О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 3729

гр. София, 18.07.2025 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Р. Б. гражданска колегия, I-во отделение, в закрито заседание на седемнадесети юли през две хиляди двадесет и пета година в състав:

Председател: Светлана Калинова

Членове: Гълъбина Генчева

Наталия Неделчева

като изслуша докладваното от съдията Неделчева ч. гр. дело №2574/2025г., и за да се произнесе, взе предвид:

Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК.

Образувано е по частна жалба вх. №8015/22.05.2025г. на адв. Е. П., в качеството и на особен представител на О. С. -въззиваем по в. гр. д. №1187/2024г. по описа на Окръжен съд -гр. Благоевград срещу определение №525/29.04.2025г., постановено по същото дело, с което е оставена без уважение молбата, да бъде допълнено постановеното решение като се определи възнаграждение за осъщественото в качеството на особен представител представителство на въззиваемия по посоченото дело пред Окръжен съд - Благоевград. Касаторката счита обжалваното определение за неправилно като постановено в противоречие с материалния закон и необосновано. Оспорва извода на съда, че внесената от ищцата сума от 750 лв. се дължи съгласно Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения за цялата първа фаза на съдебната делба, независимо от обжалването на постановения съдебен акт пред по-горна инстанция. Жалбоподателката счита, че възнаграждението за процесуално представителство включително и тогава, когато се осъществява от особен представител, се дължи за всяка инстанция, съгласно разпоредбата на чл.2 ал.4 от Наредба №1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждение, която е приложима и в случая. На следващо място, излага, че обжалваното определение противоречи на разясненията в т.6 от ТР №6/2012г. на ОСГТК на ВКС, според които особеното представителство съгласно чл.36, ал.1 от ЗЗД е възмездно, като за положения труд на адвоката се дължи възнаграждение независимо от изхода на делото. По изложените съображения моли обжалваното определение да бъде отменено, като на негово място бъде постановено друго, с което бъде определено справедливо и законосъобразно възнаграждение за въззивното производство. В изложението към частната жалба се сочи наличието на основанието по чл. 280 ал.1 т.1, т.3 от ГПК и чл. 280 ал.2 от ГПК. Според касатора по въпроса, разрешен с обжалваното определение относно дължимостта на възнаграждение на особен представител по съдебни делби за всяка отделна инстанция, въззивният съд се е произнесъл в противоречие с Тълкувателно решение №6/2012г. на ОСГТК на ВКС, т.9 от ППВС №7/1973г. Счита, че този въпрос отговаря на критерия по чл. 280 ал.1 т.З от ГПК доколкото по него липсва задължителна практика на Върховен касационен съд и произнасянето по него ще допринесе за точното прилагане на закона. На последно място излага, че касационното обжалване може да се допусне и на основание чл.280, ал.2, предложение последно от ГПК, т. к. обжалваното определение е очевидно неправилно като противоречащо на разпоредбата на чл. 36 от Закона за адвокатурата, регламентиращ възмезден характер на положения от адвоката труд.

Срещу частната жалба не е постъпил отговор от ответната страна.

Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, приема следното:

Частната жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена в срок, от надлежна страна, срещу подлежащо на обжалване пред ВКС определение на въззивен съд по чл. 248 ГПК.

За да произнесе по основателността на същата, съдът съобрази следното:

Производството пред първоинстанционния съд е образувано по иск, предявен от М. Г. Р. срещу Д. Г. С. за допускане на съдебна делба на съсобствени земеделски имоти. В хода на процеса са конституирани и други съделители, сред които и О. Д. С., на който с определение № 191/14.02.2024г. на осн. чл. 47, ал. 6 ГПК е назначен особен представител – адв.Е. Б. П., като дължимото възнаграждение от 750 лв., определено от делбения съд съобразно разпоредбата на чл.36, ал.2 ЗЗД и чл.7, ал.4 от Наредба № 1 от 0907.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, е внесено от ищеца.

След постановяване на въззивното решение, с което е изменено първоинстанционното решение, и производството е прекратено по отношение на част от съделителите, е постъпила молба вх. №3234/27.02.2025г. от адв. П., в качеството й на особен представител на съделителя О. С. с искане за определяне на възнаграждение, дължимо й като особен представител за осъщественото представителство във въззивната инстанция и задължаване на жалбоподателя да го внесе в определения от съда срок.

