Образувано е по касационна жалба на Д. Г. Л. чрез адв. Г., както и по частна жалба на К. Д. Л. против решение № 606/19.04.2017 г. по адм. дело № 1855/2016 г. по описа на Административен съд Пловдив. С доводи за неправилност и незаконосъобразност се иска неговата отмяна.

Писмени възражения по жалбите са депозирани в законовия срок.

Представителят на Върховна административна прокуратура счита частната жалба за неоснователна. Изразява становище за основателност на касационната жалба и отмяна на решението в тази част.

Върховният административен съд, второ отделение, в настоящия състав, намира жалбите за процесуално допустими като подадени в срока по чл. 211 ал. 1 АПК и от надлежни страни. Разгледани по същество са неоснователни по следните съображения.

Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от [фирма] против заповед № ДК-10-ЮЦР-38/08.07.2016 г. на началника на РДНСК ЮЦР, с която на основание чл. 216 ал. 6 вр. ал. 2 ЗУТ е отхвърлена жалбата на дружеството и е оставено в сила разрешение за строеж № 301/14.10.2010 г. на главния архитект на община А. за строеж „Преустройство на самостоятелен обект в сграда № [номер]- гараж [номер], в ателие за монтаж и продажба на автокасетофони и централно заключване“, намиращ се в УПИ [номер], кв. [номер] по плана на [населено място]. Съдът е отменил заповедта като незаконосъобразна, отменил е разрешението за строеж и одобрен на 14.10.2010 г. одобрен инвестиционен проект, заличил е К. Л. като заинтересована страна и е прекратил производството по делото по отношение на нея. Решението е валидно, правилно и законосъобразно.

За да постанови акта си решаващият съд, след цялостна и задълбочена преценка на доказателствата по делото, вкл. заключенията на вещите лица по назначената и приета съответно СТЕ и СФЕ и вземайки предвид доводите и възраженията на страните, както и релевантните за съда факти и обстоятелства е достигнал до верни правни изводи. [фирма] като собственик на жилище в сградата, в която се намира обектът - предмет на преустройство, противно на твърдяното в касационната жалба, се явява заинтересувано лице по смисъла на чл. 149 ал. 2 т. 3 ЗУТ и има правен интерес да обжалва разрешението за строеж. Независимо от посоченото в комплексния доклад, съгласно заключението на СТЕ, е установено по безспорен начин, че е изпълнен отвор в междуетажната плоча на кота ± 0,00 чрез приобщаване на избено помещение към преустройствения обект, с който се засяга носещ конструктивен елемент на сградата. Предвид това е налице несъответствие между обяснителната записка и чертежите на архитектурната част на проекта за преустройство както по отношение на отвора в подовата плоча, така и за наименованието на проекта. Последният е описан като „преустройство на самостоятелен обект в сграда – гараж 1-2 в ателие“, а в чертежите е показано включването на избеното помещение, което не е част от гаража, а е принадлежащо към апартамент, т. е касае се за преустройство на две помещения.

Както правилно е преценил административният съд, в случая проектната документация не съдържа информация за липса на наднормено шумово замърсяване и недопускане на масов достъп на външни лица в обекта, предвид което не са спазени предпоставките на чл. 38 ал 5 и чл. 39 ал. 2 ЗУТ в относимите редакции. При това положение е верен изводът на съда, че посочената от административния орган разпоредба на чл. 185 ал. 1 т. 7 ЗУТ е неприложима и процесното преустройство следва да се отнесе към чл. 185 ал. 2 ЗУТ. При такова е преустройство е необходимо да бъде представено решение на Общото събрание на Етажната собственост с доказателства за приемането му по реда на ЗУЕС, каквито липсват по делото. Предвид изложеното, касационната жалба е неоснователна и следва да не се уважава.

Решението в частта, с която е заличена К. Д. Л. като страна и имащо характер на определение, също е правилно. Жалбоподателката не е адресат на разрешението на строеж, но е разполагала със самостоятелно право на оспорване на същото. Л. не е участвала като страна в производството по чл. 216 ЗУТ, развило се пред началника на РДНСК, по жалба на друго лице. Тя не е адресат и на процесната заповед, с нея не й се възлагат задължения или се засягат нейни защитими от закона права и интереси.

Не са налице отменителните основания на чл. 209 АПК, решението като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила изцяло, а касационната и частната жалба - без уважение.

С оглед изхода на делото и своевременно направеното искане в тази връзка, на ответника [фирма] следва да бъдат присъдени направените по делото разноски, съобразно представения договор за правна защита и съдействие, в размер на 600 лв.

Воден от изложените съображения и на осн. чл. 221 ал. 2 АПК Върховният административен съд, второ отделение, в настоящия състав РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 606/19.04.2017 г. по адм. дело № 1855/2016 г. по описа на Административен съд Пловдив.

ОСЪЖДА Д. Г. Л. да заплати на [фирма], сумата от 600 (шестстотин) лв. разноски по делото за тази инстанция РЕШЕНИЕТО е окончателно.