Р Е Ш Е Н И Е

№128

ГР. София, 18.01.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Р. Б, трето гр. отделение, в публичното заседание на 30.09.2020 г. в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА

ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА

МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА

При участието на секретаря В. И,

като разгледа докладваното от съдия Иванова гр. д. №6/20 г.,

за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 290 ГПК.

ВКС разглежда касационната жалба на О. К срещу въззивното решение на Окръжен съд Сливен по гр. д. №314/19 г. С обжалваното въззивно решение е отхвърлен предявеният по реда на чл. 422 ГПК иск на касатора срещу С. Г. и „Теракоминженеринг” ЕООД, гр. Пловдив за признаване, че ответниците дължат солидарно на ищеца сумата от 437 166 лв., противоправно причинени на общината вреди при изпълнение на договор за обществена поръчка №112/12.08.2014 г., установени с акт за начет №11-04 ЗЗ/14.12.15 г. на АДФИ, ведно със сумата 43 905 лв., представляваща законна лихва върху посочената главница за периода 18.12.14 г. – 14.12.15 г., и законната лихва върху главницата от завеждане на иска до окончателното й изплащане, за които вземания на ищеца е издадена заповед за незабавно изпълнение №98/25.05.16 г., по чл. 417, ал. 1, т. 8 ГПК.

Обжалването е допуснато на осн. чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по въпросите от предмета на спора: Следва ли да се счита оборена презумпцията по чл. 22, ал. 5 ЗДФИ за всички фактически констатации в акта за начет /АН/, ако в хода на производството по чл. 422 ГПК се опровергаят доказателствата за една от тях? Може ли съдът, разглеждащ иск по чл. 422 ГПК за установяване на вземането по издадена въз основа на АН заповед за незабавно изпълнение, да установи...