Производството пред тричленен състав на Върховния административен съд е образувано по повод на постъпило искане от И. Г. Х. от гр. Д., за отмяна на влязло в сила съдебно решение №3927/11.08.2011г., постановено по адм. дело №2289/2010г. по описа на Административен съд София-град /АССГ/ , потвърдено с решение №6161/2012г., постановено по адм. дело №14966/2011г. по описа на Върховен административен съд /ВАС/, първо отделение. Твърди се, нарушено право на защита, тъй като страната е била лишена от възможност да участва лично в делото, не е участвала в същото и не е вземала становища по него. Твърди се, че решенията са постановени при неизяснена фактическа обстановка и са необосновани. Като друго основание се сочи противоречие с решения на европейския съд по правата на човека. Моли влязлото в сила съдебно решение да бъде отменено и делото да се върне за ново разглеждане.

Ответникът – Директор на дирекция „ Обжалване и данъчно-осигурителна практика” София при ЦУ на НАП, действащ чрез процесуалния си представител юрск. Петрова, взема становище за неоснователност на подадената молба. Молбата за отмяна е подадена от надлежно лице по чл. 238, ал. 1 от АПК

- страна по делото, за която съдебният акт е неблагоприятен. Отмяната по реда на

чл. 237 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК

) е извънинстанционно средство за контрол върху влезли в сила съдебни решения, както и за защита срещу влезли в сила определения и разпореждания, с които се прегражда развитието на делото. Основанията за отмяна са изчерпателно изброени в чл. 239 АПК

от т. 1 до т. 6 включително. В случая молителят претендира отмяна на две основания - по чл. 239, т. 5 и 6 от АПК

. Според чл. 239, т. 5 АПК актът подлежи на отмяна, когато страната вследствие нарушаване на съответните правила е била лишена от възможност да участва в делото или не е била надлежно представлявана, или когато не е...