7О П Р Е Д Е Л Е Н И Е№ 3735
София, 18.07.2025 г.
Върховният касационен съд на Р. Б. четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на девети декември през две хиляди двадесет и четвъртата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: М. Ф.
ЧЛЕНОВЕ: В. П.
ДЕСИСЛАВА ПОПКОЛЕВА
като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева гр. д. № 844 по описа на четвърто гражданско отделение на ВКС за 2024 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на „Старт инвест“ ЕООД, с седалище в [населено място], представлявано от управителя Ю. Б., чрез адв. Т. И., против решение № 160 от 11 октомври 2023 г., постановено по в. гр. д. № 294/2023 г. по описа на Апелативен съд – П., с което е потвърдено решение № 119 от 1 февруари 2023 г., постановено по гр. д. № 2965/2021 г. по описа на Окръжен съд – Пловдив, с което на основание чл. 55, ал. 1, предл. 3 ЗЗД „Старт инвест“ ЕООД е осъдено да заплати на М. Ю. К. сумата от 91532,84 лева, представляваща левовата равностойност на 46800 евро – продажна цена на недвижим имот, предмет на предварителен договор от 16.09.2011 г., ведно със законната лихва, считано от 07.07.2021 г. до окончателното плащане. С решението е отхвърлен предявеният от К. срещу дружеството иск по чл. 92 ЗЗД, вр. чл. 14, ал. 2 от предварителен договор от 16.09.2011 г. за осъждане на дружеството да й заплати сумата от 4576,64 лева, като в тази част първоинстанционното решение е влязло в сила.
В касационната жалба се твърди, че въззивното решение е неправилно по всички основания на чл. 281, т. 3 ГПК. Въззивният съд не обсъдил защитните доводи и възражения на жалбоподателя – че първата инстанция не е изследвала твърденията така, както са заявени, поради което изводите й са общи и бланкетни; че никога не е имало постигнато съгласие между страните за изменение на първоначалния предварителен договор от 05.09.2008 г.; че не било доказано твърдението на ищцата за наличие на споразумение/изявление от ответника, с което той приема плащания по първия предварителен договор като плащания по втория; че цената от 46800 евро не била платена от ищцата, която е представила доказателства за плащане на суми с посочено основание предварителен договор от 05.09.2008 г., касаещ апартамент 8Б, а не предварителен договор от 16.09.2011 г. за апартамент Г30; че не е налице надлежно плащане от ищцата за сумата от 25200 евро по банков път на 24.09.2008 г. при представено само платежно нареждане, тъй като липсвали доказателства, че сметката на ответника е заверена и сумата е постъпила. Въззивният съд освен това неправилно приел предварителния договор от 16.09.2011 г., споразумението от 14.09.2012 г. и споразумението от 12.09.2013 г. като признание от продавача, че цената е платена. Позовавайки се на това признание, съдът счел за безпредметно да обсъжда както разписки от 09.09.2009 г., 10.09.2009 г. и 30.08.2009 г., които като неистински документи не обвързвали дружеството, така и възражението, че не е налице надлежно плащане от ищцата за сумата от 25200 евро по банков път на 24.09.2008 г. Неистинността на разписките обаче доказвала, че няма плащане в брой на сумата от 20600 евро от ищцата, което опровергавало признанието, че цената е платена изцяло. При направено оспорване и липса на доказателства по делото за заверяване сметката на ответното дружество се установявало и че сумата от 25200 евро също не е платена. Представеното по делото платежно нареждане било едностранно съставено и не съдържало подпис на ответното дружество, а в основанието му било записано „частично плащане по предварителен договор за покупко-продажба на имот от 05.09.2008 г., апартамент № 8Б в курортен комплекс А. 17“. Касаторът сочи още, че в разрез с материалния закон въззивният съд приел, че предварителният договор от 16.09.2011 г., сключен от лице без представителна власт, бил потвърден със споразумението от 14.09.2012 г., като потвърждаването касаело освен правоотношението, също и плащането на сумата от 46800 евро. Излагат се съображения за неправилното приложение на чл. 301 ТЗ – разпоредбата визирала правни действия, резултат от формирана воля, а не и свидетелстващо изявление на пълномощник за факта на извършено плащане на цената или отричането му. Съдът неправилно приел и че правото на ищцата по чл. 87, ал. 5 ЗЗД не било погасено по давност, като се позовал на два броя пълномощни, които обаче не давали права на упълномощените лица да изменят вече сключени от дружеството договори, нито да представляват дружеството пред ищцата. В изложение на основанията за допускане на касационно обжалване се поставят правни въпроси в приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК и се обосновава наличие на основанието по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК.
Ответницата М. Ю. К., чрез адв. К. Т., в отговор излага становище за липса на предпоставки за допускане на касационното обжалване и сочи доводи за неоснователност на жалбата по същество.
По делото е установено, че между ищцата К., от една страна, и ответното дружество „С. И. ООД, представляван по пълномощия от Р. К., на 16.09.2011 г. е сключен предварителен договор за покупко-продажба на следния недвижим имот: апартамент Г-30 със застроена площ 50,94 кв. м., разположен на 5 етаж, ведно с 9,27 % ид. ч. от общите части на сградата, изграден в почивен комплекс „А. лукс“ в к. к. „Слънчев бряг“. Страните са уговорили сключване на окончателен договор в срок до 30.09.2012 г. срещу продажната цена от 46800 евро, изплатена към датата на сключване на договора. По делото е представено споразумение от 14.09.2012 г., сключено между дружеството, представлявано от управителя му С. Б., и ищцата, с което страните се споразумяват за удължаване на срока за сключване на окончателен договор по предварителния такъв за съответния апартамент, подписан на 16.09.2011 г., до 30.09.2013 г., като изрично е посочено, че страните нямат финансови претенции по между си. Представено е и споразумение от 12.09.2013 г., сключено между „С. И. ООД, чрез пълномощник Г. О. съгласно пълномощно с нотариално заверени подписи и съдържание, от една страна, и ищцата, с което страните са договорили продължаване до 30.09.2014 г. на срока за сключване на окончателен договор за апартамента, предмет на предварителен договор от 16.09.2011 г., като продавачът е декларирал, че е получил всички суми до момента по предварителния договор от 16.09.2011 г. и страните нямат финансови претенции помежду си.
Посочените договор и два броя споразумения са оспорени от ответника досежно тяхната автентичност като неносещи подписа на лицата, подписали ги като продавач, а по отношение на договора и споразумението от 12.03.2013 г. е оспорена и представителната власт на лицата Р. А. и Г. О. спрямо дружеството „Старт инвест“ ООД. В тази връзка е допусната графологична експертиза, която дава заключение, че подписът, положен за ответното дружество в предварителен договор от 16.09.2011 г., не е изпълнен от посоченото там лице Р. А.; подписът, положен за ответното дружество в споразумение от 14.09.2012 г., е изпълнен от С. Б., както и подписът, положен за ответното дружество в споразумение от 12.03.2013 г., е изпълнен от посоченото там лице Г. О.. Представена е справка-удостоверение от нотариус Й., поел служебния архив на нотариус С. П., от която се установява, че под съответните регистрационни номера за нотариална заверка на подписите и съдържанието е вписано пълномощно с упълномощител „С. И. ООД и упълномощен Г. О.. На последния са предоставени генерални правомощия, свързани с търговската дейност на дружеството на територията на страна, вкл. да сключва сделки от името и за сметка на дружеството, свързани с търговската му дейност, както да го представлява пред физически и юридически лица и да подписва договори и други документи, с които да задължава и да оправомощава дружеството, вкл. и с разпоредителни права по отношение на описаните недвижими имоти в к. к. „Слънчев бряг“, част от който е обектът, предмет на предварителния договор.
Вземайки предвид представените доказателства, съдът е приел, че действително предварителният договор от 16.09.2011 г., доколкото не носи подписа на лицето, посочено там като пълномощник, е сключен от лице без представителна власт по отношение на дружеството продавач. Търговецът обаче не само не се е противопоставил веднага след узнаването, но и изрично е потвърдил сключването на предварителния договор с изявленията, обективирани в споразумението от 12.09.2012 г., подписано за продавача лично от управителя С. Б.. Така според съда на основание чл. 301 ТЗ търговецът е потвърдил предприетото без представителна власт правно действие по сключване на предварителния договор от 16.09.2011 г., следователно между страните е налице валидно възникнало правоотношение, произтичащо от този договор, материализиращ освен волята на страните да сключат окончателен такъв в посочен там срок, но и признание, че продажната цена от 46800 евро е заплатена към датата на сключването – 16.09.2011 г. Такова признание се съдържа и в споразумението от 12.09.2012 г., подписано лично от управителя на продавача, както и в последващото такова от 12.03.2013 г., подписано за продавача от надлежно упълномощен представител и в рамките на учредената му представителна власт. Във връзка с твърденията на ищцата, че всъщност е заплатена цената по предходен предварителен договор от 05.09.2008 г. между същите страни, но за друг обект, като впоследствие същите са предоговорили отношенията си и са се съгласили заплатеното по него да се счита за платено по процесния предварителен договор, по делото са представени както предварителният договор от 05.09.2008 г., така и доказателства за заплатени по банков път на 24.09.2008 г. 25200 евро с основание - частично плащане по предварителен договор от 05.09.2008 г., разписка от 