О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 298

гр.София, 16.03.2016 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Република България, Трето отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на десети март две хиляди и шестнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Таня Митова

ЧЛЕНОВЕ Емил Томов

Драгомир Драгнев

като изслуша докладваното от съдия Драгомир Драгнев гр. д. № 667 по описа за 2016 г. приема следното:

Производството е по реда на чл.288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на М. С. И. и Т. П. И. против решение № 157 от 9.11.2015 г., постановено по в. гр. д. № 249 по описа за 2015 г. на Силистренския окръжен съд, с което е потвърдено решение № 291 от 7.7.2015 г. по гр. д. № 1416 по описа за 2013 г. на Силистренския районен съд за осъждане на касаторите да заплатят на М. Ю. М. по 8 423,01 лв. всяка една от тях, представляващи половината от сумата 16 843,02 лв., състояща се от главница от 11 751,01 лв., 3 627,02 лв. лихва за просрочие и 454,35 лв. наказателна лихва по договор за кредит за текущо потребление, сключен между [фирма] и наследодателя на касаторите П. И., починал на 22.11.2010 г.

Касаторите твърдят, че решението на Силистренския окръжен съд е необосновано, постановено в нарушение на материалния закон и при съществено нарушение на съдопроизводствените правила-основание за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.3 от ГПК. Като основание за допускане на касационното обжалване касаторите сочат противоречие на обжалваното решение с практиката на ВКС по следния въпрос:

Когато въззивният съд препраща към мотивите на първата инстанция, трябва ли в своето решение да изложи и своите съображения в подкрепа на собствените си изводи относно релевантните за спора факти и...