Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по подадена касационна жалба на Й. Д. Й. срещу Решение № 4865 от 08.07.2016 г., постановено по административно дело № 7519/ 2015 г. на Административен съд - София – град (АССГ).
Касационният жалбоподател твърди необоснованост и неправилност на съдебното решение, поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила и материалния закон - касационно основание по чл.209, т.3 от АПК. Счита, че е бил лишен от възможността да участва в административното производство, да представя доказателства, както и да иска събиране на такива, включително на обяснения и сведения на други лица.
Оспорва приетото от първоинстанционния съд, че обжалваният административен акт съдържа реквизитите по общата норма на чл.59, ал.2 от АПК, включително фактически и правни основания за издаването му, както и реквизитите по специалната норма на чл.29, ал.2, т.2 от Закон за достъпа и разкриване на документите и обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия (ЗДРДОПБГДСРСБНА/ закона).
Излага твърдение че Комисията не е извършила пълна, всестранна и задълбочена проверка относно принадлежност към органите на държавна сигурност, съобразно задължението по чл.9, т.1 от закона. Изразява несъгласие с извода на съда относно това дали е доказана принадлежност към органите на държавна сигурност, предвид приетите по делото писмени доказателства, с оглед техния вид и съдържание. Счита, че съдът се е произнесъл при непълнота на доказателствата, подхождайки формално при постановяване на обжалваното решение.
Изложени са съображения, че липсата на законосъобразно съставени картони обр.4 и 6 води до отсъствие на каквито и да е документи, от които да се установи принадлежността на жалбоподателя към органите по чл.1 от закона. Намира, че документите сами по себе си не са достатъчни, за да бъде посочено някое лице за секретен сътрудник, а е необходимо данните в тях да установяват активна форма на поведение на проверяваното лице. Моли за отмяна на съдебното решение и да се отмени като незаконосъобразно решението на административния орган.
Касационният жалбоподател Й. Д. Й. в съдебно заседание, чрез адвокат Ц. С. от САК поддържа жалбата и моли за отмяна на процесното решение.
О. К за разкриване на документите и обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия (КРДОПБГДСРСБНА/ комисията) в съдебно заседание, чрез юрисконсулт П. моли да се остави без уважение касационната жалба като неоснователна и потвърди решението на първоинстанционния съд, като правилно и обосновано.
Счита, че обжалваното решение не страда от визираните от касатора пороци. Намира за правилно това, че съдът е приел за недоказано проведеното оспорване на цитираните картони образец 4, един брой и образец 6. Подробни съображения за неоснователността на жалбата са изложени в писмения отговор.
Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Посочва, че първоинстанционният съд е проверил в хода на съдебното производство информацията от намерени документи в архива на органите на ДС, попадащи в обхвата на чл. 25, т. 3 от закона, като е достигнал до правилния извод за законосъобразност на акта.
Достига извод, че за съдебното решение не се обективират наличието на касационни основания от претендираните по чл. 209, т. 3 от АПК, като същото е правилно и следва да бъде оставено в сила.
Върховният административен съд, състав на трето отделение, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото прие следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК и от надлежна страна, което я прави процесуално допустима.
С Решение № 4865 от 08.07. 2016 г., постановено по адм. дело № 7519/ 2015 г. на АССГ e ОТХВЪРЛEНО ОСПОРВАНЕТО по жалба на Й. Д. Й. от против Решение № 2- 258/ 29.06.15г на Комисията за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия, в частта, с която е установена и прогласена принадлежността на лицето към органите по чл. 1 от Закона.
За да стигне до този правен резултат, съдът намира, че решението е издадено от компетентен орган, в кръга на предоставените му по закон правомощия съгл. чл. 29 ал.1 от Закона. Намира за спазена писмената форма, като Решението съдържа реквизитите по общата норма на чл. 59, ал.2 от АПК, вкл. фактически и правни основания за издаването му, както и реквизитите по специалната норма на чл. 29 ал.2 т.2 от Закона.
Съдът констатира, че в хода на административното производство не са допуснати съществени нарушения на административно - производствените правила и са изяснени относимите факти и обстоятелства на осн. чл. 35 от АПК. Подробно са разгледани са възраженията на жалбоподателя и са приети същите за неоснователни. Във връзка с откритото производство по оспорване истинността на документи, картон обр.4 /л.89/ и картон обр.6 /л.91/, намира на основание чл. 194 ал.2 от ГПК, че оспорването на двата документа не е доказано от жалбоподателя, поради което същите представляват официални удостоверителни документи, ползващи се с обвързваща доказателствена сила относно удостоверените в тях факти.
Извършен е анализ на приложимата нормативна уредба и е прието, че наличните по преписката документи по чл. 25 т.3 от Закона безспорно дават основание да се установи принадлежността на жалбоподателя към органите по чл. 1 от Закона.
В заключение решаващият съд намира жалбата за неоснователна на всички изложени доводи, а решението за правилно и законосъобразно.
Настоящият съдебен състав на Върховния административен съд - трето отделение намира съдебното решение за правилно, поради което подадената срещу него касационна жалба е неоснователна.
Правилно в обжалваното решение е прието, че не е налице незаконосъобразност на оспорения административния акт, поради липсата на съществено процесуално нарушение по смисъла на чл. 146, т.2 АПК. Съдържанието на решението на Комисията, с което се обявява принадлежност на лице към органите по чл. 1 от ЗДРДОПБГДСРСБНА, е определено в чл. 29, ал. 2, като необходимите реквизити са изброени изчерпателно.
Съгласно относимата към настоящия казус т. 2 на чл. 29, ал. 2, за секретен сътрудник те са: трите имена на лицето по документ за самоличност; дата и място на раждане; трите имена на вербувалия и ръководилия го щатен или нещатен служител; структурата или структурите, в които е осъществявано сътрудничеството; качеството, в което е осъществявано сътрудничеството; използваните псевдоними и документите, въз основа на които е установена принадлежността към органите по чл. 1; кога е снето от действащия оперативен отчет, както и публичната длъжност или публичната дейност, която е заемало или извършвало или заема или извършва по време на проверката. Същите законови реквизити се съдържат в обжалвания административния акт. Налице са изложени фактически и правни основания, послужили за приемането му, което е видно от неговото съдържание. В решението на комисията, е налице необходимата пълнота и конкретика, като е посочено в какво качество по смисъла на § 1, т. 4 от ДР на ЗДРДОПБГДСРСБНА, е оказвана негласната помощ– агент, която категория лица изрично попада към секретните сътрудници.
Неоснователно е твърдението на касационния жалбоподател, че бил лишен от възможността да участва в административното производство, тъй като правилно съдът е приема, че в хода на административното производство не са допуснати съществени нарушения на административно - производствените правила.
Съдът от своя страна е изяснил релевантните за спора факти и обстоятелства. При задълбочено извършения анализ на събраните доказателства, поединично и в тяхната съвкупност е направил обосновани и правилни фактически и правни изводи, като се е съобразил с всички искания и доводи на страните.
Неоснователно е и твърдението на касационния жалбоподател, че решението е издадено в нарушение на материалния закон. При правилно установена фактическа обстановка съдът е направил обосновани изводи в съответствие с материалния закон.
Правилно АССГ е приел, че решението на комисията е постановено, съобразно действащите материалноправни разпоредби. Административното производство по установяване и обявяване на определени от закона категории лица за принадлежност към органите по чл. 1 от ЗДРДОПБГДСРСБНА, респективно - решението на Комисията, с което завършва това производство, по своята правна природа е регистрационно, с оглед изпълняваните констативно - охранителни функции в обществен интерес.
По същността си атакуваният административен акт няма конститутивен ефект, а само установява и удостоверява, наличието на конкретен юридически факт въз основа на документи, изчерпателно посочени в чл.25 от същия.
Съгласно чл. 9, т. 1 от закона, при осъществяване на дейността си Комисията издирва, събира, проучва, анализира и оценява документи, съдържащи информация за дейността на органите по чл.1.
Правомощието на комисията за разкриване и обявяване на принадлежност на физическите лица към органите по чл.1 е изрично регламентирано в разпоредбата на чл.9, ал.2 от ЗДРДОПБГДСРСБНА, а редът за това е разписан в глава трета на закона. В разпоредбата на чл.25, т.3 от Закона са изброени неизчерпателно документите, въз основа на които се установява принадлежност на дадено лице към службите, посочени в чл.1 от Закона, като за секретен сътрудник, редакцията на посочената разпоредба не изисква кумулативната им даденост.
В случая оспореното пред съда решение на Комисията се основава именно на документи, визирани в тази разпоредбата на Закона, а именно: регистрационен дневник, картони обр. 4 и обр. 6, протокол за унищожаване на лично дело IA- 2501 (Бс), протокол с предложение за унищожаване на работно дело IP-956 (Бс) (л.87- 100). При наличие на тези документи, по смисъла на &1, т.1 от ДР на Закона комисията следва да ги обяви.
Видно от Протокол от 29. 06. 2015 г. на комисията (л.146- 149), при приемане на процесното решение са обсъдени, т. е. анализирани наличните данни от писмените документи, представляващи преписката към обжалваното решение. Същите са обосновали изводът, обективиран в процесното решение.
Този извод не се променя от възраженията на касационния жалбоподател, че липсата на законосъобразно съставени картони обр.4 и 6 води до отсъствие на каквито и да е документи, от които да се установи принадлежността на жалбоподателя към органите по чл. 1 от закона.
В случая от оспорващия не е оборена доказателствената сила на представените документи. Във връзка с откритото производство по оспорване истинността на документи правилно адм. съд, на основание чл. 194 ал.2 от ГПК, намира че оспорването на двата документа картон обр.4 /л.89/ и картон обр.6 /л.91/, не е доказано от жалбоподателя.
В случая са налице достатъчно документи, които съдържат данни за принадлежност към службите. Приобщените към административната преписка писмени доказателства съдържат непротиворечива информация и данните в тях преценени поотделно и в тяхната съвкупност обуславят еднозначен извод за съществуването на архивно дело на лицето.
Правилно решаващият съд е приел, че оспореното решение на Комисията е валиден административен акт, издаден при спазени административно - производствени правила и материално - правни предпоставки, и в съответствие с целта на закона.
По тези съображения настоящият съдебен състав намира, че решението на АССГ е правилно и следва да бъде оставено в сила.
При така изложените мотиви настоящият състав на Върховния административен съд, трето отделение на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 4865 от 08. 07. 2016 г., постановено по административно дело № 7519/ 2015 г. на Административен съд - София град.
Решението не подлежи на обжалване.