О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 226

София, 15.04.2020 година

В. К. С на Р. Б, търговска колегия, второ отделение, в закрито заседание на осми април две хиляди и двадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: К. Е

ЧЛЕНОВЕ: Б. Й

Е. С

като изслуша докладваното от съдия Е.С т. д.№2407/2019г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Военномедицинска академия (ВМА) – [населено място], срещу решение №1407 от 12.06.2019г., постановено по в. т.д. №5730/2018г. на Софийски апелативен съд, ТО, 9 с-в, в частта му, с която след частична отмяна на решение №742/11.04.2018г. по т. д.№1329/2017г. на СГС, VІ-10 състав, е осъдена ВМА да заплати на „Н. Е” ЕООД законната лихва върху присъдената сума от 110 236лв., считано от завеждането на исковата молба – 06.04.2017г. до окончателното изпълнение на задължението.

В касационната жалба се поддържа, че в обжалваната му част въззивното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон. Твърди се, че в нарушение на практиката на ВКС по приложението на чл.92, ал.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД, въззивният съд недопустимо е присъдил законна лихва върху дължимата неустойка за забавено парично задължение. Излагат се доводи, че в конкретния случай присъдената неустойка има характер на мораторно обезщетение, поради което кумулирането на неустойката със законната лихва би означавало налагането на две гражданскоправни санкции за едно и също неизпълнение. Претендира се отмяна на въззивното решение в обжалваната му част и отхвърляне на претенцията за законна лихва върху сумата 110 236лв. с присъждане на разноските на касатора по делото.

В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК се поддържа наличието на основанията за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по чл.280, ал.1, т.1 и...