непозволено увреждане * неимуществени вреди от престъпление * справедливост

Р Е Ш Е Н И Е

№ 39

ГР. София, 22.02.2016 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, трето гр. отделение, в публичното заседание на 22 февруари през 2016 г. в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА

ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА

ОЛГА КЕРЕЛСКА

при участието на секретаря С. Толева,

като разгледа докладваното от съдия Иванова гр. д. №4374/15 г.,

за да се произнесе, намира следното:

Производството е по чл.290 ГПК.

ВКС разглежда касационната жалба на Н. Д. срещу въззивното решение на Апелативен съд П. по гр. д. №30/15 г., в частта, с която е отхвърлен за разликата над присъдените 7 500 лв. до 15 000 лв. предявеният от касатора срещу Р. С. иск по чл.45 ЗЗД, за обезщетяване на неимуществени вреди от непозволено увреждане, признато за престъпление по чл.129, ал.2 НК. Обжалването е допуснато на осн. чл.280, ал.1,т.1 ГПК след констатацията, че по въпроса за прилагането и съдържанието на понятието „справедливост”, което е изведено в принцип при определяне на обезщетението за неимуществени вреди по чл.52 ЗЗД, въззивното решение противоречи на ППВС №4/68 г.

В касационната жалба се правят оплаквания за неправилност – незаконосъобразност и необоснованост, на въззивното решение в обжалваната част, иска се отмяната му и присъждане на обезщетение в размера, определен от първоинстанционния съд – 15 000 лв.

Ответникът по жалба Р. С. я оспорва като неоснователна.

ВКС на РБ, като разгледа жалбата, намира следното:

По въпроса, по който е допуснато обжалването: В ППВС №4/68 г. е посочено, че размерът на обезщетенията за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Понятието справедливост по смисъла на чл. 52 ЗЗД обаче не е абстрактно понятие. То е свързано...