О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 3749

София, 20.07.2025 година

Върховният касационен съд на Р. Б. първо гражданско отделение, в закрито заседание на 16 юли две хиляди двадесет и пета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОНКА ДЕЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ВАНЯ АТАНАСОВА

АТАНАС КЕМАНОВ

изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА

гр. дело № 2649 /2025 година.

Производство по чл. 307, ал.1 от ГПК.

Постъпила е молба вх. № 714 от 04.02.2025 г., подадена от „П. М. ЕАД, ЕИК 206327320 за отмяна на основание чл. 303, ал.1, т.5 ГПК на влязлото в сила решение № 110 от 08.06.2023 г. по гр. д.№ 45/2023 г. на Апелативен съд-Варна, с което, след отмяна на решение № 1216/14.10.2022 г. по гр. д.№ 3389/2020 г. на Окръжен съд –Варна, е признато за установено по отношение на Софийския университет „С. К. О. , ЕИК 000670680, гр. София, че Д. И. В. от [населено място], [улица], като наследник на починалата в хода на процеса И. Я. С., М. Я. Т., ЕГН [ЕГН], Я. Я. А., ЕГН [ЕГН] и И. Х. С., ЕГН [ЕГН] не са собственици на поземлен имот с идентификатор *** по КККР на [населено място], с адрес на ПИ: [населено място], район П., Б. г., местност Б. г., с площ 18865 кв. метра; трайно предназначение на територията: урбанизирана; начин на трайно ползване: ниско застрояване; при граници: ПИ с идентификатори ***, ***, ***, *** и *** и на основание чл.537,ал. 2 ГПК е отменен нотариален акт № 8/6.7.2001 г., том IV, peг. 6390, дело 468 /2001 г. на нотариус А. Г. район на действие PC – Варна, с който ответниците са признати за собственици на същия имот.

Молителят „П. М. ЕАД, ЕИК 206327320 твърди, че е било лишено от участие в производството поради нарушение на процесуалните правила. Конкретните твърдения са свързани с това, че исковата молба, постъпила в съда на 20.11.2020 г. е била нередовна, оставена е без движение с определение от 24.11.2020 г., а на 18.12..2020 г. И. Х. С., И. Я. С., М. Я. Т., Я. Я. А. и И. Х. С. и Р. Д. А. продават на молителя „П. М. ЕАД, ЕИК 206327320 процесния поземлен имот с идентификатор *** по КККР на [населено място]. След тази продажба на процесния имот е конституирана държавата с определение № 290 от 21.01.2021 г. на основание чл. 26, ал.4 ГПК, тъй като ищецът Софийски университет „К. О. е неин процесуален субституент. Исковата молба е вписана на 01.02.2021 г. Поради това молителя твърди, че е добросъвестен преобретател. Съдът не предприел никакви действия по глава петдесета на ГПК, а ищецът не предявил иска и срещу молителя на осн. чл. 215 и чл. 219 ГПК, за да има действие и по отношение на него. Според молителя не може да се приложи нормата на чл. 226, ал.1 ГПК, защото прехвърлянето е преди процеса, а са нарушени процесуалните правила, обезпечаващи участието му в производството – съдът следвало да конституира молителя като страна в производството, не й е изпратен препис от решението и така е лишена от възможността да го обжалва.

Ответниците по молбата И. Я. С., М. Я. Т., Я. Я. А. и И. Х. С. вземат становище за основателност на молбата.

Ответникът по молбата Държавата, представлявана от министъра на регионалното развитие и благоустройството оспорва молбата като неоснователна и необоснована. Основните доводи са, че прехвърлянето е след подаване на исковата молба, че молителят е могъл да встъпи главно или да бъде привлечен като подпомагаща страна, че процесът продължава между същите страни, освен ако преобретателя не замести страната при условията на чл. 222 ГПК, но постановеното решение във всички случаи съставлява пресъдено нещо и за преобретателя.

Ответникът по молбата Софийския университет „С. К. О. оспорва допустимостта на молбата, защото молителят не е бил страна в производството, а основанието по чл. 303, ал.1, т.5 ГПК е приложимо само за лице, което е било страна по спора. Посочва, че поправената искова молба се счита редовна от момента на подаването й, а вписването има само оповестително действие и лицето, придобило права върху процесен имот след подаване на исковата молба, но преди вписването й не може да противопостави права на ищеца, чийто иск е уважен. Позовава се на чл. 226 ГПК, който го защитава от всеки преобретател, придобил права в хода на производството, а твърденията за добросъвестност на придобиването са без значение за производството по отмяна. Моли молбата да се остави без разглеждане.

Съдът, като прецени допустимостта на молбата на основание чл. 307, ал.1 ГПК, намира следното:

Молбата е постъпила в тримесечния срок от влизане на решението в сила, но изхожда от лице, което не е легитимирано да иска отмяна на влязло в сила решене.