09.09.2009 г. от ответното дружество, представлявано от Д. Н., за получена сума от 15000 евро – втора вноска по същия договор, разписка от 10.09.2009 г. от ответното дружество, представлявано от Д. Н., за получена сума от 1600 евро – трета вноска по същия договор, и разписка от 30.08.2010 г. за получена сума от 4000 евро от ответното дружество, представлявано от Д. Н. – поредната вноска по същия договор. Този договор, както и разписките, отново са оспорени от страна на ответника като неистински, неносещи подписа на лицата, посочени там – Р. А. и Д. Н., както и за липса на представителна власт за тези лица по отношение на дружеството „Старт инвест“ ООД. От заключението на графологичната експертиза се установява, че подписът, положен за продавач в предварителния договор от 05.09.2008 г., е изпълнен от Р. А., но подписите за ответното дружество, положени под разписките, не са изпълнени от посоченото там лице Д. Н.. При това положение съдът е приел, че изявлението за получени парични суми по посочените три разписки, касаещи договора от 05.09.2008 г., се явява изхождащо от лице без представителна власт по отношение на продавача, но в светлината на признанието, че цената за обекта, предмет на процесния предварителен договор от 16.09.2011 г., за която се твърди, че е заплатена по предходния такъв, е изплатена изцяло към момента на неговото сключване, и последващите признания за изцяло заплатена продажна цена и липса на финансови претенции между страните, това се явява без правно значение. Без значение поради същата причина е и възражението, че представеният платежен документ не установява плащане на сумата от 25200 евро по банков път, тъй като липсват данни сметката на продавача да е заверена с тази сума.
Тези съображения са довели съда до заключението, че между страните е възникнала правно валидна облигация, произтичащата от предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот, задължението на купувача по който да заплати продажната цена е било изцяло изпълнено още към момента на сключване на сделката. Неизпълнено е останало задължението на продавача да сключи окончателен договор в срока, предоговарян освен с обсъдените две споразумения, и с нови споразумения от 06.09.2014 г., 05.09.2015 г. и 10.06.2016 г., като с последното такова срокът за сключване на окончателен договор е договорен до 30.09.2017 г. Тези споразумения отново са оспорени от ответника досежно тяхното авторство като неподписани от лицата, посочени там за продавач, както и относно липсата на представителна власт по отношение на лицата, действали като пълномощници на продавача. От заключението на приетата графологична експертиза се установява, че подписите, положени за продавача в горните споразумения, са изпълнени от лицата, посочени там, а по делото са представени пълномощни за същите, видно от които Л. А. и Х. П. са действали в рамките на надлежно учредената им представителна власт. Затова съдът е приел, че с последно посоченото споразумение, валидно обвързващо продавача, уговореният срок за сключване на окончателен договор е именно посоченият там – 30.09.2017 г. Следователно ищцата като изправна страна правно валидно е развалила обсъждания предварителен договор с едностранно нарочно волеизявление, съдържащо се в молба от 29.11.2021 г., достигнало до ответника с връчването на тази молба на 17.02.2022 г. Това право е упражнено в петгодишния давностен срок по чл. 87, ал. 5 ЗЗД, който е започнал да тече от неизпълнението, а именно считано от 30.09.2017 г. и до развалянето на договора не е изтекъл. Затова изводът е, че даденото по разваления предварителен договор предвид обратното действие на развалянето се явява дадено на отпаднало основание, поради което и на основание чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД подлежи на връщане.
Касационният съд приема, че не са налице поддържаните основания за допускане на касационното обжалване.
Първата група въпроси в изложението към касационната жалба обобщено се отнасят до задължението на съда да обсъди в мотивите си всички доводи и възражения на страните и всички допустими и относими за спора доказателства поотделно и в съвкупност. Съгласно трайната практика на ВКС съдът е длъжен да прецени всички правнорелевантни факти, от които произтича спорното право. Той трябва да обсъди в мотивите на решението доказателствата, въз основа на които намира някои от тези факти за установени, а други за неосъществили се. Освен това трябва да бъдат обсъдени и всички доводи на страните, които имат значение за решението по делото. Това разрешение е изцяло съобразено от въззивния съд. В обжалваното решение подробно са обсъдени възраженията на въззивника относно изтекла погасителна давност, неавтентичността на договорите и споразуменията, и липсата на представителна власт на пълномощниците на ответното дружество. Направен е подробен анализ на събраните доказателства, като е обоснован изводът за валидно възникнало облигационно отношение между страните. Предвид изложеното липсва основание за допускане на касационно обжалване.
Следващата група въпроси се свежда до питането възможно ли е съдът да основе решението си само на признание за неизгоден факт по смисъла на чл. 175 ГПК и да игнорира останалите доказателства по делото. Питането не взема предвид конкретните изводи на съда. Съдът е третирал волеизявленията на страните за сключване на споразуменията за удължаване срока на предварителния договор от 16.09.2011 г. като потвърждаване на извършено без представителна власт действие, а именно сключването на предварителния договор с всички уговорки в него. Следователно потвърдено е и изявлението, че по този договор продажната цена е изцяло заплатена. Този факт в рамките на съдебния процес по предявения иск се явява неизгоден за страната, но не се касае за хипотезата по чл. 175 ГПК. Отделно от това, както вече се посочи, съдът е обсъдил събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност, без да игнорира едни за сметка на други.
Касаторът пита още ползва ли се частният свидетелстващ документ с материална доказателствена сила и длъжен ли е съдът да открие производство по чл. 193 ГПК, когато страната, на която документът се противопоставя, твърди, че не са се осъществили засвидетелстваните факти, и как следва да се разпредели доказателствената тежест, когато подобни твърдения са въведени. По въпроса следва най-напред да се посочи, че след оспорване автентичността на представените от ищцата документи производство по чл. 193 ГПК е открито от първоинстанционния съд, като са дадени указания за разпределение на доказателствената тежест в съответствие с чл. 193, ал. 3 ГПК. Освен това никъде във въззивното решение не е обсъждана материалната доказателствена сила на изявленията в предварителния договор и споразуменията, а съдът ги е тълкувал и за да прецени значението им за доказаността на иска, е приложил разпоредбата на чл. 301 ТЗ. Предвид изложеното липсва основание за допускане на касационно обжалване.
Последният въпрос е дали волеизявлението на пълномощника относно факта на плащането или отричането му към момента на сключването на договора представлява действие извън обхвата на представителната власт съгласно чл. 301 ТЗ, съответно чл. 39, ал. 1 ЗЗД. По въпроса е необходимо да се направят следните уточнения: предвид констатациите на вещото лице, че договорът от 16.09.2011 г. не е подписан от посочения в него представител на ответното дружество, съдът е приел, че този договор е сключен без представителна власт. Този извод е направен за целия договор със съдържащите се в него изявления, а не за конкретно такова. Впоследствие между страните са сключени споразумения за продължаване срока на договора, извършени от лица с представителна власт спрямо дружеството, поради което съдът е приел, че клаузите на процесния договор са потвърдени. Договорът съдържа както уговорки между страните за бъдеще време, така и изявлението за плащане на продажната цена, за което няма пречка да бъде потвърдено по реда на чл. 301 ТЗ – то е част от договора и не следва да се третира по някакъв различен начин от останалите изявления в него. В практиката по тълкуването на чл. 301 ТЗ се приема константно, че посочената разпоредба е относима към материалното правоотношение между страните, но не и към сключеното между тях арбитражно споразумение (в този смисъл решение № 8 по т. д. № 1706/2016 г. на ВКС, ІІ т. о., решение № 223 по т. д. № 1964/2017 г. на ВКС, І т. о., решение № 117 по т. д. № 2592/2017 г. на ВКС, ІІ т. о., решение № 346 по т. д. № 1973/2018 г., II т. о.). В случая изявлението за продажната цена касае именно материалното правоотношение между ищцата и ответното дружество, и доколкото е част от сключения без представителна власт предварителен договор, то също бива потвърдено с последващо споразумение. Предвид изложеното и по този въпрос касационно обжалване не следва да се допуска.
Неоснователно е твърдението на касатора за очевидна неправилност на въззивното решение. Поддържаната квалифицирана форма на неправилността предполага законът да е приложен в неговия обратен, противоположен на вложения от законодателя, смисъл, или делото да е решено въз основа на несъществуваща или отменена правна норма, или въззивният съдебен акт да е постановен при явна необоснованост поради грубо нарушение на правилата на формалната логика. При проверка на обжалвания акт изброените пороци не се откриват.
При този изход на спора на ответника в касационното производство се дължат разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 4500 лева, които са заплатени в брой съгласно представения договор за правна защита и съдействие.
Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на ІV г. о.,
ОПРЕДЕЛИ :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 160 от 11 октомври 2023 г., постановено по в. гр. д. № 294/2023 г. по описа на Апелативен съд – П..
ОСЪЖДА „С. И. ЕООД, ЕИК[ЕИК], да заплати на М. Ю. К. сумата от 4500,00 (четири хиляди и петстотин) лева разноски за производството пред касационната инстанция.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: