Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по жалба на И. Р. К. от гр. П. срещу решение № 2073 от 10.02.2011 г. по адм. д. № 12563/2010 г. на Върховния административен съд, Трето отделение, с което е отхвърлена подадената от него жалба срещу заповед № Із -1399/24.07.2009 г. на министъра на вътрешните работи представляваща изричен отказ за възобновяване на административно производство за отмяна на заповед № АЗ -681/11.02.2008 г. на директора на Национална служба "Полиция" за налагане на дисциплинарно наказание "уволнение" на основание чл. 226, ал.1, т. 6 и чл.227, ал.1, т. 10 ЗМВР, във връзка с чл. 230, ал.2, т. 4 ППЗМВР. Ответникът не е взел становище.

Прокурорът дава заключение за неоснователност на жалбата.

Върховният административен съд, петчленен състав- ІІ колегия, намира жалбата за процесуално допустима, подадена в срока по чл.211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна.

За да отхвърли подадената жалба, съдът е приел, че обжалваният отказ на министъра на вътрешните работи е постановен в съответствие с разпоредбата на чл. 99, т. 4 АПК, при спазване на административнопроизводствените правила и в случая не са налице предпоставки по чл. 99, т. 4 АПК за отмяна на заповедта за уволнение. Изложил е мотиви, че заповедта, с което е наложено дисциплинарно наказание "уволнение", е основана на установено дисциплинарно нарушение, а не на образуването за същото деяние досъдебно производство № 72/2007 г. на ДОП - Пловдив, поради което прекратяването му не е основание за отмяна на заповедта. Посочил е, че съгласно чл. 224, ал. 3 от ЗМВР държавните служители в МВР носят дисциплинарна отговорност, независимо, че деянията им могат да са основание за търсене и на наказателна отговорност. Решението е правилно.

Със заповед рег. № АЗ-681/11.02.2008 г. директорът на НС "Полиция" - МВР е прекратено служебното правоотношение с държавния служител И. Р. К. на основание чл. 224, ал. 2, т. 1 и т. 4, чл. 226, ал. 1, т. 6 и чл. 227, ал. 1, т. 10 ЗМВР във вр. чл. 230, ал. 2, т. 4 ППЗМВР за деяние, несъвместимо с етичните правила за поведение на държавните служители в МВР, с което се уронва престижът на службата.

С молба вх. № 4195/26.05.2008 г. Китенски е поискал от министъра на вътрешните работи на основание чл. 99, т. 4 АПК възобновяване на административното производство по издаване на заповедта за налагане на дисциплинарно наказание "уволнение", като се е позовал на постановление от 14.04.2008 г. на прокурор при ВОП - Пловдив, за прекратяване на наказателното производство по отношение на него, досъдебно производство № 72/2007 г., с доводи, че заповедта за уволнение е основана на акт на прокурор-постановление за образуване на досъдебно производство, което впоследствие е било прекратено

С обжалваната пред съда заповед № Із-1399/24.07.2009 г. министърът на вътрешните работи е отхвърлил молбата на И. Р. с вх. № 4195/26.05.2008 г. за възобновяване на административното производство по чл. 99, т. 4 АПК като неоснователна, като е приел, че не са налице предпоставките на посоченото правно основание: административният акт, чиято отмяна се иска, да е основан на акт на съд или друго държавно учреждение и който впоследствие е бил отменен и че заповедта за уволнение е издадена въз основа на установеното в дисциплинарното производство деяние, несъвместимо с етичните норми за поведение на служителите от МВР, преценено като тежко дисциплинарно нарушение по смисъла на чл. 227, ал. 1, т. 10 ЗМВР във вр. с чл. 230, ал. 2, т. 4 ППЗМВР.

Установено е, че жалбоподателят е уволнен поради дисциплинарно нарушение на етичните правила и норми за поведение на служителите в МВР, уронващо престижа на службата по смисъла на чл. 227, ал. 1, т. 10 от ЗМВР, във връзка с чл. 230, ал. 2, т. 4 от ППЗМВР. Посоченият фактически състав налагащ дисциплинарно наказание "уволнение", е осъществен при наличие на кумулативна даденост на двете основания, несъвместимост с етичните правила и уронване престижа на службата. Неоснователни са доводите за нарушение на материалиня закон с твърдения, че прекратеното наказателно производство изключва налагането на дисциплинарна отговорност, разпоредбата на чл. 224, ал. 3 от ЗМВР изрично предвижда ангажиране на дисциплинарна отговорност, независимо от наличие на основание за друг вид отговорност (административна и наказателна). Неоснователно е и оплакването за наличие на основанията на чл. 99, т. 4 от АПК, които според касатора административният орган не е съобразил в обжалваната заповед. Видно от текста на разпоредбата на чл. 99, т. 4 от АПК, възобновяване на производството по издаване на административния акт е допустимо само при определени законоустановени основания, които приложеното постановление на прокурор от ВОП - гр. П., с което е частично прекратено досъдебното производство по преписка № 72/2007 г., не може да изпълни. В този смисъл съдът е изложил аргументирани правни изводи, във връзка с липсата на материалноправните предпоставки на чл. 99, т. 4 от АПК, които са обосновани.

Правилни са изводите на съда, че отмяната на съдебно решение или акт на държавно учреждение е основание за възобновяване на производството по чл. 99, т. 4, пред. второ АПК, когато техните правни последици единствено обуславят произнасянето на органа. В случая основание за налагане на дисциплинарно уволнение е установеното в дисциплинарното производство деяние, несъвместимо с етичните норми за поведение на служителите от МВР, а не образуваното досъдебно производство, което е посочено в мотивите на заповедта. Частичното прекратяване на досъдебното производство не означава липса на дисциплинарно нарушение, тъй като преценката за това е на административния орган.

Воден от изложеното и на основание чл. 221, ал.2 АПК, Върховният административен съд, Петчленен състав -ІІ колегия РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 2073 от 10.02.2011 г. по адм. д. № 12563/2010 г. на Върховния административен съд, Трето отделение. Решението е окончателно. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ В. Т. секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ В. А./п/ Ю. К./п/ Т. В./п/ П. Н. П.Н.