Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на Н. Н. А. срещу Решение № 251 от 25.05.2016 г., постановено по адм. дело № 162/2016 г. по описа на Административен съд - Пазарджик, с което е отхвърлен изцяло предявеният иск срещу Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ (ГДИН) за обезщетение в размер на 1 000 (хиляда) лева за неимуществени вреди, причинени от незаконосъобразно бездействие на служители на ГДИН, изразяващо се в неосигуряване на престой на открито на ищеца на 02.02.2016 г., ведно с лихвата за забава от 02.02.2016 г. до окончателното плащане на сумата.

В касационната жалба се съдържат оплаквания за неправилност на съдебното решение поради нарушение и материалния закон. Касационният жалбоподател обосновава доказаност на исковата си претенция по основание и размер и счита, че съдът е достигнал до неверни установявания по фактите и неправилни правни изводи.

По касационната жалба е постъпил отговор на ответника с доводи за неоснователност.

В съдебно заседание касационният жалбоподател се явява лично и поддържа касационната жалба на изложените в нея основания. Ответникът не изпраща процесуален представител.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Касационната жалба е подадена от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, в законоустановения срок и е процесуално допустима.

Разгледана по същество, касационната жалба е частично основателна.

С обжалваното решение административният съд е отхвърлил изцяло предявения иск по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ (ЗАКОН ЗЗД ОТГОВОРНОСТТА НА ДЪРЖАВАТА И ОБЩИНИТЕ ЗЗД ВРЕДИ) (ЗОДОВ) от Н. Н. А. срещу Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ (ГДИН) за обезщетение в размер на 1 000 (хиляда) лева за неимуществени вреди, причинени от незаконосъобразно бездействие на служители на ГДИН, изразяващо се в неосигуряване на престой на открито на ищеца на 02.02.2016 г., ведно с лихвата за забава от 02.02.2016 г. до окончателното плащане на сумата. Решението е валидно, допустимо и правилно.

Предявеният иск е с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, по силата на който държавата и общините отговарят за вредите, причинени на гражданите и юридическите лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. Съгласно чл. 4 от ЗОДОВ обезщетение се дължи за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането.

За да възникне отговорността на държавата, следва да бъде установена както незаконосъобразността на бездействието, на което се основава искът, така и наличието на реално причинена вреда, произтичаща от него в пряка и непосредствена причинна връзка.

Съдът е събрал относимите за правилното решаване на спора доказателства. По делото е установено, че Н. А. изтърпява наказание в З. [ място], но на 02.02.2016 г. е пребивавал в З. [ място], където е бил конвоиран във връзка с явяване на дело, по което е свидетел. На посочената дата ищецът е пристигнал в З. [ място] в 11.20 ч. Съгласно писмо рег. № 1346/25.03.2016 г. на началника на З. [ място] новопостъпилите и пристигащите като чужда делегация се настаняват в приемно „режимно“ отделение, разположено на четвърти етаж в жилищния корпус на затвора – пост № 9. От книгата за движение на пост № 9 е установено, че Н. А. е настанен самостоятелно в спално помещение № 403 на приемно отделение. По делото е представено извлечение от книгата за провеждане на престоя на открито в З. [ място], в която има отбелязване, че е проведен престой на открито на 02.02.2016 г. с лишен от свобода от приемно отделение, спално помещение № 404 от 8.30 ч. до 9.30 ч., т. е. преди ищецът да пристигне в З. [ място]. За същата дата има отбелязване, че в 16.20 ч. „л. св. приемно отделение и ЧД отказват каре на режим“. Въз основа на посочените доказателства съдът е приел, че на 02.02.2016 г. не е проведен престой на открито на ищеца, но това е станало по негово желание, тъй като е отказал такъв престой. Престой на открито му е проведен на следващия ден – 03.02.2016 г. от 12.15 ч. до 13.15 г. А на 04.02.2016 г. в 8.00 ч. е напуснал З. [ място]. Изводът на съда е, че не е осъществено бездействие по изпълнение на задължение, пряко произтичащо от нормативен акт - чл. 86, ал. 1, т. 1 от ЗИНЗС. Наред с това, съдът е обосновал, че не се установява настъпването на претендираните вреди – отрицателни емоционални преживявания, изразяващи се в тревожност, гняв и възмущение. За да достигне до този извод, съдът не е кредитирал показанията на св. Х. А. Х., тъй като според съда този свидетел е пряко заинтересован от изхода на делото – двамата с ищеца взаимно дават показания като свидетели по искови производства по ЗОДОВ.

Настоящият съдебен състав споделя съображенията, изложени в обжалваното решение, в частта им, в която е прието, че не е налице бездействие, изразяващо се в неосигуряване на престой на открито. В първоинстационното производство ищецът е бил представляван от адвокат, назначен по реда на ЗПрП (ЗАКОН ЗЗД ПРАВНАТА ПОМОЩ), с оглед на което е било обезпечено в пълен обем упражняването на правото му на защита. Първоначално от процесуалния му представител е извършено оспорване на истинността на извършените вписвания в книгата за провеждане на престоя на открито в З. [ място] на процесната дата, а след това е оттеглено това оспорване, без да се посочва конкретна причина. Освен това, дори да се приеме, че ищецът действително е преживял твърдените отрицателни емоции, последните по своя характер и продължителност се характеризират с ниска интензивност и не се установява увреждане на ищеца, за което да се следва обезщетение.

При липса на доказателства за изпълнение на фактическия състав за възникване на отговорността на държавата – незаконосъобразно бездействие, вреди и причинно-следствена връзка между тях, то исковата претенция правилно е отхвърлена като неоснователна.

По изложените съображения не са налице сочените касационни основания и обжалваното решение следва да бъде оставено в сила.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, трето отделение РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 251 от 25.05.2016 г., постановено по адм. дело № 162/2016 г. по описа на Административен съд – Пазарджик. Решението е окончателно.