№162

София, 14.04.2020 год.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Р. Б, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и четвърти февруари през две хиляди и двадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА

ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА

КАМЕЛИЯ МАРИНОВА

като разгледа докладваното от съдия К. М гр. д. № 3576 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Л. Л. Д. чрез пълномощника му адвокат К. П. против решение № 2990 от 23.04.2019 г., постановено по гр. д. № 5526 по описа за 2017 г. на Софийски градски съд, IV-Г въззивен състав, с което е потвърдено решение № 19609 от 28.11.2016 г. по гр. д. № 33383/2015 г. на Софийски районен съд, 128-ми състав за отхвърляне на предявения от Л. Л. Д. против „П. Е. Б“ ЕАД, [населено място] отрицателен установителен иск за собственост по отношение частта от 0.400 дка от имот с проектен идентификатор *** от 0.820 дка, които 0.400 дка са част от поземлен имот с идентификатор *** с площ от 1853 кв. м., както и отрицателен установителен иск за собственост по отношение на 400/1853 ид. ч. от поземлен имот с идентификатор ***.

„П. Е. Б“ ЕАД, [населено място] чрез пълномощника си адвокат Н. Н. е подало писмен отговор по реда и в срока по чл.287, ал.1 ГПК, в който оспорва наличието на основание за допускане на касационно обжалване и претендира възстановяване на направените разноски.

За да се произнесе по наличието на основание за допускане на касационно обжалване, касационният съд съобрази следното:

Въззивният съд е констатирал, че е сезиран с предявен от Л. Л. Д. отрицателен установителен иск за...