Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационна жалба, подадена от изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие” – Разплащателна агенция, чрез процесуалния му представител юрисконсулт Л. Ж., против решение № 3/08.11.2016 г. по адм. дело № 449/2014 г. на Административен съд-Р у.. С последното, по жалбата на Н. Л. Ш. е отменено уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по реда на Наредба № 2/21.02.2011 г. за специалните изисквания за участие в одобрените схеми за национални доплащания и за специфично подпомагане за животни за 2013 г. изх.№ 02-180-6500/782/28.06.2014 г., издадено от изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие” /ДФЗ/, в частта му относно удържаната сума в размер на 9575,24 лв. и преписката е върната на административния орган за ново произнасяне. В касационната жалба са наведени оплаквания за неправилност на решението, за което претендира отмяната му и присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции.

Ответникът – Н. Л. Ш. не взема становище по касационната жалба.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, четвърто отделение намира касационната жалба за допустима, като подадена от легитимирано лице в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, а разгледана по същество - за неоснователна, по следните съображения:

Производството пред Административен съд-Р у. е образувано по жалбата на Н. Ш. против уведомително писмо изх.№ 02-180-6500/782/28.06.2014 г. на изпълнителния директор на ДФЗ в частта, с която е прихваната цялата оторизирана сума в размер на 9575,24 лв. От данните по делото се установява, че Н. Ш. е подал общо заявление за подпомагане за кампания 2013 г. с уникален идентификационен номер УИН: 18/270513/60837, с което е кандидатствал за финансово подпомагане по СЕПП, НДП, НДЖ1 и НДКМ1. В резултат проведеното по заявлението административно производство е издадено оспореното уведомително писмо на изпълнителния директор на ДФЗ, с което цялата заявена сума по НДЖ1 и НДКМ1 е одобрена, но не е изплатена поради прихващане - съгласно отразеното в Таблица 2 от уведомителното писмо. В словестната част е посочено, че прихванатата сума отразява приспаднати суми, представляващи наложени на земеделския производител санкции за предходни периоди, недължимо оторизирани суми, за които има издаден АУПДВ, и изискуеми задължения по други схеми и мерки, администрирани от ДФЗ.

Във връзка с конкретния спор в административната преписка е приложена заповед № 03-170-РД/106/21.06.2012 г. на административния директор на ОД на ДФЗ-Разград, с която е отказано изплащането на втората част от финансовата помощ по договор № 18/112/01046/06.02.2009 г., сключен между ДФЗ и Н. Ш.. В заповедта е посочено, че договорът се прекратява и ползвателят дължи връщане на полученото първо плащане. По делото са представени още покана за доброволно изпълнение от 23.07.2012 г.; изпълнителен лист на Районен съд-Р у. от 04.12.2012 г. и решение № 839/28.05.2014 г. по гр. дело № 7397/2013 г. на Русенския районен съд, с което е отхвърлен предявения от ДФЗ иск да се признае за установено задължение за плащане от Н. Ш. на сумата в размер на 23312,96 лв., представляваща главница и лихва по договор № 18/112/01046/06.02.2009 г. Решението е потвърдено с решение № 606/13.11.2014 г. по гр. дело № 793/2014 г. на Окръжен съд-Р у., като няма данни производството да е приключило с влязъл в сила акт. При тези данни съдът е приел, че административният акт не съдържа мотиви в атакуваната част, тъй като не е конкретизирано в резултат на кое от изброените по-горе основания, се извършва удържането и въз основа на какъв предходен акт, който да е влязъл в сила. На второ място с оглед процесуална икономия спорът е разгледан по същество, като е анализирана разпоредбата на чл. 5б от Регламент № 885/2006 г. на Европейската комисия и е установено, че прихващането е незаконосъобразно, тъй като вземането не е установено с влязъл в сила индивидуален административен акт, както по основание, така и по размер. В резултат е прието, че липсват и материалноправните предпоставки за издаване на акта в оспорената част и последната е отменена като незаконосъобразна. Така постановеното решение е правилно.

Правилни са изводите на съда за допуснато нарушение на административнопроизводствените правила, изразяващо се в липса на мотиви за удържане на сумите. Видно от съдържанието на акта, липсва каквато и да е конкретика, позволяваща на жалбоподателя към момента на съобщаване на уведомителното писмо да се запознае с позицията на органа относно предпоставките, наложили прихващането на дължимите суми. В Таблица 2 от акта в колона „Прихваната сума” действително е посочена обща сума от 9575,24 лв., но нито под таблицата, нито в акта като цяло, е отразено въз основа на коя правна норма е извършено прихващането и какво е неговото фактическо основание. В хода на делото от представените доказателства е установено, че по силата на договор № 18/112/01046/06.02.2009 г. по мярка 112 „създаване на стопанства на млади фермери”, Ш. дължи връщане на полученото по него първо плащане, но никъде в уведомителното писмо не е направено позоваване, нито препращане към предходен акт, за да може съдът да приеме, че е налице фактическо основание, оправдаващо вида и размера на прихващането по Таблица 2. Липсва посочване и на приложената от органа правна норма, въз основа на която са намалени дължимите за изплащане суми за кампания 2013 г. чрез прихващане. Поради това, обоснован е направеният от административния съд извод за неспазването в случая на изискването по чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК. В обжалваното пред административния съд уведомително писмо е посочено, че прихванатата сума отразява приспаднати от оторизираната субсидия суми, в резултат на санкции за предходни периоди или недължимо оторизирани суми, за които е издаден АУПДВ, или приспаднати суми от изискуеми задължения по други схеми и мерки. Според чл. 5б от Регламент (ЕО) № 885/2006 /отм., приложим до 31.12.2014 г./ държавите-членки уреждат всички неуредени задължения на бенефициера, установени в съответствие с националното законодателство, като ги прихващат от бъдещите плащания, които предстои да бъдат извършени от страна на разплащателната агенция, натоварена с възстановяването на дължимите суми към същия бенефициер. Нормата на отменения чл. 5б от Регламент № 885/2006 г. е възпроизведена в чл. 58 от Регламент (ЕС) № 1306/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 година относно финансирането, управлението и мониторинга на общата селскостопанска политика и за отмяна на регламенти (ЕИО) № 352/78, (ЕО) № 165/94, (ЕО) № 2799/98, (ЕО) № 814/2000, (ЕО) № 1290/2005 и (ЕО) № 485/2008 на Съвета. В разпоредбата е посочено, че държавите-членки приемат всички необходими законови, подзаконови и административни разпоредби и вземат всички необходими мерки с оглед осигуряването на ефективна защита на финансовите интереси на Съюза и по-специално възстановяват неправомерните плащания с лихви и завеждат съдебни дела за целта, според случая. Или за да бъде извършено прихващане е необходимо освен наличието на бъдещо плащане, което предстои да бъде извършено от разплащателната агенция към същия бенефициер, да има и неуредени задължения на бенефициера, които при това да са установени в съответствие с националното законодателство.

В случая за прихванатата сума не може да се приеме и, че представлява неуредено задължение на Н. Ш., установено в съответствие с националното законодателство. За да бъде изпълнено посоченото изискване на приложимото европейско законодателство е необходимо сумата да е изискуема, в противен случай няма неуредено задължение. Следва и сумата да е установена по основание и размер, които условия също не са налице. Към момента на издаване на уведомителното писмо задължението не е било изискуемо, с оглед липсата на влязъл в сила административен или съдебен акт, въз основа на който носителят на вземането би могъл юридически обосновано да иска от насрещната страна - длъжник, изпълнение на задължението й. Висящият съдебен спор означава, че вземането не е било установено по основание и размер.

Предвид изложеното, като е приел, че незаконосъобразно с уведомителното писмо по реда на Наредба № 2/2011 г. е удържана сума от одобрената субсидия по подаденото от жалбоподателя заявление за кампания 2013 г., съдът е постановил валидно, допустимо и правилно решение, което следва да бъде оставено в сила.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 3/08.11.2016 г. постановено по адм. дело № 449/2014 г. на Административен съд-Р у.. Решението е окончателно.