На основание чл. 303, ал.1, т.5 ГПК отмяна на влязло в сила решение може да иска само страна по спора. Молителят, както сам твърди, не е бил страна в производството по гр. д.№ 3389/2020 г. на Варненски окръжен съд, образувано по искова молба, постъпила в съда на 20.11.2020 г. С нея е предявен отрицателен установителен иск за собстевност от Софийски университет „С. К. О. ЕИК: 000670680, гр. София, като процесуален субституент на Държавата, /която също е конституирана на основание чл. 26, ал.4 ГПК с определение № 290/21.01.2021 год./ против ответниците И. Я. С., М. Я. Т., Р. Д. А., Я. Я. А. и И. Х. С. за поземлен имот с идентификатор *** по КККР на [населено място]. В хода на производството починалата ответница Р. Д. А. е заместена от наследника й по закон Я. Я. А., а починалата И. Я. С. е заместена от наследницата й Д. И. В.. Молителят „П. М. ЕАД, ЕИК 206327320 е купил имота след предявяване на иска и не е встъпил като подпомагаща страна, не е бил привлечен, че е заместил страна, не е встъпил главно, т. е. не е конституиран като страна, поради което не е легитимиран да иска отмяна на влязлото в сила решение на основание чл. 303, ал.1, т.5 ГПК. На това основание молбата следва да се остави без разглеждане.

Исковата молба, дори да е нередовна предизвиква висящност на процеса. Съгласно чл. 129, ал.5 ГПК, поправената искова молба се счита редовна от момента на подаването й. В този смисъл прехвърлянето на спорното право след подаване на исковата молба, на което се позовава молителя, е станало в хода на производството. След сключване на сделката по нот. акт от 18.12.2020 г., съгласно чл. 226 ГПК молителят е имал възможност да встъпи в процеса, могло е да бъде привлечен от ответниците, със съгласието на двете страни е могъл да замести ответниците, съгласно чл. 222 ГПК, но не е реализирал тази възможности, т. е. не е станал страна по спора. Съгласно чл. 226, ал.1 ГПК, при прехвърляне на спорното право в хода на процеса, производството продължава между първоначалните страни. Така ако не са реализирани посочените процесуални възможности, прехвърлителят става процесуален субституент на преобретателя в производството, но специалната уредба изключва паралелното участие и на преобретателя като страна – не се прилага чл. 26, ал.4 ГПК в този случай. За съда не съществува задължение да конституира като страна прехвърлителя. делото продължава между първоначалните страни / чл. 226, ал.1 ГПК./ Решението влиза в сила между страните и частните правоприемници, придобили права в хода на производството, съгласно чл. 298, ал.2 ГПК. Преобретателят, придобил права в хода на процеса е обвързан от решението като частен правоприемник.

Неприложими към тезата на молителя са посочените от него Решение № 197 от 11.11.2019 г. на ВКС по гр. д. № 4661/2018 г., III г. о., Решение № 60147 от 14.12.2021 г. на ВКС по гр. д. № 2506/2021 г., II г. о., Решение № 100 от 22.04.2015 г. на ВКС по гр. д. № 5942/2014 г., III г. о., по които молител е наследник на страна, който я замества със същото качество. В тези решения и в Решение № 296 от 5.04.2017 г. на ВКС по гр. д. № 1776/2016 г., IV г. о. изрично е посочено, че право да иска отвята на основание чл. 303, ал.1, т.5 ГПК има лице, което има качеството на страна, а не такова, което не е било конституирано като страна.

Преобретателят на спорното право не е необходим другар с прехвърлителя, защото решението може да бъде различно по отношение на всяка от страните по сделката, поради което не може да се приеме, че молбата е допустима на основание чл. 304 ГПК. /В този смисъл виж Решение № 2/2011г. по гр. д.№ 1295/2010 г. на ІІ гр. о./ На основание чл. 304 ГПК отмяна може да иска не всяко трето лице, а само това, което е обвързано от силата на присъдено нещо като необходим другор поради неделимостта на правоотношението.

Следователно подадената от молителя, на основание чл. 303, ал.1, т.5 ГПК молба за отмяна на влязлото в сила решение е недопустима и ще се остави без разглеждане.

По изложеното, Върховен касационен съд, състав на първо гр. о.ОПРЕДЕЛИ :ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ молба вх. № 714 от 04.02.2025 г. подадена от „П. М. ЕАД, ЕИК 206327320 за отмяна на основание чл. 303, ал.1, т.5 ГПК на влязлото в сила решение № 110 от 08.06.2023 г. по гр. д.№ 45/2023 г. на Апелативен съд-Варна.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред друг тричленен състав на ВКС в едноседмичен срок от съобщението.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: