Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на ръководителя на Управляващия орган на Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси 2014 – 2020 г.“, гр. С., ул. „Триадица“ №2 срещу Решение №7285 от 04.12.2018 г. на Административен съд, София град, постановено по административно дело №9410/2018 г.

С обжалваното решение съдът е отменил Решение №BG05M9OP001-1.008-2086 от 17.08.2018 г. на ръководителя на Управляващия орган на Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси 2014 – 2020 г.“ в частта, с която на „Еми“ ООД е определена финансова корекция в размер на 25% върху допустимите разходи по договор със „Стилмар“ ЕООД. І. Становища на страните:

1. Касационният жалбоподател – ръководителят на Управляващия орган на Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси – 2014 – 2020 г.“, счита обжалваното решение за неправилно, постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и в нарушение на материалния закон – отменителни основания по чл. 219, т. 3 АПК.

Касаторът счита за неправилно приетото от първоинстанционния съд, че не е изложил мотиви защо приема изменението на договора на „Еми“ ООД със „Стилмар“ ЕООД за съществено. Съдът не е отчел изложените на страница 3 от акта мотиви, както и не е отчел, че описаното е съответно на определението за съществено нарушение в чл. 116, ал. 5, т. 1 от ЗОП (ЗАКОН ЗЗД ОБЩЕСТВЕНИТЕ ПОРЪЧКИ) (ЗОП). Неправилен счита извода на съда, че описаното нарушение не попада в хипотезата на чл. 70, ал. 1, т. 9 от Закон за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове (ЗУСЕСИФ).

Неясна счита причината, поради която съдът приема за неописано в акта действието, чрез което е осъществено нарушението. Несъответно на съдържанието на оспорения акт счита и прието за липса на конкретно сочено правно основание с оглед на изричното позоваване на чл. 70, ал. 1, т. 9 ЗУСЕСИФ и чл. 5, ал. 1 и т....