О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 118

гр.София, 01.02.2016 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Република България, Трето отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на двадесет и първи януари две хиляди и шестнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Таня Митова

ЧЛЕНОВЕ Емил Томов Драгомир Драгнев

като изслуша докладваното от съдия Драгомир Драгнев гр. д. № 5750 по описа за 2015 г. приема следното:

Производството е по реда на чл.288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на [фирма] срещу решение № 149 от 5.6.2015 г., постановено по в. гр. д. № 68 по описа за 2015 г. на Великотърновския апелативен съд, гражданска колегия, втори състав, с което е потвърдено решение № 512 от 30.10.2014 г. по гр. д. № 1215 по описа за 2013 г. на Плевенския окръжен съд, Гражданско отделение, за отхвърляне на предявения от [фирма] против И. Г. В. иск с правно основание чл.203, ал.2, предложение трето от КТ за заплащане на 47 464,22 лв. обезщетение за имуществени вреди.

Касаторът [фирма] твърди, че решението на Великотърновския апелативен съд е постановено в нарушение на материалния закон, при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и е необосновано-основание за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.3 от ГПК. Като основание за допускане на касационното обжалване касаторът сочи противоречие на обжалваното решение с практиката на ВКС по следните въпроси:

1.Длъжен ли е въззивният съд да отстрани служебно направена от първоинстанционния съд грешна правна квалификация на иска? Според касатора по този въпрос обжалваното решение противоречи на ТР №1 от 9.12.2013 г. по тълк. д. № 4/2012 г. на ОСГТК на ВКС.

2.При иск по чл.207, ал.1, т.2 от КТ каква е доказателствената сила на протоколи от вътрешна финансова ревизия,...