О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 2303

София, 17.7.2025г.

Върховен касационен съд - Търговска колегия, I отделение, в закрито заседание на шестнадесети юли, през две хиляди двадесет и пета година, в състав:

Председател: Е. Ч.

Членове:В. Х.

Елена Арнаучкова

след като разгледа докладваното от съдия Арнаучкова т. д.№ 256 по описа на ВКС за 2024г. и, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на ищеца А. И. К., чрез адв.Д. Р. от САК, срещу решение № 943/27.06.2022г. по възз. гр. д.№ 2128/2021г. на САС в частта, с която е потвърдено решение № 261799/17.03.2021г. по гр. д.№ 10700/2018г. на СГС за отхвърляне на иска, с правно основание чл.55, ал.1, предл.1 ЗЗД, против „Ю. Б. АД за недължимо заплатени на 01.09.2015г. по договор за кредит от 14.08.2015г. суми за погасяване на недължими суми/курсови разлики/ по договор за потребителски кредит от 27.06.2008г. в размер на 157 858.55лв., ведно със законната лихва, и касационна жалба на ответника „Ю. Б. АД, чрез адв.М. К. от САК, срещу решение № 943/27.06.2022г. по възз. гр. д.№ 2128/2021г. на САС, в частите, с които, след частична отмяна на решение № 261799/17.03.2021г. по гр. д.№ 10700/2018г. на СГС, е прогласена нищожността на чл.6, ал.2 от договора за кредит от 27.06.2008г., в частта предвиждаща служебно превалутиране, и се осъжда „Ю. Б. АД да заплати на А. И. К., на осн. чл.55, ал.1, предл.1 ЗЗД, недължимо заплатени курсови разлики за периода 07.08.2013г. в размер на сумата 29 409.79лв., ведно със законната лихва, считано от 06.08.2018г.

В касационната жалба на ищеца са релевирани основанията за касационно обжалване по т.2/недопустимост/ и по т.3 на чл.281 ГПК/неправилност/. Релевирани са доводи за постановяване на решението в обжалваната част при наличие на отрицателна процесуална предпоставка – висящ преюдициален спор относно нищожността на клаузите на чл.2, ал.3, § 1 и § 2 от договора за кредит от 2015г., евентуално - по непредявен иск. Искането е за обезсилване, евентуално – за отмяна на решението и за уважаване на иска. Претендира за присъждане на разноски.

В приложеното изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, освен основанието по чл.280, ал.2, предл.2 – вероятна недопустимост, са въведени основанията едновременно по т.1 и т.3 на чл.280, ал.1 ГПК по следните въпроси:

1. Допустимо ли е въззивният съд да постанови решение по правен спор при наличие на основание за спиране на съдебното производство по този спор по чл.229, ал.1, т.4 ГПК и следва ли въззивният съд служебно да изследва въпроса за наличието на преюдициално съдебно производство, при положение, че по делото има доказателства, които индикират такова наличие? По този въпрос касаторът се позовава на т.1 на ТР № 1/2017г. на ОСГТК на ВКС.

2. Представлява ли спогодба върху непозволен договор по см. на чл.366 ЗЗ, независимо, че първоначалният договор не е обявен за нищожен в неговата цялост, определянето на размера на задължението едностранно от банката чрез прилагане на неравноправна клауза от първоначалния договор и сключването на нов договор за кредит, чиято единствена цел е пълно предсрочно погасяване на задълженията по първоначалния договор за кредит, при който нов договор кредитните условия са предопределени от така формирания размер на дълга? Касаторът намира противоречие с решение № 146/01.11.2017г. по т. д.№ 2615/2016г., I т. о.

С писмен отговор насрещната страна, ответникът „Ю. Б. АД, чрез адв.М.К. от САК, оспорва искането за допускане на обжалване и основателността на касационната жалба на ищеца. Претендира за присъждане на разноски.

