Производството пред Върховния административен съд е по реда на чл. 208 - 228 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба на изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие", подадена чрез процесуалния представител юрк. З. З., против решение № 23 от 06.04.2016г., постановено по адм. д. № 306/2014г. по описа на Административен съд - Сливен, с което, по жалба на [фирма] със седалище [населено място], представлявано от управителя П. Й., е отменено Уведомително писмо изх. № 02-200-2600/5114 от 13.08.2014 г. на Изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания за кампания 2013 г., в частта за отказано финансиране по Схемата за единно плащане на площ (СЕПП) и по мярка "Плащания на земеделски стопани за природни ограничения в планинските райони" (НР1) по подадено от него Общо заявление за единно плащане на площ с Уникален идентификационен номер (УИН) 20/280513/86761 за кампания 2013г. и преписката е върната на касатора за ново произнасяне при спазване на дадените от съда указания.
Релевирани са трите касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, с доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Касационният жалбоподател твърди, че неправилно съдът е приел, че в отменената част процесното УП е незаконосъобразно поради липса на относими мотиви, нарушение на материалния закон и допуснато съществено нарушение на административно производствените правила в частта за процесните схема и мярка за подпомагане и излага подробни съображения по приложимите разпоредби на Наредба № 5 от 10.03.2010 г. за условията за допустимост за подпомагане на земеделските парцели по схеми за плащане на площ и за общите и регионални критерии за постоянни пасища и Наредба № 105/22.08.2006г. на МЗХ и ЗПЗП. Моли ВАС да отмени решението в обжалваната част и да остави в сила оспорения акт, както и да му присъди направените по делото разноски. В откритото съдебно заседание пред ВАС не изпраща процесуален представител. В писмени бележки чрез юрк. З. З. поддържа касационната жалба .
Ответникът по касационната жалба - [фирма] със седалище [населено място], в писмено становище чрез процесуалния представител адв. Ст. Р. оспорва жалбата с доводи за правилност на атакуваното с нея съдебно решение.
Участвалият по делото прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Намира, че съдът е извел извод за незаконосъобразност на оспорения акт при «неточен” правен анализ на фактическите обстоятелства.Счита, че земеделският стопанин е подал общо заявление за безвъзмездна финансова помощ по Схема за единно плащане на площ, Плащания за природни ограничения на земеделски стопани в планински райони и Схема за национално доплащане за площ за кампания 2013 г. при условия и ред, определени с Наредба № 5/27.02.2009 г. на МЗХ и че след извършена проверка на място и съставен констативен протокол от органите на ДФ „Земеделие” са установени несъответствия в допустимите за подпомагане площи.Намира и че фактическите констатации на съда относно наличието на установените несъответствия, описани в констативните протоколи, са на база заключението на назначените в хода на съдебното производство повторна и допълнителна съдебно–технически експертизи, но установеното разминаване в декларираните площи-съгласно правилата за финансово подпомагане, е „абсолютно” основание за отказ от финансиране. Намира, че при това положение преценката на вещото лице, че процесните площи са неправилно изключени, не дава основание за определянето им като допустими за подпомагане. Предлага решението да бъде отменено.
Касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима.
Разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения:
Производството пред административния съд е образувано по жалба на [фирма] против Уведомително писмо изх.№ 02-200-2600/5114 от 13.08.2014г. на Изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" (ДФЗ) за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания за кампания 2013г., с което по подадено от него Общо заявление за единно плащане на площ с Уникален идентификационен номер (УИН) 20/280513/86761 за кампания 2013г., в относимата за настоящото производство част е отказано подпомагане за сумата 201 809,43 лв. по СЕПП и в размер на 46 252,32 лв. по НР1, а в останалата е оторизирана е сума в размер на 985,11 лв. по СНДН и е отказано искане за подпомагане по същата мярка в размер на 146,49 лв.
Оспорващият възразил, че обжалваният административен акт –в частта, в която не е оторизирано плащането на цялата сума по заявената за подпомагане площ, е опорочен поради допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и нарушение на материалния закон отм. енителни основния по чл. 146, т. 3 и т. 4 от АПК,но най-вече - че е немотивиран и постановен при превратно упражняване на власт, тъй като площите са поддържани съгласно изискванията на националните стандарти.
Съдът преценил оспорения административен акт за издаден от компетентен орган-изпълнителния директор на ДФЗ, в кръга на предоставените му правомощия съгласно чл. 20, т. 3 и чл. 20а, ал. 1 и ал. 2, т. 2 ЗПЗП. По отношение на изискването за форма съдът обосновал извод, че от съдържанието на писмото могат да се изведат изводи кои обстоятелства са мотивирали органа да издаде акта и посочил, че възприетата в процесното уведомително писмо табличната форма дава яснота в тази насока. По отношение на изискването за спазване на административно производствените правила и на материалния закон съдът счел, че са налице нарушения, като съобразил следното:
От писмените доказателства по приложената административна преписка и тези, представени от страните, съдът приел за установено, че административното производство е образувано по подадено от жалбоподателя за кампания 2013 г. общо заявление за подпомагане с Уникален идентификационен номер (УИН) 20/280513/86761, като заявил за подпомагане следните схеми и мерки за директни плащания на площ: СЕПП, СНДП и НР1.Към заявлението приложил таблица на използваните парцели в землищата на [населено място], [населено място], [населено място], [населено място], [населено място], [населено място], [населено място], [населено място], [населено място], [населено място] река, [населено място] и [населено място] с посочени идентификатор на блока на земеделското стопанство (БЗС) от СИЗП, култура код, основание за ползване и схеми за подпомагане, както и карти на съответните блокове на земеделското стопанство.
Взел предвид данните от представените уведомителни писма до жалбоподателя, с които са установени застъпвания на площите, декларирани от повече от един земеделски стопанин, и множеството представени в тази връзка от него документи, доказващи правно основание за ползването.Съобразил данните от контролен лист за проверка на място № 245550,осъществена в изпълнение на Заповед № 24550 от 15.10.2013 г. на началник отдел “Регионален технически инспекторат”- Ямбол и контролен лист за проверка на място № 245549, осъществена в изпълнение на Заповед № 245549 от 16.10.2013 г. на началник отдел “Регионален технически инспекторат” -В. Т на Разплащателна агенция и факта, че са оспорени по надлежния ред.
От трета страна съобразил и неоспорените от страните две заключения на вещи лица по съдебно - технически експертизи /л. 1130 и л.1254 от делото/, изрично посочващи, че заявената за подпомагане площ от [фирма] за 2013 г. е съответно за СЕПП - 183 парцела с обща площ 651,38 ха и по HP 1 - 158 парцела с обща площ 554,96 ха, като общата площ на застъпванията за земеделските парцели, установена при извършване на кръстосани проверки от ДФЗ-РА е съответно по СЕПП - 90,48 ха и по HP 1 - 87,81 ха и площта на всички отказани от оспорващия парцели, за които е установено застъпване е съответно по СЕПП - 52,17 ха и по HP 1 - 49,68 ха.,както и че извършената проверка по чл. 18, ал. 1 от Наредба № 5 от 27.02.2009 г. от ДФЗ-РА не е довела до изменение на площите, определени като недопустими за подпомагане. Съответно общият размер на декларираната площ, на установената площ, недопустимата за подпомагане площ и процента на наддеклариране е - по СЕПП декларирана площ 651,38 ха, установена площ 537,43 ха, недопустими за подпомагане площи – 113.95 ха, процент на наддеклариране – 21,20 % и по НР1 -декларирана площ 554,96 ха, установена площ 444,24 ха, недопустими за подпомагане площи – 110.72 ха, процент на наддеклариране – 24,92 % и че констатациите по извършените на оспорващия проверки на място съвпадат със слой „Площи в добро земеделско състояние“ за парцелите, за които има съставени контролни листи от проверка на ДФЗ-ТИ гр. В. Т и гр. Я., който е изчертан въз основа на измерванията, които са направени с GPS по време на проверката, а за парцелите, на които не е извършена проверка на място, няма посочени площи извън слоя „ПДЗС“. Съобразил и уточнението на второто вещо лице, направено при изслушването му, че в контролните листове за проверка на място е ползван визуален контрол и GPS контрол, като горните изчисления са направени въз основа на критериите за допустимост, посочени в Наредба № 5 от 10.03.2010 г. за условията за допустимост за подпомагане на земеделските парцели по схеми за плащане на площ и за общите и регионални критерии за постоянни пасища на МЗХ.Обсъдил и показанията на разпитания по делото свидетел.
Приел, че не са изяснени факти и обстоятелства от значение за издаването на оспорения акт в частта за някои от парцелите/които посочил конкретно/ по процесните схема и мярка, съответно са оборени фактическите констатации в представените по делото два контролни листове за проверка на място, в която връзка съобразил разпоредбата на чл. 9, ал. 2, т. 3 във връзка с чл. 8, HYPERLINK [линк] чл. 16, ал.1, т. 1 и чл. 17 от Наредба № 5 от 10.03.2010 г. за условията за допустимост за подпомагане на земеделските парцели по схеми за плащане на площ и за общите и регионални критерии за постоянни пасища отм. ДВ бр. бр. 15 от 24.02.2015 г., в сила от 24.02.2015г./,но действаща за процесния период.Така извел извод, че констатациите на административния орган относно недопустимост за подпомагане на площи по Схемата за единно плащане на площ - за разликата от 45,1 ха до 113,95 ха или за 68,85 ха, установени като недопустими за подпомагане въз основа на проверки на място, са необосновани, което преценил, че е довело до незаконосъобразност на оспорения административен акт в тази му част.
По отношение на НР1 с аналогични мотиви, но обосновани с чл. 17, ал. 6 и ал. 7 от Наредба № 5 от 27.02.2009 г. за условията и реда за подаване на заявления по схеми и мерки за директни плащания и чл. 58 от Регламент № 1122/2009 и основани на данните от таблица 2 от първото заключение на вещото приел, че в частта на определените като недопустими площи в размер на 68,3 ха /разликата от 42,42 ха до 110,72 ха /, изводите са необосновани, което е довело до незаконосъобразност на оспорения административен акт и в тази му част.
По тези съображения съдът преценил оспореното уведомително писмо за незаконосъобразно и го отменил в тези две части.
Съобразявайки обстоятелството, че естеството на административния акт не позволява разрешаването на въпроса по същество, упражнил правомощието си по чл. 173, ал. 2 от АПК и върнал преписката на административния орган със задължителни указания по тълкуване и прилагане на закона. Постановеното решение е правилно.
Наведеният довод в касационната жалба за допуснато от съда съществено нарушение на процесуалния закон е неоснователно. Твърдението за несъобразяване с материалната доказателствена сила на двата контролни листове не държи сметка за обстоятелството на открито и успешно проведено производство по оспорването им по реда на чл. 193 и сл. ГПК, приложим на осн. чл. 144 АПК .
Не е налице порокът на допуснати от административния съд съществени нарушения на съдопроизводствените правила при постановяване на решението, предвид твърдяното "безкритично съобразяване" с изводите на изслушаните по делото съдебно-технически експертизи, защото заключенията на вещите лица, освен че не са оспорени от ответника /видно от протоколи на открито съдебно заседание - л.1176 и л. 1254 от делото/,са съобразени с данните в останалия доказателствен материал по делото. Противно на твърдяното, съдът обосновано е съобразил решението си с тях, поради това, че са компетентно и обективно изготвени.
Възраженията на касационния жалбоподател за допуснато от съда нарушение на материалния закон е също неоснователно. Съображенията на съда съответстват на чл. 43, ал. 3, т. 4 и т.5 от ЗПЗП (ЗАКОН ЗЗД ПОДПОМАГАНЕ НА ЗЕМЕДЕЛСКИТЕ ПРОИЗВОДИТЕЛИ) и чл. 58, § 1 от Регламент(ЕО) № 1122/2009 г. на Комисията. Твърденията, че "съдът направил едностранчиви, неясни и трудни за приемане заключения" не намират опора в доказателствата по делото, предвид следното:
Няма спор, че в настоящия случай на част от площите на жалбоподателя са извършени две проверки на място, както и че след подаване на заявлението за подпомагане, е последвало обновяване на специализирания слой, чрез издаването на заповед № РД 09-840 от 2.12.2013 г. на министъра на земеделието и храните по реда на чл. 16б и следващите от Наредба № 105 от 22.08.2006 г. за условията и реда за създаване, поддържане, достъп и ползване на Интегрираната система за администриране и контрол. По делото няма данни, а и не се твърди, че оспорващото дружество е подало възражение срещу процедурата за одобряване на специализирания слой, приключила със заповед № РД 09-114 от 27.02.2014 г. на министъра на земеделието и храните, която също не е обжалвана от земеделския производител. В случая обаче, в съдебното производство то е доказало, че част от парцелите отговарят на изискванията за допустимост за подпомагане на земеделски парцели.
В тази връзка съдът намира възражението на касационния жалбоподател, че в съдебното производство не може да се извърши контрол относно законосъобразността на заповедта на министъра на земеделието и храните за определяне на специализирания слой, за неоснователно. ВАС вече е имал повод да посочи –напр. в решение № 7593 от 23.06.2015г. по адм. д. № 4928/2015 г. и решение № 43 от 04.01.2017 г. по адм. д. № 3338/2016г. –двете на ІV отд-е, че е вярно, че ДФЗ действа в условията на обвързана компетентност, след като получи заповедта на министъра на земеделието и храните, с която той е одобрил специализирания слой за съответната година, но това не лишава от възможност земеделския производител, след като обжалва уведомителното писмо, да докаже - чрез експертиза, че неговият парцел отговаря на условията за допустимост за подпомагане, в какъвто смисъл впрочем са изричните указания, дадени в раздел ІV на заповед № РД 09-114 от 27.02.2014 г. на министъра на земеделието и храните, приложена по от делото.
Посочените по-горе категорично установени и относими към спора факти и обстоятелства налагат извод за незаконосъобразност на оспорения административен акт в посоченаат по-горе част, поради което съдът правилно го е отменил и на основание чл. 173, ал. 2 от АПК върнал преписката на административния орган за ново произнасяне със задължителни указания по тълкуване и прилагане на закона.
Предвид горните съображения настоящият състав на ВАС намира, че обжалваното съдебно решение е съобразено с материалния закон, постановено е без допуснато съществено нарушение на процесуалния закон е и не страда от релевираните с касационната жалба пороци, поради което следва да бъде оставено в сила.
При този изход на спора искането на касатора за присъждане на разноски по делото, предвид разпоредбата на чл. 143, ал. 4 АПК, вр. с чл. 228 АПК, е неоснователно и следва да бъде оставено без уважение.
Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК настоящият състав на Върховният административен съд, четвърто отделение РЕШИ:
ОСТАВЯ в сила решение № 23 от 06.04.2016г., постановено по адм. д. № 306/2014 г. по описа на Административен съд - Сливен.
О. Б. У. искането на Държавен фонд "Земеделие" за разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.