Въззивният съд е посочил, че съгласно чл.7, ал.4 Наредба №1 от 09.07.2004г. за възнагражденията за адвокатска работа, в актуалната му редакция към датата на назначаване на адвокат на съделителя по реда на чл.47, ал.6 ГПК /14.02.2024г./, за процесуално представителство, защита и съдействие по дела за делба възнаграждението се определя съобразно интереса на представляваната страна според правилата на ал. 2, но не по-малко от 1500 лв. за всяка фаза, а когато предмет на делбата са само земеделски земи, възнаграждението се определя съобразно интереса на представляваната страна според правилата на ал. 2, но не по-малко от 750 лв. Направил е извод, че това е специална разпоредба, по реда на която е назначен особения представител, като за разлика от другите видове искове, за които на особения представител се дължи възнаграждение за всяка инстанция, то по дела за делба на особен представител, се дължи едно общо възнаграждение за съответната делбена фаза, а не за всяка инстанция. Предвид което е счел, че на адв. П.- като особен представител на съделителя С., възнаграждението, посочено в определение №1077/06.12.2023г. от първоинстанционния съд е дължимо за първата делбена фаза до окончателното приключване с влязъл в сила съдебен акт и включва заплащане на осъществената защита пред всички инстанции, вкл. и пред въззивния съд. По тези съображения е счел, че липсва основание за определяне на допълнително възнаграждение за осъщественото от нея процесуално представителство по реда на чл.47, ал.6 ГПК за въззивното обжалване.

Настоящият състав на Върховния касационен съд намира частната жалба е основателна поради следните съображения:

Производството е за делба на девет броя земеделски имота в първа фаза.

Действително, чл.7, ал.4 от НАРЕДБА №1 от 9.07.2004г. за възнаграждения за адвокатска работа, в редакцията, действала към момента на назначаване на особения представител, е предвиждал, че за процесуално представителство, защита и съдействие по дела за делба само на земеделски земи възнаграждението се определя съобразно интереса на представляваната страна според правилата на ал. 2, но не по-малко от 750 лв. за всяка фаза. Тази формулировка на разпоредбата е продиктувана от двуфазния характер на делбата като особено исково производството, като целта и е да внесе яснота, че на особения представител се дължи отделно възнаграждение за всяка фаза. От тълкуването и не може да се направи извод, че това възнаграждение се дължи за цялото производство в съответната фаза без оглед на инстанционния контрол, тъй като това би влязло в пряко противоречие с разпоредбата на чл. 2, ал.2 от същата наредба, според която възнагражденията за процесуално представителство се дължат за всяка инстанция, включително и при връщане на делото за ново разглеждане, както и с разясненията в т.6 на ТР №6 от 6.11.2013г. на ВКС по тълк. д. №6/2012г., ОСГТК, според които размерът на дължимото от ищеца на особения представител възнаграждение, следва да бъде определен от съда с акта за назначаването му, като този размер се съобразява с указаното в чл.36, ал.1 ЗЗД, препращащ към Наредба №1/2004г., с оглед установяване минималното възнаграждение за вида процесуална дейност. Няма пречка, при констатирана фактическа и правна сложност на делото, съдът да определи по-висок размер на възнаграждението, тъй като само той е органът, в чиято дискреция е както преценката за назначаване на особения представител, така и служебно осъществявания контрол за законосъобразно и справедливо съдопроизводство.

Анализирайки цитираната законова уредба, намираща приложение в процесния казус, настоящият състав намира, че на особения представител, осъществяващ процесуално представителство на страна в производство за делба, се дължи възнаграждение за всяка инстанции, а не еднократно –за цялата фаза, в какъвто смисъл е изводът на въззивния съд.

Назначеният от съда на осн. чл. 47, ал. 6 ГПК особен представител има право на справедливо възнаграждение, което се определя от съда с оглед фактическата и правната сложност на делото съобразно Закона за адвокатурата и Наредбата, която не винаги може да се определи при назначаването му, поради което и този размер може да се увеличи, съгласно разясненията към т.6 от ТР №6/2012г. на ОСГТК на ВКС. Липсва законово основание и логическа обосновка в производството за делба да му се дължи еднократно възнаграждение за всички инстанции. Такова разрешение би довело до неравно третиране и несправедливо заплащане на положения от особения представител труд в сравнение с този, осъществен от упълномощен от страната адвокат, на който безспорно се дължи възнаграждение за всяка инстанция, и би се отразило негативно върху ефективната защита за представляваните.

Според константната съдебна практика, на адвокатите на съделителите се присъжда адвокатско възнаграждение за всяка инстанция, като за присъждането на разноските в делбено производство в първа инстанция, каквито са и възнагражденията за особен представител, внесени от ищеца, важи правилото на чл. 355 ГПК. С оглед разясненията по т. 9 от ППВС № 7/1973г. разноските, направени във въззивното и касационното производства по делбени дела се присъждат по правилата на чл. 78 ГПК. Въпросът за възнаграждението на особения представител не е идентичен, но е свързан с въпроса за разноски по делото /чл. 78 ГПК/ и определението, с което съдът се произнася по него може да се изменя от съда, който го е постановил, а при неуважаване на искането и по пътя на инстанционен контрол, съгл. чл. 248 ГПК. /В този смисъл виж Определение № 60276 от 21.07.2021 г. на ВКС по ч. т. д. № 753/2021 г., I т. о. и Определение № 12 от 8.01.2017 г. на ВКС по ч. т. д. № 2016/2017 г., II т. о/

Предвид изложеното, обжалваното определение се явява неправилно. На адв. П. в качеството на особен представител на съделител, следва да се определи възнаграждение за представителството, осъществено от нея във въззивното производство. Като съобрази фактическата и правна сложност на делото, както и обема на осъщественото от адв. П. представителство, изравящо се в изготвяне на писмен отговор срещу двете въззивни жалби и явяване в о. с.з., съдът намира, че за производството пред окръжния съд следва да и се определи възнаграждение в размер на 750 лв.

Безспорно е, че съгласно разпоредбата на чл. 47, ал.6 ГПК особеният представител се назначава на разноски на ищеца, т. е. задължена за заплащането на възнаграждението е съделителката М. Р.. Когато сумата за увеличение на хонорара, е внесена от ищеца, но не е включена в общия размер на разноските за делбеното производство, ищецът може да иска на основание чл. 248 ГПК във вр. с чл. 355 ГПК тази сума да се разпределят между съделителите съобразно квотата им от делбените имоти. По настоящото дело, въпреки изричното искане в този смисъл, направено в о. с.з., на особения представител не е било определено възнаграждение за въззивното производство, съответно на ищцата не е било указано заплащането на тази сума, нито тя е била реално заплатена от нея. Дължимото възнаграждението за особен представител в настоящия случай следва да се квалифицира като разноски в общ интерес, тъй като обезпечава участието и надлежното представителство на всички съделители, поради което същото трябва да се подели межди всички тях съобразно квотите им. Предвид което, с оглед изхода на спора във въззивната инстанция и допускането на делба на деветте имота при равни квоти между двамата жалбоподатели, то за заплащането на тази сума следва да бъдат осъдени по равно и двамата съделители.

Следва да се отбележи, че едва в настоящото производство, сумата, определена като възнаграждение на особения представител на осн. чл. 47, ал.6 ГПК, и осъждането на въззивните жалбоподатели за нейното заплащане, придобива характер на направени по делото разноски по смисъла на чл. 78 ГПК. Доколкото същите не са били определени от въззивния съд, нито присъдени с постановеното въззивно решение, то от момента на влизане в сила на настоящото определение, за лицата, осъдени да заплатят възнаграждението възниква правото да поискат допълване на въззивното решение в частта за разноските съобразно правилата по чл. 78 ГПК.

Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение №525 от 29.04.2025г. по гр. д. № 20241200501187 по описа за 2024г. на Окръжен съд Благоевград, и вместо това постановява:

ДОПЪЛВА въззивно решение №95/21.02.2025г. по в. гр. д. №20241200501187 по описа на ОС - Благоевград за 2024г. както следва:

ОПРЕДЕЛЯ на адвокат Е. Б. П. от АК-Б., в качеството на назначен от съда особен представител на О. Д. С. адвокатско възнаграждение в размер на 750.00 /седемстотин и петдесет/ лв. за процесуалното представителство, осъществено по въззивно дело №20241200501187 по описа за 2024г. на Окръжен съд –Благоевград.

ОСЪЖДА М. Г. Р., ЕГН [ЕГН] да заплати на адв. Е. Б. П. от АК-Б. сумата от 362,50 /триста шестдесет и два лв. и 50 ст./ лв., дължима за осъщественото от нея в качеството на особен представител на О. Д. С. процесуално представителство във въззивното производство на осн. чл. 47, ал.6 ГПК.

ОСЪЖДА Д. Г. С., ЕГН [ЕГН] да заплати на адв. Е. Б. П. от АК-Б. сумата от 362,50 /триста шестдесет и два лв. и 50 ст./ лв. дължима за осъщественото от нея в качеството на особен представител на О. Д. С. процесуално представителство във въззивното производство на осн. чл. 47, ал.6 ГПК.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: