О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№308

ГР. София, 14 април 2020 г.

Върховният касационен съд на Р. Б, трето гр. отделение, в закрито заседание на 11.03.2020 г. в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА

МАРИЯ ИВАНОВА

Като разгледа докладваното от съдия Иванова гр. д. №6/2020 г., за да се произнесе, намира следното:

Производството е по чл.288, вр. с чл.280 ГПК.

ВКС се произнася по допустимостта на касационната жалба на О. К срещу въззивното решение на Сливенски окръжен съд по гр. д. №314/19 г. и по допускане на обжалването. С обжалваното въззивно решение е отхвърлен предявеният по реда на чл.422 ГПК иск на касатора срещу С. Г. и „Термоком инженеринг” ЕООД, гр. Пловдив за признаване, че ответниците солидарно дължат на ищеца сумата 437 166 лв., противоправно причинени на общината вреди при изпълнение на договор за обществена поръчка №112/12.08.2014 г., установени с акт за начет №11-04 ЗЗ/14.12.15 г. на АДФИ, ведно със сумата от 43 905 лв., представляваща законна лихва върху посочената главница за периода 18.12.14 г. – 14.12.15 г., и законната лихва върху главницата от завеждане на иска до окончателното й изплащане, за които вземания на ищеца е издадена заповед за незабавно изпълнение № 98/25.05.2016 г., по чл.417, ал.1, т.8 ГПК.

Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК срещу подлежащо на обжалване въззивно решение и е допустима.

За допускане на касационното обжалване касаторът се позовава на чл.280, ал.1,т.3 ГПК / обоснована с липса на съдебна практика и неяснота на закона - ЗДФИ/ по въпросите от предмета на спора:

1. Следва ли да се счита оборена презумпцията по чл.22, ал.5 ЗДФИ за всички фактически констатации в акта за начет/АН/, ако в хода на производството по чл.422...