.02.2016 г. на Изпълнителния директор на БАБХ, ведно със законната лихва от предявяване на иска до окончателното издължаване. За да постанови този резултат административният съд от фактическа страна е установил, че с Решение № 108/16.12.2014 г. на АС - Видин, постановено по АД № 173/2014 г. по описа на АС - Видин, е отменена Заповед № НК-17/21.07.2014 г. на Изпълнителния директор на БАБХ - София, с която на ищцата Н.П е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“ и Заповед № ОСОС988/21.07.2014 г. на Изпълнителния директор на БАБХ, с която е прекратено служебното й правоотношение на заеманата от нея длъжност „главен инспектор в отдел „Контрол на храните“ при ОДБХ - Видин. Решението е влязло в сила на 11.02.2016 г., тъй като е потвърдено с Решение № 1474/11.02.2016 г. на Върховния административен съд, постановено по АД № 1660/2015 г. по описа на Върховен административен съд. Със заповед № ВР-3/29.02.2016 г. ищцата е възстановена на заеманата преди уволнението длъжност, като със заповед от същата дата - Заповед № ОСОС-6/29.02.2016 г. отново е прекратено служебното й правоотношение поради съкращаване на длъжността. С окончателно решение № 4713/18.04.2017 г., постановено по АД № 10046/2016 г., Върховен административен съд е отменил заповедта за прекратяване на служебното й правоотношение като незаконосъобразна. Установено от съда е също, че с решение № 60/19.05.2016 г., постановено по АД № 30/2016 г., на АС - Видин, ответникът е осъден да заплати на ищцата обезщетение по чл. 104, ал. 1 от ЗДСл поради незаконно прекратяване на служебното й правоотношение със Заповед № НК-17/21.07.2014 г. в размер на 4608 лв. за периода 26.07.2014 г. - 25.01.2015 г., т. е. за период от 6 месеца. Обезщетението е изплатено на ищцата. От представени по делото данни от ТП на НОИ - Видин, съдът е установил, че ищцата е упражнила правото си на пенсия и считано от 23.11.2015 г. й е отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст. По делото е била допусната и съдебно-счетоводна експертиза от чието заключение съдът установил, че през м. 11.2016 г. на ищцата от О. Д е начислено и изплатено обезщетение по чл. 222, ал. 3 от КТ в размер на 1300 лв., а ако би се пенсионирала при ответника (БАБХ) би получила обезщетение в размер на 6 брутни заплати, или 4608 лв., което е с 3308 лв. повече от полученото. След подробен анализ на приложимите разпоредби и приложените доказателства по делото, административният съд е приел, че съгласно чл. 8, ал. 3 от ЗОДОВ, когато закон е предвидил специален начин на обезщетение, този закон не се прилага. Обосновал се е, че в случая това е Законът за държавния служител (ЗДСл), където в разпоредбата на чл. 104, ал. 1 е предвидено обезщетение за държавния служител в случаите на признаването на уволнението му за незаконно, което следва да обезвъзмезди причинените на държавния служител имуществени вреди, изразяващи се в лишаването му от възнаграждение за времето на оставане без работа. Приел е, че ЗДСл е ограничил периода на обезщетяване до 6 месеца. Изложил е мотиви, че безспорно установено по делото е, че ищцата е получила обезщетение на основание чл. 104, ал. 1 от ЗДСл в максималния допустим период – за 6 месеца, като при наличие на обезщетение, определено по реда на специалния закон, държавният служител няма право на обезщетение по реда на ЗОДОВ за оставането си без работа макар и за различен период от време, тъй като специалният закон е ограничил времето, за което може да се изплати такова обезщетение. По тези съображения административният съд е отхвърлил предявения иск като неоснователен.

Решението е правилно. При разглеждането и решаването на спора са събрани всички относими доказателства, които са анализирани подробно и задълбочено. При правилно изяснената фактическа обстановка са направени обосноваващи и законосъобразни изводи, които се споделят от настоящата инстанция.

Съобразно разпоредбата на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица, при или по повод на изпълнение на административна дейност. Съгласно чл. 8, ал. 3 от ЗОДОВ, когато закон е предвидил специален начин на обезщетение, този закон не се прилага. В случая, в специален закон - чл. 104, ал. 1 от ЗДСл, е предвидено обезщетение за държавния служител в случаите на признаването на уволнението му за незаконно, което следва да обезвъзмезди причинените на държавния служител имуществени вреди, изразяващи се в лишаването му от възнаграждение, за времето на оставане без работа. Съгласно чл. 104, ал. 1 от ЗДСл, когато заповедта за прекратяване на служебното правоотношение бъде отменена от органа по назначаването или от съда, държавният служител има право на обезщетение в размер на основната си заплата, определена към момента на признаването на уволнението за незаконно или на неявяването му да заеме службата, за цялото време, през което не заема държавна служба, но не за повече от 6 месеца. Безспорно е установено по делото, че Н.П е получила обезщетение на основание чл. 104, ал. 1 от ЗДСл в максималния допустим период – за 6 м. При наличие на обезщетение, определено по реда на специалния закон, държавният служител няма право на обезщетение по реда на ЗОДОВ за оставането си без работа макар и за различен период от време, тъй като специалният закон е ограничил времето, за което може да се изплати такова обезщетение. В случая вредите, претендирани от касаторката, изразяващи се в получения по-малък размер при пенсиониране, не са пряка и непосредствена последица от незаконосъобразната заповед за прекратяване на служебното й правоотношение. Безспорно по делото е също, че касационната жалбоподателка е започнала работа при друг работодател, където е упражнила правото си на получаване на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, което тя би могла да упражни при ответника, след отмяната на заповедта за прекратяване на служебното правоотношение.

Предвид гореизложеното касационната жалба е неоснователна, а атакуваното съдебно решение като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, трето отделение, РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 140/19.12.2017 г., постановено по адм. дело № 211/2017 г. по описа на Административен съд – Видин. Решението е окончателно.