Производството е по реда на чл.208 във връзка с чл.132, ал.2,т.5 АПК.

Образувано е по касационна жалба от адвокат Н. Т. П. - пълномощник на А. К. М. и А. К. А. против решение № ІV-230 от 14.02.2007 година по адм. дело № 322/2006 година на Бургаския окръжен съд. С него са отхвърлени, като неоснователни жалбите им за отмяна отчуждаването на по 270/1659 кв. м. идеални части от празно дворно място - бивш парцел ІV в бивш квартал 20 по плана на град Бургас, ж. к. "Изгрев". Релевират се доводи за неправилно приложение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по смисъла на чл.209, т.3 АПК.

Ответната страна не изразява становище по касациионната жалба.

Участвалият в настоящото производство прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата в частта, в която не е обявена нищожност на отчуждителната заповед. В частта, в която са отхвърлени жалбите се твърди, че решението е процесуално недопустимо, тъй като компетентен да се произнесе по искането е кметът, а не съдът. При условията на алтернативност се развиват доводи за правилност на обжалвания съдебен акт.

Касационната жалба е подадена от надлежни страни в срока по чл.211, ал.1 АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна.

Производството пред окръжния съд е по реда на чл.31, ал.1 в редакцията му обн.ДВ., бр.44/1996 година. Образувано е по съединени жалби от А. К. М. и А. К. А. за отмяна отчуждаването на по 270/1659 кв. м. идеални части от празно дворно място, цялото с площ 1659 кв. м., съставляващо бивш парел ІV в бивш квартал 20 по плана на ж. к. "Изгрев". Главното възражение е за нищожност на отчуждителната заповед № 98 от 1.06.1973 година, поради липса на материална компетентност. На второ място се възразява, че имотът е частично обхванат от предвидените благоустройствени мероприятия и с обединяването на идеалните части на двамата жалбоподатели - общо 540 кв. м. може да бъде регулиран самостоятелен поземлен имот.

От писмените доказателства по приложената административна преписка съдът е установил, че процесният имот съставлява бивш парцел ІV, бивш кв.20 в ж. к. "Изгрев". Целият е урегулиран с площ 1695 кв. в. и е отчужден от всички негови съсобственици за жилищно строителство. Всеки от жалбоподателите е бил обезщетен с жилище, като към момента на подаване на искането за отмяна на отчуждаването А. К. А. притежава 4/6 от него, а А. К. М. е прехвърлил собствеността върху апартамента и е само със запазено право на ползване. Към датата на отчуждаването по действищия план от 1972 година върху него попада улица и инженерна инфраструктура. Последващите планови промени през 1976 и 1986 година не променят съществено предназначението на имота - предвижда се изграждане на улица. С одобреният ЗРП през 1987 година отчужденият парцел се намира в парцел ІІ, кв.20 - целият отреден за жилищно застрояване и КОО. Процесните части от имота попадат върху терен за озеленяване и улица. Видно от тройната съдебно-техническа експертиза към настоящия момент улицата е прокарана, а озеленяването също е реализирано.

При тези данни по делото съдът е изследвал наличието, респ. липсата на предпоставките по чл.31, ал.1 ЗОС за отмяна на отчуждаването. Съобразил е, че искането е подадено от съсобственици със съответните идеални части собственост от целия имот, каквато правна възможност в чл.31 ЗОС за разлика от реституционния закон - ЗВСВНОИ по ЗТСУ, ЗПИНМ, ЗБНМ, ЗДИ и ЗС не е предвидена. На второ място благоустройственото отчуждително мероприятие е реализирано и на трето - след извършените разпоредителни сделки от отчуждените съсобственици с предоставените им в обезщетения жилища липсва правна възможност в случай на отмяна на отчуждаването да се постанови възстановяване на даденото от двете страни. По тези съображения е приел искането за неоснователно и е отхвърлил двете жалби, съединени за разглеждане в общо производство. Така постановеното решение е правилно.

В касационната жалба основните доводи касаят искането за обявяване нищожността на заповед за отчуждаване № 98 от 1.06.1973 година. Те са извън предмета на спора и попадат извън приложното поле на чл.31, ал.1 ЗОС. Рапоредбата има предвид надлежно проведени отчуждителни процедури и предмет на изследване е реализирането или не на предвидените мероприятия. Отделно от това по искането за обявяване нищожността на заповед № 98 от 1.06.1973 година е налице произнасяне на Върховния административен съд и то двукратно - по адм. дело № 11623/2005 година и адм. дело № 11634/2005 година и двете на второ отделение. В решения номера 2005 и 2010 от 23.02.2006 година изрично и недвусмислено е прието, че отчуждаването на имота е извършено със заповед № 87 от 2.2.1977 година, поради което за жалбоподателите липсва правен интерес от обявяване нищожността на заповед № 98 от 1.06.1973 година. Поради това касационната инстанция е оставила без разглеждане двете жалби в частите им, в които е поискано прогласяване нищожността на заповедта от 1973 година и е прекратила производството по двете дела, като ги е върнала на окръжния съд за разглеждане и произнасяне по исканията по чл.31, ал.1 ЗОС.

Неоснователни са и доводите за неправилност на решението, поради противоречие с материалния закон. Безспорно установено по делото е, че отчуждителните мероприятия са реализирани. Прокараната улица и озеленяването попадат върху имота и по този начин липсва основната предппоставка по чл.31, ал.1 ЗОС за отмяна на отчуждаването. Правно ирелевантно при тази законова хипотеза е дали е останала свободна част и достатъчна ли е тя за обособяване на самостоятелен урегулиран поземлен имот. В случая не бива да се прави смешение, нито аналогия между приложимата правна норма на Закона за общинската собственост и тази по чл.1, ал.2 ЗВСВНОИ по ЗТСУ, ЗПИНМ, ЗБНМ, ЗДИ и ЗС.

На последно място е неоснователно и възражението на прокурора от Върховната административна прокуратура за процесуална недопустимост на съдебното решение. Жалбите за отмяна на отчуждаването са подадени от двамата съсобственици до окръжния съд на 15.11.2004 година - т. е. при действието на разпоредбата на чл.31, ал.1 ЗОС в редакцията й обнародвана ДВ, бр.44/1996 година и компетентен да се произнесе по искането е окръжният съд.

По тези съображения обжалваното решение се яваява процесуално допустимо и правилно и следва да се остави в сила.

Водим от гореизложеното и на основание чл.221, ал.2 АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № ІV-230 от 14.02.2007 година по адм. дело № 322/2006 година на Бургаския окръжен съд. РЕШЕНИЕТО е окончателно. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ М. К. секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ А. К./п/ Г. К. А.К.