О П Р Е Д Е Л Е Н И Е№230София, 15.04. 2020 година

Върховен касационен съд на Р. Б, Търговска колегия, в закрито заседание на четвърти март две хиляди и двадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА

ЧЛЕНОВЕ:БОНКА ЙОНКОВА

ЕВГЕНИЙ СТАЙКОВ

изслуша докладваното от съдия К. Е т. д. № 1636/2019г.

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на „У. А“ АД - Румъния срещу решение № 61 от 11.03.2019 г. по в. т. д. № 654/2018 г. на Варненски апелативен съд, с което, след частична отмяна и частично потвърждаване на постановеното от Шуменски окръжен съд решение № 18 от 28.02.2018 г. по т. д. № 595/2016 г., предявеният от К. Олтеан, гражданин на Румъния, срещу дружеството-касатор иск с правно основание чл. 226, ал. 1 КЗ отм. за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди от пътно-транспортно произшествие от 30.01.2009 г. е уважен изцяло за сумата 100 000 лв., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 30.01.2011 г. до окончателното й изплащане.

В касационната жалба се поддържа, че въззивното решение е неправилно на всички основания, предвидени в чл. 281, т. 3 ГПК. На първо място, касаторът изразява несъгласие с извода, че претенцията срещу него не е погасена по давност. Развива подробни съображения в подкрепа на тезата си, застъпена пред инстанциите по същество (също и пред ВКС при първото касационно обжалване), че е конституиран като ответник на 02.03.2017 г., когато е депозирана исковата молба срещу него, а не на датата на исковата молба, подадена срещу първоначалните ответници ЗАД „Булстрад“ и ЗК „Уника“ АД и че именно от тази дата следва да се изчислява 5-годишната давност по чл. 197 КЗ отм., На второ място, релевира изрично оплакване и във връзка с размера на присъденото обезщетение за неимуществени вреди по съображения, че преценката на...