Образувано е по касационна жалба на С. А. М.-Н., [населено място], чрез проц. представител адв. С. Й. З., против решение № 360/02.05.2017 г., постановено по адм. д. № 1091/2016 г. по описа на Административен съд София област. С доводи за неправилност и незаконосъобразност се иска неговата отмяна.
Писмени възражения по касационната жалба са депозирани в законовия срок.
Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата и оставяне на решението в сила.
Върховният административен съд, второ отделение, в настоящия състав, намира жалбата за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211 ал. 1 АПК и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения.
Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от С. А. М.-Н. против заповед № РД-04-652/28.10.2016 г. на кмета на община К., с която, на осн. чл. 129 ал. 2, чл. 135, ал. 1 ЗУТ и § 8, ал. 1, ал. 2, т. 3 ПР ЗУТ е одобрен ПУП-ИПР. С изменението се променя дворищнорегулационната граница между УПИ [ номер] и УПИ [ номер] по имотната граница на ПИ № [ номер] и ПИ № [ номер]. Съдът е отхвърлил оспорването като неоснователно.
Решението е валидно, допустимо и правилно. За да постанови акта си решаващият съд, след цялостна и задълбочена преценка на доказателствата по делото, вкл. вземайки предвид доводите и възраженията на страните, както и релевантните за съда факти и обстоятелства е достигнал до верни правни изводи.
Процесният акт е издаден от компетентен орган. Изпълнено е и изискването за посочване на фактически и правни основания - чл.129, ал. 2 вр. чл.135, ал.1 ЗУТ. Изпълнено е изискването, визирано в чл.124-б, ал.1 ЗУТ, налице е одобрено техническо задание за проектиране, съставено по реда на чл.125, ал. 2 от ЗУТ. Разрешено е изработване на ПУП-ИПР. Жалбоподателка е била уведомена за заявлението и е депозирала възражение. Проектът е разгледан и приет на заседание на ОЕСУТ-протокол от 18.10.2016 г. Изменението на ПУП на УПИ [ номер] и УПИ [ номер] е одобрено със заповедта, предмет на настоящото производство. В тази връзка е правилен изведеният от АССО извод, че са спазени административно процедурните правила за издаване на акта.
Оспорването касае правилното приложение на § 8, ал. 2, т. 3 ПР ЗУТ. Възникване на правото на собствениците на недвижими имоти по § 8, ал.1 ПР ЗУТ да поискат изменение на дворищно регулационния план при условията на ЗУТ предпоставя отчуждителното действие на влезли в сила, но неприложени дворищно регулационни планове за изравняване на частите в съответни имоти и за заемане на придадения имот, да е прекратено. Това се определя от изтичане на сроковете по § 6, ал. 2 и 4 ПР ЗУТ, което в случая е безспорно. Не са доказани обстоятелствата, свързани с уреждане на сметките, а доводите за задължения на праводателя в тази връзка са неоснователни.
Разпоредбата на § 8, ал. 2, т. 3 ПР ЗУТ е самостоятелно основание за промяна на плана, като по подадено искане органът следва да издаде заповед съгл. § 8, ал. 4 в случай, че са изпълнени законовите изисквания за изменение на плана, в тази хипотеза. Налице са елементите на приложимия фактически състав на изменението, поради което е издадена процесната заповед.
Доводът за несъобразяване с процедурните правила във връзка с назначена, но в последствие заличена експертиза, е неоснователен. Назначаването на експертиза е поискано от заинтересована страна [фирма], а в последващо заседание е направен отказ от изслушване на такава. Настоящият жалбоподател е присъствал в съдебното заседание, заявил е, че няма доказателствени искания, т. е. спазени са изискванията за приключване на делото и даване ход по същество. Процесуалното поведение на страните не може да се използва като основание за обжалване. Неоснователни са доводите на касатора за необоснованост на решението, както и за нарушение на съдопроизводствените правила.
Неоснователно е и оплакването за неправилно прилагане на материалния закон. Позоваването на § 22, ал. 1 ЗР ЗУТ е неотносимо. Съгласно тази норма ПУП се смята приложен по отношение на регулацията в хипотезите на б. „а“ и „б“ от тази разпоредба, но фактическите елементи не са относими към настоящия спор. Съгл. § 22, ал. 1, т. 1, б. „а“ се изисква одобрение на ПУП по чл.16 от ЗУТ, т. е. за територии с нерегулирани поземлени имоти или с неприложена първа регулация. При хипотезата на § 22, ал. 1, т. 1, б. „б“ е необходимо сключване на окончателен договор за прехвърляне на право на собственост, когато такива се изискват, какъвто не е настоящия казус. Т. хипотеза по б. „в“ също е неотносима, т. к. няма доказателства за изплащане на обезщетение по отчуждителното производство.
Не са налице отменителните основания на чл. 209 АПК, решението като валидно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила, а касационната жалба - без уважение. С оглед изхода на делото и своевременно направеното искане в тази връзка на ответниците [фирма] и на О. К следва да се присъдят направените по делото разноски за един адвокат и юриконсултско възнаграждение в размер, съответно - 300 лв за ЕТ и 200 лв за О. К.
Воден от изложените съображения и на осн. чл. 221 ал. 2 АПК Върховният административен съд, второ отделение, в настоящия състав РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 360/02.05.2017 г., постановено по адм. д. № 1091/2016 г. по описа на Административен съд София област.
ОСЪЖДА С. А. М.-Н., [населено място], [улица], да заплати на [фирма] 300 (триста) лева разноски за един адвокат и на О. К - 200 (двеста) лева за юрисконсултско възнаграждение. РЕШЕНИЕТО е окончателно.