Делото е във фаза на втора касация.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 160, ал. 6 от ДОПК.

Образувано е по касационна жалба на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" ("ОДОП") – Пловдив при ЦУ на НАП срещу решение № 2056 от 04.11.2016 г. по адм. дело № 701 по описа за 2016 г. на Административен съд-Пловдив, с което е обявен за нищожен Ревизионен акт № Р-24-1401052-091/29.10.2014 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП гр. П., потвърден с Решение № 29/16.01.2015 г. на директора на Д „ОДОП” – Пловдив при ЦУ на НАП, с който спрямо И. Т. И., действащ като [фирма], за отчетни периоди м. ноември 2011 год. и м. януари 2012 г. допълнително е начислен ДДС в размер общо на 11232.96 лв. и са определени лихви за просрочие в размер на 3180.71 лв., съответно за м. декември 2011 год. е определено допълнително задължение за ДДС в размер на 7106.52 лв. и са определени лихви за просрочие в размер на 2025.71 лв. и за м. декември 2012 год. е начислен допълнително ДДС в размер на 6485.32 лв. и лихви за просрочие в размер на 1179.13 лв.

Релевират се оплаквания за недопустимост на решението – касационно основание по чл. 209, т. 2 АПК, както възражения за неправилност на решение поради допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон и необоснованост. Подробни съображения, обосноваващи оплакванията са изложени в касационната жалба, в която се иска отмяна на обжалваното решение и потвърждаване на ревизионния акт. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции.

Ответникът – И. И. Т., с [фирма] чрез процесуалния си представител адв.Т. в представен писмен отговор изразява становище за незаконосъобразност на РА. Претендира разноски.

Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба.

Върховният административен съд, състав на Осмо отделение счита,...