Производството е по чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл. 42, ал. 5 от ЗМСМА (ЗАКОН ЗЗД МЕСТНОТО САМОУПРАВЛЕНИЕ И МЕСТНАТА АДМИНИСТРАЦИЯ) /ЗМСМА/ и чл. 459, ал. 5 от Изборния кодекс /ИК/.
Образувано е по касационна жалба, подадена от И. П. С. от [населено място], в качеството му на кмет на община Е. П, чрез адв. О. Б. от Адвокатска колегия – Кюстендил срещу решение № 704 от 15.07.2017 г., постановено по адм. дело 736/2017 г. по описа на Административен съд - София област. С касационната жалба са релевирани доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необосновано - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Касационният жалбоподател счита, че обжалваното решение е недопустимо поради подадения протест на прокурор при Софийска окръжна прокуратура след изтичане на 7 – дневния преклузивен срок по чл. 42, ал. 5 от ЗМСМА, във вр. с чл. 459, ал. 1 от ИК. Прави искане за обезсилване на оспореното решение и делото ада бъде прекратено. Като алтернативно искане отмяна на обжалваното решение и постановяване на решение по същество на спора, с което да бъде потвърдено решение № 274 от 27.01.2017 г. на Общинска избирателна комисия – [населено място].
Ответната страна - Окръжна прокуратура - София, редовно призована, не се представлява и не взема становище по касационната жалба.
Ответната страна – Общинска избирателна комисия – [населено място], представлявана от председателя на комисията Т. А. заявява, че протестираното решение на ОИК е издадено от колективен орган в рамките на неговите правомощия. Предвид факта, че членовете на комисията са изразили различни становища заявява, че няма да излага съображения по същество на съдебния спор.
Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и предлага обжалваното решение като правилно да бъде оставено в сила.
Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 459, ал. 8 от ИК, приложима на основание чл. 42, ал. 5 от ЗМСМА и от надлежна страна, поради което разглеждането на жалбата е процесуално допустимо.
Разгледана по същество касационната жалба е основателна.
Производството пред Административен съд София – област е образувано по протест на прокурор при Софийска окръжна прокуратура, с който е оспорено решение № 274 от 27.01.2017 г. на Общинска избирателна комисия – [населено място], с което е отказано да бъдат прекратени правомощията на кмета на общината Е.П.С е отменил оспореното решение на административния орган, като преписката е изпратена на общинска избирателна комисия – [населено място] за произнасяне при спазване на указанията на съда, дадени в мотивите на решението. За да стигне до правен извод за незаконосъобразност на оспореното решение, съдът приел, че в случая е налице съществено нарушение на административнопроизводствените правила при издаване на оспорения административен акт. Административния съд е приел, че в производството по чл. 42, ал. 1, т. 9 и ал. 4, във вр. с чл. 41, ал. 1 от ЗМСМА даваща основание за предсрочно прекратяване на пълномощията на кмет на община, кмета на община Е. П не е надлежно уведомен за възможността да направи писмено възражение пред ОИК в 3 - дневен срок от уведомяването му за налични документи, касаещи неизпълнение задълженията по чл. 41, ал. 3 от ЗМСМА. На следващо място съдът е приел, че административния орган е допуснал нарушение на предвидената в чл. 42, ал. 3 от ЗМСМА процедура, като предложението да бъдат прекратени пълномощията на кмета на община Е. П е въведено извън дневния ред, одобрен от ОИК за провеждане на заседанието на 27.01.2017 г., когато е прието процесното решение.
В мотивите на съда е прието за установено, че подаденият протест от прокурор при Софийска окръжна прокуратура е процесуално допустим, като подаден от надлежен субект на основание чл. 42, ал. 5 от ЗМСМА, във вр. с чл. 16, ал.1, т.1 от АПК и срещу акт подлежащ на съдебен контрол. Съдът е приел, че протеста на прокурора е подаден в преклузивния 7 – дневен срок, тъй като на Софийска окръжна прокуратура е изпратено писмо вх. № 2165 от 01.02.2017 г., с което е уведомена за постановеното решение в хипотезата на чл. 85, ал. 4 от ИК в което е указано, че решението може да бъде оспорвано в 7 – дневен срок по реда на чл. 459 от ИК. Изложени са съображения, че срокът за обжалване е започнал да тече от датата на уведомяване на прокуратурата и с подаването му в административния съд на 07.02.2017 г. е налице валидно обжалване на решение № 274 от 27.01.2017 г. на Общинска избирателна комисия – [населено място]. Поради това, че процесното решение е постановено в производство по чл. 42, ал. 3 и ал. 4 от ЗМСМА съобщаването му следва да се проведе по общия процесуален ред предвиден в разпоредбата на чл. 61 от АПК. В тази връзка съдът е изложил съображения, че разпоредбата на чл. 87, ал. 2 от ИК е неприложима относно начина на съобщаване, а именно чрез поставяне на общодостъпно място в сградата на ОИК, в която се помещава, и чрез публикуване на интернет страницата си.
Направеният от съда извод за допустимостта на подаденият протест е неправилен.
В производството по чл. 42 от ЗМСМА, законодателят в ал. 5 от същата разпоредба е препратил към чл. 459 от ИК, който урежда реда и срока за обжалване на решението на Общинската избирателна комисия където указано, че всеки кандидат за общински съветник или кмет, партиите, коалициите и лицето, което представлява инициативния комитет, регистрирали кандидати за съответния вид избор, може да обжалват решението на общинската избирателна комисия за определяне на резултатите от изборите пред съответния административен съд в 7-дневен срок от обявяването на решението.
Видно от приложените по делото доказателства, производството по приемане на оспореното решение на ОИК – [населено място] е инициирано на основание подаденото от прокурор при Софийска окръжна прокуратура Окръжна прокуратура писмо с изх. №2165/2016 г. в което са посочени обстоятелства които водят до несъвместимост при упражняването на правомощията на избрания кмет на община Е.П.П това, срокът за обжалване на решението на ОИК е седмодневен, считано от обявяване на решението. По делото не се спори, че процесното решение е обявено на интернет страницата на административния орган на 27.01.2017 г. Следователно срокът за подаване на процесната жалба е изтекъл на 03.02.2017 г. – петък, работен ден, а протеста, по който е образувано първоинстанционното производство, е подаден на 07.02.2017 г. поради което същия е просрочен. Подаването на първоначалната жалба или протест на прокурора в срок е абсолютна процесуална предпоставка за допустимост, за която съдът следи служебно при всяко положение на делото. Първоинстанционния съд не е съобразил, че протеста е подаден от участник в административното производство за което са предвидени специални правила, поради което е неприложимо условието за субсидиарност на разпоредбата на чл. 61 от АПК. С препращането към разпоредбата на чл. 459 от ИК означава, че законодателят в този закон е уредил сроковете с оглед на възникналите правоотношения по прилагането му, които да бъдат по-кратки. Нещо повече, настоящия състав не приема изводите на съда в обжалваното решение за приложимост на разпоредбата на чл. 61 от АПК, предвид това, че в цитираната разпоредба е уреден начина на съобщаване на административните актове, доколкото в настоящата специална разпоредба на чл. 459, ал. 1 от ИК е използван израза “от обявяване на решението“, а начина на обявяването изчерпателно е посочен в разпоредбата на чл. 87, ал. 2 от ИК. Ето защо, при правилно извършено обявяване на оспорения административен акт, за прокурора като участник в административното производство е започнал да тече срока за подаване на протест от датата на неговото обявяване на интернет страницата на ОИК, поради което след като е подаден след изтичане преклузивния срок същия се явява недопустим. При наличие на предпоставките по чл. 159, т. 5 от АПК съдът е следвало да го остави без разглеждане и да прекрати образуваното по него производство.
Предвид изложеното, като се е произнесъл по подадения протест на прокурор при Софийска окръжна прокуратура, административният съд е постановил недопустимо решение, което следва да бъде обезсилено, а производството по делото, образувано по недопустимото оспорване – прекратено.
По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 3 АПК Върховният административен съд, четвърто отделение РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА решение от 704 от 15.08.2017 г. по адм. д. № 736/2017 г. на Административен съд - София област.
О. Б. Р. протеста на прокурор при Софийска окръжна прокуратура, против решение № 274 от 27.01.2017 г. на Общинска избирателна комисия – [населено място]. ПРЕКРАТЯВА производството по делото. Решението е окончателно.