Образувано е по касационните жалби на П. С., К. Д. С. и Г. Д. С. против решение №238/ 7.11.2005 г. по адм. д.№ 1998 г. по описа на Старозагорския окръжен съд. Касаторите са недоволни и искат отмяна на решението, защото същото противоречи на решенията от първата фаза на ЗОСОИ, с които са обезщетени и за сградите - къща и навес в имот пл.№2075, кв.10. Съдът не е определил оценка на компенсаторните записи за съборените сгради. Оплакванията са, че от отчуждените общо 220 кв. м. от имот стар пл.№2075, кв.10, сега пл.№903, са възстановени реално само 120 кв. м. като 1/3 ид. ч. от имот с нов пл.№903 целия с площ от 358 кв. м., но няма обезщетяване с компенсаторни записи за останалите 100 кв. м. Мотивите на съда, че връщайки реално 120 кв. м. извършва обезщетяване за цялата ни отчуждена собственост са неправилни. Искат отмяна на решението в обжалваната част поради необоснованост и незаконосъобразност и обезщетяване с компенсаторни записи за още 100 кв. м., 1/3 ид. ч. от къща ат 120 кв. м. на един етаж, четири стаи и навес. П.т и разноски.

Ответната страна областният управител на област С. З. не е изразил становище по касационната жалба.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава становище за неоснователност на касационните жалби, тъй като решението е съобразено с постановените в първата фаза на ЗОСОИ съдебни актове.

Върховният административен съд, ІІІ отделение, като взе предвид, че касационните жалби са подадени в срока по чл. 33, ал.1 от ЗВАС, намира същите за допустими. Разгледани по същество са неоснователни по следните съображения:

Решение № 238/ 7.11.2005 г. по адм. д.№ 2031/1998 г. по описа на Старозагорския окръжен съд е постановено във втората фаза на ЗОСОИ, след решение № 5238/ 28.05.2003 г. по адм. д.№ 9113/ 2002 г. по описа на Върховния административен съд, ІІІ отделение, с което за одържавените 1/3 ид. ч. от дворно място от 660 кв. м. и построените в него къща от 120 кв. м. на един етаж, 4 стаи и навес от 120 кв. м., находящи се в гр.С. З. е признато право на обезщетяване на основание чл. 2, ал. 5 от ЗОСОИ върху онази част от стария имот пл.№2075, кв.10 по плана от 1963 г., обособим сега в самостоятелен парцел. По повод подадена молба за тълкуване на касационното решение е налице произнасяне с решение № 8939/ 2.11.2004 г. по адм. д.№ 9113/ 2002 г. по описа на Върховния административен съд, ІІІ отделение. Касационната инстанция се приела, че така определеният начин на обезщетяване касае целият обем от заявени права за имот пл.№1705 и по пътя на тълкуването не може да бъде изменяно влязлото в сила касационно решение, независимо от това дали е законосъобразно и справедливо.

Във втората фаза на ЗОСОИ съдът обсъдил касационното решение, с което е признато право на обезщетяване на касаторите в обем на правата общо върху 1/3 ид. ч. от одържавен имот стар пл.№ 2075 с обща площ от 660 кв. м., т. е. 220 кв. м. Приел, че имотът, от който може да се обособи самостоятелен парцел и представляващ пл.№ 903 по плана на града от 1983 г. е не с 300 кв. м., а с площ от 358 кв. м. Решението на Върховния административен съд по адм. д.№ 9113/ 2002 г. няма сила на пресъдено нещо относно площа на имота обособим в самостоятелен парцел, поради което няма пречка квотата да бъде определена при новите данни. При определяне размера на квотата върху реално обособимия парцел, окръжният съд е обсъдил събраните доказателства за отменено отчуждаване в производство по чл. 4 от ЗВСВОНИ по ЗТСУ, ЗПИНМ и др. със заповеди № 314/ 16.03.2000 г. и №494/ 23.03.1999 г. / л. 174 и л. 176 от делото/ на кмета на община С. З., както следва : 1/ 3 ид. ч. -119 кв. м. от възможните са възстановяване 358 кв. м. имот пл.№2075, кв.10, в полза на наследници на Г. С. и 1/3 ид. ч. -119 кв. м. от възможните за възстановяване 358 кв. м. от същия имот в полза на наследниците на Н. С.. Установената фактическа обстановка по делото се обосновава от ангажираните доказателства, които сочат, че общо 238 кв. м. или 2/3 ид. ч. от правото на собственост върху имота са възстановени по реда на ЗВСВОНИ по ЗТСУ, ЗПИНМ, поради което квотата по чл. 6, ал. 6 от ЗОСОИ на касаторите е 1/3 ид. ч. или по 40/ 358 ид. ч. върху имота за всеки от правоимащите. Така определената във втората фаза на ЗОСОИ квота на обезщетението по чл. 2, ал. 5 от ЗОСОИ действително не кореспондира с обема от правото на собственост, който наследодателят е имал върху одържавения имот, но окръжният съд е обвързан с начина на обезщетяване, определен в решение по адм. д.№ 9113/ 2002 г. по описа на ВАС, ІІІ отделение. А той предвижда за одържавените части от имота, къщата и навеса -обезщетяване чрез квота от онази част от имот стар пл.№ 2075, която сега е обособима в самостоятелен парцел. Решението на касационната инстанция е влязло в сила. Няма определен и друг начин на обезщетяване с компенсаторни записи за одържавения имот, в случай, че квотата на собствеността се окаже недостатъчна за обезщетяване на целия обем от права. Тъй като окръжният съд не може да промени във втората фаза на ЗОСОИ определения с влязло в сила решение начин на обезщетяване, неговото решение е правилно. Допълнителното решение №21/ 21.02.2006 г. не е обжалвано, поради което настоящата съдебна инстанция не следва да обсъжда законосъобразността му.

Не са налице твърдените касационни основания по чл.218б, ал.1, б."в" от ГПК вр. с чл.11 от ЗВАС, поради което и на основание чл. 40, ал.1 от ЗВАС, Върховният административен съд, ІІІ отделение РЕШИ: ОСТАВЯ В СИЛА

решение 0238/ 7.11.2005 г. по адм. д. № 2031/ 1998 г. по описа на СТАР. О. С. . Решението е окончателно ине подлежи на обжалване. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ П. Г. секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ Й. К./п/ Й. Д. Й.Д.