В касационната жалба на ответника „Ю. Б. АД се поддържат касационните основания по т.3 на чл.281 ГПК - материална и процесуална незаконосъобразност и необоснованост. Оспорва изводите за потребителското качество на ищците при сключването на договора за кредит от 2008г., за неравноправност на клаузата на чл.6, ал.2 от договора от 2008г. и за недължимо заплатени суми за курсови разлики по договора от 2008г. Искането е за отмяна на решението в обжалваните части и за отхвърляне на исковете. Претендира за присъждане на разноски.

В приложеното изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК са въведени основанията по т.1 и т.2, предл.2 ГПК по следните въпроси:

1. При преценката дали физически лица са сключили договор за кредит в качеството си на потребители, длъжен ли е съдът да вземе предвид всички обстоятелства по делото и да обсъди в тяхната цялост и взаимна връзка всички събрани по делото доказателства, като ги отнесе към въведените в производството допустими и относими към предмета на спора доводи, твърдения и възражения на страните?

2. Достатъчно ли е, че страната е сключила договора за кредит като ФЛ, за да се приеме за доказано спорното по делото обстоятелство, че договорът е потребителски и страната е легитимирана да се ползва от защитата по ЗЗП?

3. При спор дали физически лица са сключили договор за кредит в качеството си на потребители, може ли съдът да основе извода за потребителско качество на ищцовата страна на обясненията на един от ищците, без да е обсъдил обясненията в съвкупност с останалите относими по делото доказателства - писмени и гласни? Може ли съдът в решението да основе решаващия извод за потребителско качество на страната на обясненията на същата страна, като се има предвид, че отговорите по чл.176, ал.1 ГПК не съставляват изявление за неизгодни за страната факти по спорния по делото въпрос за качеството й при сключване на договора?

4. По спор относно неравноправни клаузи в договор, при положение, че ответникът-търговец своевременно е оспорил качеството „потребител“ на ищцовата страна и като се има предвид, че първата инстанция нито в доклада по делото, нито впоследствие е дала указания за представяне на доказателства във връзка с твърдяното от ищците потребителско качество, а впоследствие е приела това обстоятелство за доказано, следва ли тогава въззивният съд да поправи пропуска на първата инстанция, като включи оспореното обстоятелство в спорния по делото предмет и даде пропуснатите от първата инстанция указания във връзка с приложението на чл.1, във вр. § 13, т.1 ДР на ЗЗП?

5. При оспорване на качеството „потребител“ при сключване на договор за кредит чия е доказателствената тежест за установяване на това спорно обстоятелство - на ФЛ, които твърдят, че са потребители, или на търговеца?

6. При своевременно релевирано оспорване на липса на потребителско качество при сключване на договор за кредит, както и при липса на доказателства, оборващи сключването на договора във връзка с професионалната дейност на кредитополучателите, допустимо ли е, без да се проведе доказване, съдът в решението да приеме, че кредитополучателите са потребители?

7. При постановяване на обжалваното решение и във връзка с твърденията и доводите на всяка от страните длъжен ли е съдът да обсъди всички относими доказателства в тяхната съвкупност и взаимна връзка, като изложи конкретни съображения защо кредитира едни, а други приема за недостоверни?

8. Длъжен ли е съдът при постановяване на въззивното решение да обсъди приетата по делото експертиза, наред с всички доказателства по делото, и да изложи мотиви защо възприема, респ. не възприема екпертното заключение?

9. Отговаря ли на изискването да бъде изразена на ясен и разбираем език договорна клауза от договор за ипотечен банков кредит, която предвижда, че кредитополучателят е свободен да избере дали да набави необходимото количество чуждестранна валута от кредитодателя-банка или от трето лице, ако нейното икономическо съдържание е разяснено чрез друга клауза от договора, с която кредитополучателят е предупреден за валутния риск от сключването на договор в чуждестранна валута, както и за последиците, до които би могло да доведе изменението на валутния курс?

10. Към кой момент следва да се преценява дали дадена договорна клауза създава в ущърб на потребителя значителна неравноправност между правата и задълженията, произтичащи от договор за ипотечен банков кредит, сключен в чуждестранна валута, съгласно който потребителят може да избере да набави необходимото количество чуждестранна валута за погасяване на кредита както от кредитодателя по договора - банката, така и от трето лице?

11. Може ли съдът да присъди връщането на суми в лева въз основа на неравноправни клаузи в договор за кредит, ако страните са уговорили договор за кредит в чуждестранна валута и погасителншите вноски са плащани в същата валута? По този въпрос ответникът се позовава на ТР № 4/ 2014г. на ОСГТК на ВКС.

С подадените чрез адв.Д. Р. от САК съвместни отговор-възражения и отговор на касационната жалба ищците А. К. и Н. К. се противопоставят решението в обжалваните от ответника части да бъде допуснато до обжалване и оспорват основателността на касационната жалба на ответника. Претендират за присъждане на направените разноски.

Съставът на I т. о., въз основа на доводите на страните и данните по делото, приема следното:

За да постанови въззивното решение в обжалваната от ищеца А. К. част, с която е потвърдено първоинстанционното решение за отхвърляне на иска, с правно основание чл.55, ал.1, предл.1 ЗЗД, за недължимо заплатената на 01.09.2015г. сума от 157 858.55лв. по договора за кредит от 14.08.2015г. за погасяване на недължими суми за курсови разлики по договора за кредит от 27.06.2008г., въззивният съд е приел, че тази осъдителна претенция е обусловена от установителната претенция за прогласяване нищожността на клаузите на чл.2, ал.3, § 1 и § 2 от договора от 14.08.2015г., която е отхвърлена с влязло в сила решение. Същевременно, съставът на апелативния съд е изтъкнал, че договорът за кредит от 2015г., макар и сключен с цел предоставяне на ресурс за предсрочно погасяване на задълженията по първия договор за кредит от 2008г., е самостоятелен договор, сключен според /икономическите/ условия към 2015г., а курсът, по който ще се извърши превалутирането, е ясно посочен Приложение № 1 към договора за кредит от 2015г.

За да постанови въззивното решение № 943/27.06.2022г. по възз. гр. д.№ 2128/2021г. на САС в обжалваната от ответника „Ю. Б. АД част, с която, след частична отмяна на първоинстанционното решение, е прогласена нищожността на чл.6, ал.2 от договора за кредит от 27.06.2008г. в частта предвиждаща служебно превалутиране в швейцарски франкове, въззивният съд е обсъдил, но е намерил за неоснователно възражението на банката, че ищците нямат качеството на потребители по смисъла на §13, т.1 от ДР на ЗЗП. Обсъдени са обясненията на ищеца А. К., дадени по реда на чл.176 от ГПК, и представените от банката справки от имотния регистър и въз основа на съвкупния им анализ е прието, че придобитите от ищците недвижими имоти /с едно изключение – имота в [населено място] на [улица]/ не са били предназначени за тяхната търговска или професионална дейност, а договорите са сключени извън нея. Изтъкнато е, че закупуването на повече имоти не означава, че те са предназначени за извършване на търговска или професионална дейност. Направен е краен извод, че ищците имат качеството на потребители по смисъла на §.13,т.1 от ДР на ЗЗП, съответно те се ползват от потребителската защита.

При преценката на договорната клауза на чл.6, ал.2 от договора от 2008г., въззивният състав е приел, че в първата си част, определяща валутата, в която кредитът ще се погасява, клаузата не е нищожна, доколкото се отнася до основния предмет на договора. Счел е, че клаузата на чл.6, ал.2 от договора от 2008г. е нищожна във втората си част, предвиждаща право на банката служебно да превалутира по своя курс „продава“ средствата по сметката на кредитополучателя, тъй като това може да се приравни на едностранна промяна на условията по договора. В тази връзка са изложени съображения, че не са ангажирани доказателства банката да е предоставила на кредитополучателя достатъчна информация, която да му позволява да прецени икономическите последици от клаузата за валутния риск спрямо задълженията му по кредита. Въззивният съд е приел, че подобен извод, не може да се направи от включената в договора клауза, че е възможна промяна на обявения от банката курс и това ще рефлектира върху размера на погасителните вноски в посока повишаване. Изтъкнал е, че банката, като икономически по-силната страна в правоотношението и с оглед експертната си компетентност и познания, е следвало да предостави на кредитополучателите– ФЛ – потребители и икономически по-слабата страна, при спазване на принципа на добросъвестност, достатъчна информация, и то в дългосрочен план, относно прогнозите за промяна в обменните курсове на швейцарския франк, спрямо който националната валута няма фиксиран курс, и какви действия кредиторът би могъл да предприеме за минимализиране на валутния риск. Прието е, че банката е нарушила принципа на добросъвестност, и чрез клаузата относно възможността за служебно правалутиране е вменила изцяло в тежест на кредитополучателите риска от повишаване на валутния курс.

За да постанови решение № 943/27.06.2022г. по възз. гр. д.№ 2128/2021г. на САС в обжалваната от ответника „Ю. Б. АД част, с която, след частична отмяна на първоинстанционното решение, е осъден да заплати, на осн. чл.55, ал.1, предл.1 ЗЗД, на А. К. сумата 29 409.79лв., представляваща надвзети курсови разлики по договора за кредит от 27.06.2008г. за периода 07.08.2013г.-01.09.2015г., въззивният съд е приел, че тази осъдителна претенция е обусловена от установителния иск за прогласяване нищожността на клаузата на чл.6, ал.2 от договора от 2008г. в частта относно служебното правалутиране, който е приет за основателен.

Извън хипотезите на чл. 280, ал. 2, предл.1 и 2 ГПК (вероятна нищожност и/ или недопустимост), допускането на касационно обжалване предпоставя с обжалваното решение въззивният съд да се е произнесъл по материалноправен и/или по процесуалноправен въпрос, обусловил правните му изводи по предмета на спора, и по отношение на този въпрос да са осъществени някои от въведените допълнителни предпоставки по т. 1 - т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК. Както е изяснено в т.1 от ТР № 1/19.02.2010г. по тълк. д. № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС, материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемане на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства.

По касационната жалба на ответника:

По въпрос № 1 общата предпоставка за допускане на обжалване по чл.280, ал.1 ГПК е обоснована с доводи, че при извършване на преценката за качеството на потребители въззивният съд се е основал единствено на дадените по реда на чл.176 ГПК обяснения на ищеца Ал.К., като е игнорирал представените справки от електронната система на имотния регистър към Агенция по вписванията, искания за предоставяне на жилищен кредит от 2008г. и от 2015г. и декларации за свързани лица и от лице за контакт. Не може да се направи извод за отклонение на даденото разрешение от мотивите на обжалваното решение, в които обясненията по чл.176 ГПК на ищеца Ал.К. са преценявани в съвкупност с представените от ответника справки от имотния регистър. Следователно, по въпроса отсъства въведената допълнителна предпоставка за допускане на обжалване по т.1 на чл.280, ал.1 ГПК. По същите съображения не следва да се допуска обжалване и по въпроси № 2 и № 3.

Процесуалноправният въпрос № 4 касае правомощията на въззивния съд да даде указания на страните за представянето на доказателства във връзка с оспорените от ответника твърдения на ищците, че имат качеството на потребители при сключването на договора в хипотезата, когато отнесеният до съда спор е относно неравноправни договорни клаузи, когато първоинстанционният съд е пропуснал да даде такива указания на страните. Значимостта на поставения въпрос за крайния изход на спора следва да се отрече, тъй като ответникът не поддържа да е направил оплакване във въззивната жалба за допуснато процесуално нарушение във връзка с доклада, което не е разгледано от въззивния съд. Нещо повече, въпрос № 4 и свързаният с него въпрос № 5 са пряк израз на поддържаната от ответника теза, че, при оспорване на качеството на потребител при сключване на договор за кредит, е в доказателствена тежест на ФЛ да установи твърдението си, че е потребител. Пряк израз на несъгласие с основания на доказателствата по делото извод за потребителско качество на ищците е и въпрос № 6. Следователно, по въпроси от № 4- № 6 не е налице общата предпоставка за допускане на обжалвнане по чл.280, ал.1 ГПК.

По въпроси № 7 и № 8 общата предпоставка за допускане на обжалване по чл.280, ал.1 ГПК е обоснована с оплаквания, че при преценката за неравноправност на клаузата на чл.6, ал.2 на договора от 2008г., в частта относно предвидената възможност за служебно превалутиране, не са обсъдени доводите на ответника, че в нея не е предвидено задължение за ищците, а само една от възможностите за плащане, текстът на клаузата е на общоупотребим български език и ищците са могли да разберат съдържанието й, като с нея те не само са били предупредени за валутния риск, но и са им били разяснени последиците от изменението на валутния курс. Според ответника не е необсъдено и заключението на ССЕ, че в случая служебно превалутиране не е било приложено. Въпросите не могат да се определят като обуславящи, тъй като не само изискват проверка на данните по делото, но и са пряк израз на несъгласие с правилността на оспорения краен извод. По същите съображения не следва да се допуска обжалване и по въпроси № 9 и № 10. За пълнота на изложението следва да се посочи, че не се наблюдава отклонение на даденото разрешение относно критериите за преценка и за момента, към който се извършва преценката от съда на клаузи от договор за ипотечен банков кредит, сключен в чуждестранна валута.

По въпрос № 11 отсъства въведеното допълнително основание, тъй като е неотносимо посоченото от касатора ТР № 4/2014г. на ОСГТК на ВКС. Даденото в него нормативно тълкуване касае задължения, произтичащи от договор, докато в случая уважената оъсдителна претенция е на извъндоговорно основание.

По касационната жалба на ищеца:

При извършване на дължимата служебна проверка и на въведените от ищеца доводи не се констатира вероятност решението в обжалваната от ищците част да е недопустимо. Въззивният съд е намерил, че осъдителната претенция е обусловена от основателността на установителния иск за прогласяване нищожността на клаузите на чл.2, ал.3, § 1 и § 2 от договора от 14.08.2015г. и е приел, че установителна претенция е отхвърлена с влязло в сила решение. Изложено е обаче и друго самостоятелно основание за неоснователност на отхвърлената осъдителна претенция, а именно, че, макар и свързан пряко с договора от 2008г., договорът от 2015г. е самостоятелен договор, сключен според /икономическите/ условия към 2015г., а курсът, по който ще се извърши превалутирането, е ясно посочен Приложение № 1 към договора за кредит от 2015г.

С допустимостта на решението в обжалваната от ищеца част е свързан и процесуалноправният въпрос № 1. Значимостта му за крайния изход на спора следва да бъде отречена, тъй като, наред с приетото, че установителната претенция за прогласяване нищожността на клаузите на чл.2, ал.3, § 1 и § 2 от договора от 14.08.2015г. е отхвърлена с влязло в сила решение, е изложено и друго самостоятелно основание за неоснователност на осъдителната претенция.

Не е налице общата предпоставка за допускане на обжалване по чл.280, ал.1 ГПК. Въпросът не съответства на изложените мотиви, в които е прието, че, макар и свързан с договора от 2008г., договорът от 2015г. е самостоятелен договор, сключен според икономическите условия към този момент.

Ето защо не следва да се допуска касационно обжалване.

Мотивиран от това, съставът на I т. о.:

ОПРЕДЕЛИ:

Не допуска касационно обжалване на решение № 943/27.06.2022г. по възз. гр. д.№ 2128/2021г. на САС

Определението е окончателно.

Председател:

Членове: