Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба от П. М., гражданин на А., срещу Решение № 4770 от 06.07.2016 г., постановено по адм. дело

№ 4835/2016 г. от Административен съд София-град. В касационната жалба се релевират оплаквания за незаконосъобразност, съществени нарушения на адмнистративнопроизводствените правила и противоречие на материалния закон – касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли решението да бъде отменено.

Ответникът – Заместник - председателят на Държавната агенция за бежанците при МС (ДАБ), чрез пълномощника си юрк. С., в съдебно заседание, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Моли да бъде оставено в сила процесното решение.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата.

Настоящият състав на Върховния административен съд, трето отделение, след като прецени доводите на страните в производството и събраните по делото доказателства, в рамките на сочените касационни основания и с оглед правомощията си по чл. 218, ал. 2 от АПК, прие за установено от фактическа и правна страна следното:

Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна.

С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на П. М., гражданин на А., срещу Решение № 149 от 02.02.2016 г. на заместник - председателя на ДАБ при МС, с което на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 във вр. с чл. 8 и чл. 75, ал. 1, т. 4 във вр. с чл. 9 от ЗУБ (ЗАКОН ЗЗД УБЕЖИЩЕТО И БЕЖАНЦИТЕ) (ЗУБ) му е отказано предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут.

За да постанови този резултат решаващият съд е приел за установено, че жалбоподателя е арменски гражданин, за който подадената молба за закрила е четвърта по ред, т. е. последваща по смисъла на § 1, т. 6 от ДР на ЗУБ, без в нея да са изложени нови и различни обстоятелства. При това положение е установил, че обжалваният отказ е законосъобразен, тъй като е издаден от компетентен орган, при спазване на административнопроизводствените правила, при правилно тълкуване и прилагане на материалния закон, в установената от закона писмена форма и при съобразяване с целта на закона. Решението е валидно, допустимо и правилно.

Съдът задълбочено и пространно е изследвал обстоятелствата, касаещи основателността на претенцията на касатора и е изложил обосновани и законосъобразни правни изводи, които се споделят изцяло от настоящата инстанция.

Неоснователен е доводът на касатора, че съдът не е обсъдил наведените обстоятелства за нежеланието му да се завърне в страната си на произход. В мотивите на съдебния акт подробно са обсъдени правната уредба в националното законодателство - чл. 8 и чл. 9 ЗУБ в контекста на бежанската история, писмените доказателства, свързани както с бежанската история на чуденеца, така и с актуалното положение в А., изложено в справките на Дирекция "Международна дейност" на ДАБ при МС, както и възраженията на страните. Въз основа на това е установил фактическата обстановка и е извел единствено правилния извод за законосъобразност на оспорения пред него административен акт.

Настоящата инстанция споделя изцяло надлежно мотивирания извод на първоинстанционния съд, че в случая не са налице законовите предпоставки за предоставяне на статут на бежанец, по смисъла на чл. 8 ЗУБ, и на хуманитарен статут, при условията на чл. 9, ал. 1 от същия закон, на жалбоподателя. Доколкото става въпрос за четвърта поредна молба за закрила, обекта на изследване за приложението на материалния закон се ограничава до наличието на нови обстоятелства съгл. чл. 13, т. 5 от ЗУБ, сочени от търсещия закрила, на второ място - съществеността на тези обстоятелства относно личното му положение или държавата на произход и на трето - преценката на тяхната основателност. След като в административното производство и пред решаващия съд чужденеца не заявява нови обстоятелства, които да обосновават предоставянето на статут по смисъла на ЗУБ изводът за неоснователност на молбата му за закрила е правилен.

При отсъствието на доказателства за наличие на хуманитарни причини, посочени в разпоредбата на чл. 9, ал. 8 от ЗУБ по отношение на търсещия закрила и при обосноваване на молбата с икономически, социални и семейни причини, зависещи изцяло от волята на чужденеца, молбата за закрила също е неоснователна. Съгласно чл. 9, ал. 8 от ЗУБ хуманитарен статут може да се предостави и по други причини, извън изрично посочените от закона. Макар и неназовани, тези причини обаче следва да са такива, че да разкриват реален риск от посегателства върху личността на чужденеца при завръщането му в страната. Анализът на релевираните обстоятелства показва, че сочените мотиви не попадат в предметния обхват на закрила по ЗУБ. Обстоятелствата, че П. М. пребивава продължително в страната от 1998 г. (близо 19 г.) заедно със семейството си, че същото няма никакво имущество в А. и че е изгубило връзката със страната по произход, не са основания за закрила по смисъла на ЗУБ. Само по себе си пребиваването на територията на Р. Б за определен период от време може да обоснове искане за предоставяне на административен статут по ЗЧРБ (ЗАКОН ЗЗД ЧУЖДЕНЦИТЕ В РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ), но не и за статут по приложимия в настоящия случай специален закон. Това е така, тъй като нормата на чл. 9, ал. 8 ЗУБ следва да се тълкува, във връзка с останалите разпоредби на текста, в които са уредени хипотези, стоящи извън волята на конкретното лице, от които може да се направи предположение, че правата, живота и сигурността на лицето се явяват застрашени в държавата му по произход.

Във връзка с изложеното и въз основа на анализа на установените за правния спор факти съдът е формирал обоснован от фактическа и правна страна извод за законосъобразност на обжалвания административен акт, с който са отказани предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут на касационния жалбоподател. Решението на Административен съд София-град, като правилно, следва да бъде оставено в сила.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК Върховният административен съд, трето отделение, РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 4770 от 06.07.2016 г., постановено по адм. дело № 4835/2016 г. от Административен съд София-град. Решението не подлежи на обжалване.