Чл. 4. (1) Собствеността върху имотите по чл. 1 и 2 се възстановява, ако собствениците не са били обезщетени чрез изплащане на паричната им равностойност или с друг равностоен недвижим имот. Получаването на облигации не се смята за обезщетяване.

(2) Не се смятат за обезщетени лицата, за които е извършено прихващане по Указа за прихващане задълженията на бивши собственици на отчуждени от държавата имущества и национализирани предприятия към държавата, банките и държавните предприятия (Изв., бр. 60 от 1955 г.).

(3) (Изм. - ДВ, бр. 30 от 2006 г., в сила от 12.07.2006 г.) Собствениците на имоти по чл. 8 от Закона за отчуждаване на едрата градска покрита недвижима собственост и чл. 7 от Закона за национализация на частни индустриални и минни предприятия, получили в обезщетение или замяна жилища, могат да поискат възстановяване на собствеността. Искането се прави не по-късно от 6 месеца от влизането на този закон в сила до министъра на финансите, който е длъжен да се произнесе с решение в 30-дневен срок. Непроизнасянето в този срок се смята за мълчалив отказ. Отказите се обжалват в 14-дневен срок пред Върховния съд, който решава спора по същество. По неуредените въпроси се прилагат разпоредбите на Административнопроцесуалния кодекс.

(4) (Изм. - ДВ, бр. 20 от 1995 г., в сила от 24.02.1995 г., изм. от ДВ, бр. 20 от 1995 г. е обявено за противоконституционно РКС № 9 от 1995 г. - ДВ, бр. 66 от 1995 г.) С влизане в сила на решението по ал. 3 отстъпеният в обезщетение или замяна недвижим имот става държавна или общинска собственост и се изземва по реда на чл. 16 от Закона за собствеността. Изземването не може да се извърши преди да са изтекли 6 месеца от решението за възстановяване на собствеността, а в случаите на чл. 6, ал. 2 - преди изтичането на тригодишния срок.