Р Е Ш Е Н И Е
№ 461
София, 17.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Р. Б. първо гражданско отделение, в открито заседание на двадесет и девети май две хиляди двадесет и пета година, в състав:
Председател: МАРГАРИТА СОКОЛОВА
Членове: С. К.
ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА
при секретаря Н. П. като разгледа докладваното от съдия Генчева гр. д. № 1419 по описа за 2024 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.290 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Ц. С. С.-В. срещу решение № 699 от 27.12.2023 г. по гр. д. № 729/2023 г. на Великотърновския окръжен съд.
Жалбоподателката оспорва извода на съда, че ответниците са придобили по давност нейната наследствена 1/2 ид. част от имота. Въззивното решение било основано на недействителен предварителен договор за прехвърляне на собственост върху 1/2 ид. част от спорния имот в полза на наследодателката на ответниците Д. Д.. Този договор нямал валидна нотариална заверка на подписите и не бил последван от окончателен договор или от съдебно решение по чл.19, ал.3 ЗЗД. Освен това с този предварителен договор общият наследодател е имал намерение да прехвърли само 1/2 ид. част, а не целия имот; този договор бил открит от ответниците едва през 2022 г., следователно липсвало знание у тях, а без него липсвало основание да се приеме наличието на намерение за своене. Всички тези възражения, развити във въззивната жалба, не били обсъдени от съда. Не било установено по никакъв начин отблъскване на владението от страна на С. Е. С. спрямо чичовата му 1/2 идеална част от имота. Съдът не коментирал и останалите писмени доказателства, които имали значение за изясняване на делото – договор за наем, сключен през 1996 г., който носи подписите на преките наследодатели на страните в процеса и който установява признанието на съществуваща съсобственост; нотариален акт за собственост от 1997 г.; изходящото от прекия наследодател на ответниците писмо от 1999 г. до съсобственика му, имащо характер на начало на писмено доказателство и установяващо признание на правата на съсобственика и получаване на суми за заплащане на данъчното му задължение; черновите на писмата от С. към С.; пощенските записи за суми, свързани с подобрения и разноски в съсобствения имот и др.
Ответниците в производството В. С., Е. С. и В. С. оспорват жалбата. Позовават се на процесния предварителен договор, след сключването на който наследодателите им Е. и Д. установили владение върху целия имот, който бил предназначен за тях и те живели в него от 1984 г. до смъртта, със съзнание, че са собственици, като изпълнявали и поетото с предварителния договор задължение за издръжка и гледане на прехвърлителя С. Д. П.. Владението им било явно и необезпокоявано. В имота били извършвани необходими разноски и подобрения. Имотът бил деклариран на името на прекия наследодател на ответниците С. Е. С., на негово име били и партидите за заплащане на ток и вода.
С определение № 620 от 10.02.2025 г. по настоящото дело е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на основание чл.280, ал.1 ГПК по следните въпроси: 1. Когато възникне съсобственост върху недвижим имот на основание наследяване, като фактическата власт върху имота се упражнява само от един от наследниците, какви действия следва да предприеме този наследник, за да придобие собствеността върху целия имот. Срещу кого трябва да бъдат насочени тези действия; 2. Следва ли въззивната инстанция, когато препраща към мотивите на първоинстанционния съд по реда на чл.272 ГПК, да изложи и собствени мотиви, както и следва ли да обсъди всички доказателства и защитните тези на страните, релевирани в жалбата и поддържани в процеса.
По поставените въпроси по чл.280, ал.1 ГПК съставът на ВКС приема следното:
В Тълкувателно решение № 1 от 6.08.2012 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2012 г., ОСГК, е прието, че след като основанието, на което съсобственикът е придобил фактическата власт върху вещта, признава права и на останалите съсобственици, то го прави държател на техните идеални части и е достатъчно да се счита оборена презумпцията на чл.69 ЗС. Тогава, за да придобие по давност правото на собственост върху чуждите идеални части, съсобственикът, който не е техен владелец, следва да превърне с едностранни действия държанието им във владение. Тези действия трябва да са от такъв характер, че с тях по явен и недвусмислен начин да се показва отричане владението на останалите съсобственици. Това е т. нар преобръщане на владението /interversio possessionis/, при което съсобственикът съвладелец се превръща в съсобственик владелец. Ако се позовава на придобивна давност, той трябва да докаже при спор за собственост, че е извършил действия, с които е престанал да държи идеалните части от вещта за другите съсобственици и е започнал да ги държи за себе си с намерение да ги свои, като тези действия са доведени до знанието на останалите съсобственици. Завладяването частите на останалите и промяната по начало трябва да се манифестира пред тях и осъществи чрез действия, отблъскващи владението им и установяващи своене, освен ако това е обективно невъзможно. Във всеки отделен случай всички тези обстоятелства трябва да бъдат доказани.
В практиката на ВКС се приема, че извършването на подобрения и преустройства от владеещия съсобственик в общия имот не е достатъчно, за да се приеме, че по този начин той демонстрира владение върху частта на невладеещия собственик. Промяната в намерението за своене на чуждите идеални части следва да стане чрез действия, препятстващи и отблъскващи възможността останалите съсобственици да упражняват фактическа власт върху имота, както и тази промяна да е станала тяхно достояние. В този смисъл решение № 96 от 1.10.2019 г. на ВКС по гр. д. № 4459/2018 г., II г. о., решение № 110 от 20.03.2012 г. на ВКС по гр. д. № 870/2011 г., II г. о.
Практиката на ВКС дава положителен отговор на втория въпрос – че когато препраща към мотивите на първоинстанционния съд по реда на чл.272 ГПК, въззивният съд следва да изложи и собствени мотиви, както и да обсъди всички доказателства и защитните тези на страните, релевирани в жалбата и поддържани в процеса. В този смисъл са например решение № 157 от 8.11.2011 г. на ВКС по т. д. № 823/2010 г., II т. о., решение № 643 от 12.10.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1246/2009 г., IV г. о., решение № 239 от 7.01.2020 г. на ВКС по гр. д. № 4910/2018 г., IV г. о. и др.
Тази практика намира приложение и по настоящото дело.
По съществото на касационната жалба:
С решение № 699 от 27.12.2023 г. по гр. д. № 729/2023 г. на Великотърновския окръжен съд е потвърдено решение № 104/02.06.2023 г. по гр. д. № 503/2022 г. на Павликенския районен съд, с което е бил отхвърлен предявеният от Ц. С. С.-В. срещу В. В. С., Е. С. С. и В. С. С. иск по чл.108 ЗС за установяване на собствеността и предаване владението върху 1/2 ид. част от имот в [населено място], [община], [улица], представляващ УПИ [№] от кв. 61 по ПУП на [населено място], целият с площ от 1030 кв. м., заедно с построените в него масивна жилищна сграда от 85,67 кв. м., второстепенни и стопански постройки, подобрения и трайни насаждения, при граници и съседи: УПИ [№], УПИ [№], УПИ [№], както и направеното искане по чл.537, ал.2 ГПК за отмяна на НА № 143, т. ІІІ, рег. № 2726, нот. д. № 297/2022 г. на нотариус Д. А., рег. № 130 в НК, в частта, с която ответниците са признати за собственици на имота за разликата над притежаваната от тях общо 1/2 ид. част.
Предмет на спора по чл.108 ЗС е имот, който произхожда от общия наследодател С. Д. П.. През 1926 г. наследодателят построил в имота жилищна сграда и заживял в нея. Наследодателят починал на 15.03.1991 г., а неговата съпруга А. В. П. - на 21.09.1984 г. Двамата са оставили две деца – С. С. Д., баща на ищцата Ц. С. С.-В., и Е. С. Д. – съответно свекър на ответницата В. В. С. и дядо на ответниците Е. С. С. и В. С. С.. След смъртта на своята съпруга, с частен договор от 02.11.1984 г., С. Д. П. обещал да прехвърли на своята снаха Д. Д. Д. /съпруга на сина му Е. С. Д. / 1/2 ид. част от процесния имот срещу задължение за издръжка и гледане, като се е задължил да снабди приемателката с нотариален акт до края на 1984 г. Договорът е подписан от двете страни, а подписът на приемателката Д. Д. е заверен от секретаря на [населено място]. Сделката не е оформена по нотариален ред. Е. С. Д. е починал на 01.10.1991 г., а неговият син С. Е. С., пряк наследодател на ответниците, е починал на 01.11.2021 г.
При тези данни въззивният съд е приел, че процесният имот е бил придобит по давност от общия наследодател С. Д. П. и съпругата му А. П., които го владели повече от 10 години, но не се снабдили с нотариален акт.
Прието е, че след смъртта на А. П. нейните синове Е. и С. са станали собственици на по 1/6 ид. част от имота, а след договора от 1984 г. и след смъртта на С. Д. П. правата върху имота са както следва: 3/4 за Е. С. Д. и съпругата му Д. Д. и 1/4 ид. част за бащата на ищцата С. С. Д..
Прието е, че частният договор за издръжка и гледане от 1984 г. има характер на изразена воля за предаване на владението върху процесния имот. Желанието на С. Д. П. било грижите за него да се полагат от сина му Е. и снаха му Д.. От 1984 г. Е. и Д. са изпълнявали задълженията си по договора, като се настанили в имота и се грижили за него. След смъртта на Е. през 1991 г. грижите за имота поели преживялата му съпруга В. и синът им Е. – ответници по предявения иск. Те владели имота повече от 10 години, декларирали го и регистрирали партиди за заплащане на ток и вода, регистрирали кладенеца в имота и сключили договор за охрана. Владението им било явно, необезпокоявано и непрекъснато, като бащата на ищцата С. Д. П., а и самата ищца, не оспорвали това владение. Затова е прието, че ищцата не е собственик на 1/2 ид. част от имота по давност и наследство.
Решението е неправилно.
Правилен е изводът на въззивния съд, че спорният имот е бил придобит по давност от общите наследодатели С. Д. П. и А. В. П..
Съдът не е съобразил, че А. П. е починала през 1984 г., при действието на СК от 1968 г. /отм./. Съгласно чл.14, ал.7, изр.2 СК 1968 /отм./, когато преживелият съпруг наследява заедно с деца на починалия съпруг, той не получава дял от частта на починалия съпруг от общото имущество. В съответствие с тази правна уредба с предварителния договор от 1984 г. преживелият съпруг С. Д. П. е обещал да прехвърли на снаха си Д. Д. Д. цялата своя собствена 1/2 ид. част от процесния имот. Той не е притежавал наследствена част от другата 1/2 от имота, която по правилото на чл.14, ал.7, изр.2 СК 1968 /отм./ се поделя по равно между неговите деца Е. С. Д. и С. С. Д., като всеки от тях наследява от майка си по 1/4 ид. част от имота. С предварителния договор общият наследодател е предал владението върху своята 1/2 ид. част от имота на снаха си Д., която е заживяла в имота заедно със своя съпруг Е.. Така двамата общо са упражнявали владение върху тази 1/2 ид. част както приживе на наследодателя, така и след неговата смърт, затова са придобили по давност тази 1/2 ид. част от имота в условията на СИО. Съгласно ТР № 1 от 06.08.2012 г. по тълк. д. № 1/2012 г. на ОСГК на ВКС тяхната фактическа власт върху въпросната 1/2 ид. част от имота не е била държане, а владение, т. е. те не е следвало да демонстрират по отношение на другия наследник С. С. Д. преобръщане на държането във владение върху тази идеална част. Не така стои въпросът за онази 1/4 ид. част от имота, която е наследена от С. С. Д.. Владението на тази идеална част не е било предадено на Д. въз основа на предварителния договор и по правилото на тълкувателното решение фактическата власт върху нея, упражнявана от Е. и Д., е била държане, съответно те е трябвало да отблъснат по категоричен начин владението на С., за да могат да я придобият по давност. Такива данни по делото няма. Само от факта, че Е. и Д. са обитавали целия имот, не може да се направи извод, че те са владели и частта на С. Д., тъй като отношенията между съсобствениците по този въпрос се уреждат по правилото на чл.31, ал.2 ЗС. Извършването на ремонти и преустройства, свързани с подобряването на условията на живот, както и заплащането на консумативите, свързани с ползването на имота /ток, вода и др./ също не представляват действия по отблъскване на владението на другия съсобственик. Декларирането на имота на свое име също не представлява такова действие, след като не е доведено до знанието на другия съсобственик.
Следователно – фактическата власт на Е. и Д., продължена след смъртта им от ответниците като техни наследници, е довела до придобиване по давност само на онази 1/2 ид. част от имота, която е предмет на предварителния договор, тъй като само за нея има предаване на владението от нейния собственикСлавчо Д. П.. По отношение на 1/4 ид. част от имота, която С. С. Д. е наследил от своята майка А., няма данни за придобиване й по давност от ответниците, тъй като фактическата им власт върху нея е установена като държане и те не са демонстрирали пред нейния собственик трансформация на държането във владение. След смъртта на С. С. Д. тази 1/4 ид. част от имота се наследява от ищцата Ц. С. Д..
Този извод се подкрепя и от писмените доказателства, които въззивният съд не е обсъдил, въпреки че е бил длъжен да стори това. Още с исковата молба са представени копия на 12 бр. приходни квитанции за заплатени от С. С. Д. данъци за процесния имот за периода 2007 г. - 2016 г. Във въззивното производство са представени договор от 20.06.1996 г. за отдаване под наем на процесния имот, в който като наемодател фигурира и С. С. Д.. Представена е и кореспонденция между ищцата и ответника Е. С. С. /за съществуването на която има признание в отговора на исковата молба/ за уточняване на идеалните части от процесния имот, притежавани от страните. Тези доказателства също не са обсъдени от въззивния съд, въпреки че са приети от него с изрично определение. Съвкупната преценка на тези доказателства е в подкрепа на извода, че ответниците и техните праводатели не са завладели идеалната част на наследодателя на ищцата С. С. Д.. Но дори и без тях изводът би бил същият, тъй като ответниците, които се позовават на придобивна давност за 3/4 ид. части от имота, не са доказали преобръщането на държането във владение по отношение на 1/4 ид. част от имота, собственост на ищцата по наследство от баща й.
Като е приел, че ответниците са собственици по наследство и давност на целия недвижим имот и като не е зачел наследствените права на ищцата от С. С. Д., въззивният съд е постановил неправилно решение, което следва да бъде частично отменено и предявеният иск по чл.108 ЗС да бъде уважен за 1/4 ид. част от този имот.
С оглед изхода на делото следва да се определят и разноските на страните за всички инстанции.
За първата инстанция Ц. С.-В. е направила разноски в размер на 1050 лв.; за втората инстанция – 1025 лв. и за третата – 1055 лв. или общо 3130 лв. Съобразно изхода на делото ответниците следва да бъдат осъдени да й заплатят половината от тази сума или 1565 лв.
За всяка от първите две инстанции всеки от ответниците е направил разноски от по 600 лв. или 1200 лв. за всеки ответник. За третата инстанция не са представени доказателства за сторени разноски. С оглед изхода на делото ищцата следва да бъде осъдена да заплати на всеки от ответниците по 600 лв. разноски.
Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,
РЕШИ :
ОТМЕНЯ решение № 699 от 27.12.2023 г. по гр. д. № 729/2023 г. на Великотърновския окръжен съд в частта, с която е потвърдено решение № 104/02.06.2023 г. по гр. д. № 503/2022 г. на Павликенския районен съд, в частта, с което е бил отхвърлен предявеният от Ц. С. С.-В. срещу В. В. С., Е. С. С. и В. С. С. иск по чл.108 ЗС за разликата над 1/4 ид. част до 1/2 ид. част от недвижим имот в [населено място], [улица], както и в частта, с която е отказана отмяна на нотариалния акт на ответниците за разликата над притежаваните от тях общо 3/4 ид. части от имота и вместо него постановява:
ПРИЗНАВА ЗЗД УСТАНОВЕНО на основание чл.108 ЗС по отношение на ответниците В. В. С. от [населено място], [улица], ет.9, ап.35, Е. С. С. от [населено място], [улица] В. С. С. от [населено място], [улица], ет.9, ап.35, че ищцата Ц. С. С.-В. от [населено място], [улица] собственик по наследство от своя баща С. С. Д. на 1/4 /една четвърт/ идеална част от следния недвижим имот, находящ се в [населено място], [улица] представляващ УПИ IV-272 от кв. 61 по ПУП на [населено място], целият с площ от 1030 кв. м., заедно с построените в него масивна жилищна сграда с площ от 85,67 кв. м., второстепенни и стопански постройки, подобрения и трайни насаждения, при граници и съседи: УПИ [№] , УПИ [№] , УПИ [№] , и ОСЪЖДА В. В. С., Е. С. С. и В. С. С. да предадат на Ц. С. С.-В. владението върху описаната 1/4 ид. част от имота.
ОТМЕНЯ на основание чл.537, ал.2 ГПК НА № 143, т. ІІІ, рег. № 2726, нот. д. № 297/2022 г. на нотариус Д. А., рег. № 130 в НК, в частта, с която ответниците са признати за собственици за разликата над притежаваните от тях общо 3/4 ид. части от имота.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 699 от 27.12.2023 г. по гр. д. № 729/2023 г. на Великотърновския окръжен съд в частта, с която е потвърдено решение № 104/02.06.2023 г. по гр. д. № 503/2022 г. на Павликенския районен съд, в частта, с което е бил отхвърлен предявеният от Ц. С. С.-В. срещу В. В. С., Е. С. С. и В. С. С. иск по чл.108 ЗС за разликата над 1/4 ид. част до претендираната 1/2 ид. част от недвижим имот в [населено място], [улица], представляващ УПИ [№] от кв. 61 по ПУП на [населено място], целият с площ от 1030 кв. м., заедно с построените в него масивна жилищна сграда с площ от 85,67 кв. м., второстепенни и стопански постройки, подобрения и трайни насаждения, при граници и съседи: УПИ [№] , УПИ [№] , УПИ [№] , както и в частта, с която е отказана отмяна на нотариалния акт на ответниците № 143, т. ІІІ, рег. № 2726, нот. д. № 297/2022 г. на нотариус Д. А., рег. № 130 в НК, за разликата над 1/2 до 3/4 ид. части от имота.
ОСЪЖДА В. В. С. от [населено място], [улица], ет.9, ап.35, Е. С. С. от [населено място], [улица] В. С. С. от [населено място], [улица], ет.9, ап.35, да заплатят на Ц. С. С.-В. от [населено място], [улица], сумата от 1565 лв., представляваща разноски за всички инстанции съобразно уважената част от иска.
ОСЪЖДА Ц. С. С.-В. от [населено място], [улица], да заплати на В. В. С. от [населено място], [улица], ет.9, ап.35, Е. С. С. от [населено място], [улица] В. С. С. от [населено място], [улица], ет.9, ап.35, сумите от по 600 лв. за всеки от ответниците или общо 1800 лв., представляваща разноски за всички инстанции съобразно отхвърлената част от иска.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: