Образувано е по касационна жалба, подадена от "Саба" ООД - гр. В., представлявано от управителите Маринова и Господинов, против решение № 291 от 21.03.2007 г., постановено по адм. дело № 2067 от 2005 г. на Варненския окръжен съд - административно отделение, с което е отхвърлена жалбата на дружеството, против ДРА № 2563/30.09.2005 г., издаден от ТДД гр. В. и потвърден с решение № 1099/28.11.2005 г. на РДД гр. В..

Касаторът поддържа, че решението е неправилно поради допуснати нарушения на материалния закон - касационно основание за отмяна по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. Счита, че няма нарушение на нормата на чл. 64, ал. 1, т. 2 ЗДДС, тъй като данъкът е начислен в данъчния период следващ периода, в който е възникнало данъчното събитие. По съображения в този смисъл изложени подробно в касационната жалба моли решението да се отмени и да се постанови друго по същество, с което да се отмени обжалваният ДРА.

Ответникът-Дирекция „ОУИ” гр. В. не взема становище по жалбата.

Върховният административен съд, като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея касационни основания съобразно разпоредбата на чл. 218 АПК и доказателствата по делото, приема за установено следното:

Касационната жалба е подадена от надлежна страна в срок и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна.

С обжалваното решение окръжният съд гр. В. е отхвърлил жалбата на „Саба” ООД гр. В., против ДРА № 2563/30.09.2005 г., издаден от ТДД гр. В. и потвърден с решение № 1099/28.11.2005 г. на РДД гр. В. като неоснователна. За да постанови този резултат е приел, че данъчната фактура, по която се претендира правото на приспадане на данъчен кредит № 0010019656 е издадена от Община гр. В. на „Саба„ ООД на 29.10.2004 г. с предмет продажба на два общински имота с ДДС върху общата сума в размер на 34106.00 лв. Решението, с което предварителния договор /касаещ процесния имот/ е обявен за окончателен е влязло в законна сила на 14.06.2004 г. Според съда данъчното събитие е възникнало на тази дата, тъй като с влизане в сила на съдебното решение се прехвърля правото на собственост, като съдът за това се е позовал на разпоредбата на чл. 297, ал. 1 ГПК, според която при иск по чл. 19, ал. 3 ЗЗД, съдът постановява решение, с което замества окончателния договор. Освен това според чл. 19, ал. 3 ЗЗД в такъв случай договорът се счита сключен в момента, в който решението влезе в законна сила. Приел е, че това е по-ранната от двете дати и тогава е осъществено данъчното събитие и с оглед момента на издаване на фактурата съдът е приел, че за жалбоподателя не е възникнало право на данъчен кредит поради неизпълнение на условията на чл. 64, ал. 2 и ал. 6 на ЗДДС. Съдът е обсъдил и приложението на разпоредбата на чл. 65, ал. 8 ЗДДС и е приел, че дължимият данък е внесен по ДДС сметка но това е станало едва през м. октомври, т. е много по-късно от края на данъчния период, през който данъкът е станал изискуем. Съдът е посочил също така и това, че макар жалбоподателят да е изпълнил своите задължения към доставчика като е внесъл своевременно по сметка на последния данъка за който е бил осъден със съдебното решение, то неизпълнението на тези задължения от неговият доставчик го лишава от правото на приспадане на данъчния кредит.

Така постановеното решение е правилно и законосъобразно и следва да се остави в сила, тъй като не се установиха твърдяните касационни основания за отмяна. Същото е постановено при изяснена фактическа обстановка и правилно тълкуване и приложение на материалния закон.

Съставът на първоинстанционния съд правилно е достигнал до извода, че за жалбоподателя не е възникнало право на приспадане на данъчен кредит по процесната фактура, тъй като не е изпълнено едно от кумулативните изисквания за признаване на това право, предвидено в чл. 64, ал. 1, т. 2 ЗДДС. Съгласно тази разпоредба /в редакцията към процесния период/ данъкът по облагаемата доставка е начислен по смисъла на чл. 55, ал. 6 от регистрирано по този закон лице (доставчик) най-късно към датата, на която изтича данъчният период, следващ периода, през който е възникнало данъчното събитие за облагаемата доставка. В случая правилно е прието съобразно разпоредбата на чл. 25 ЗДДС, че данъчното събитие е настъпило през м. юни 2004 г., както с оглед на това, че тогава е влязло в сила решението на съда за обявяване на окончателен на сключения между страните предварителен договор по аргумент от разпоредбата на чл. 297 ГПК и чл. 19, ал. 3 ЗЗД, както и от това че през този месец е извършено и плащането на сумите съобразно съдебното решение. За да се признае на едно лице правото на данъчен кредит следва да са изпълнени всички кумулативни изискванията на чл. 64 ЗДДС, едно от които е това посочено в т. 2, а именно което изисква данъкът по облагаемата доставка да е начислен по смисъла на чл. 55, ал. 6 ЗДДС от доставчика най-късно към датата на която изтича данъчния период следващ периода, през който е възникнало данъчното събитие за облагаемата доставка, т. е в случая това се явява м. VІІ на 2004 г., тъй като данъчното събитие е възникнало на 14.VІ.2004 г. Съгласно пък разпоредбата на чл. 55, ал. 6 ЗДДС данъкът се смята за начислен, когато доставчикът издаде документ, в който посочи данъка, отрази този документ в отчетните регистри по чл. 104 /дневници за продажбите и дневници за покупките/ и отрази данъка в счетоводството си като задължение към бюджета и в подадената справка-декларация. Данъкът следва да бъде отразен във всеки един по посочените документи. В конкретния случай безспорно е установено при извършената насрещна проверка на доставчика, че фактурата за извършената продажба е издадена от доставчика през м. октомври на 2004 г. когато е и начислен съответния ДДС, т. е след изтичането на срока по чл. 64, ал. 1, т. 2 ЗДДС. Неприложима е и разпоредбата на чл. 64, ал. 2 ЗДДС според която правото на приспадане на данъчен кредит за получателя на доставката е налице и когато регистрирано лице (негов доставчик) не е изпълнило задължението си по ал. 1, т. 2, в случаите, когато данъкът по съответния данъчен документ е платен по "ДДС-сметка" на доставчика изцяло най-късно до края на данъчния период, през който е упражнено правото на данъчен кредит. Макар и да е платил и сумата за ДДС през м. юни на 2004 г. по сметката на доставчика в ЦКБ, то тази сума не е била внесена по ДДС сметката на доставчика, а това е направено от последния също през м. октомври 2004 г., т. е извън срока на чл. 64, ал. 2 ЗДДС. Съдът правилно е посочил също така, че макар и жалбоподателят да е изпълнил своевременно своите задължения съгласно съдебното решение, то виновното поведение на неговият доставчик, който своевременно не е издал фактура и не е начислил ДДС, го лишава от правото му на ползване на данъчен кредит по доставката. Това е така тъй като съгласно законовата уредба и механизма на ДДС материалното право на получателя по доставката да ползва правото си на данъчен кредит е обвързано от действията на неговият доставчик по начисляването на данъка. Ако доставчикът не е спазил законовите изисквания на ЗДДС по начисляване на данъка то и за неговият получател не би възникнало правото да ползва данъчен кредит съобразно разпоредбите на чл. 63 и сл. от ЗДДС.

Предвид изложеното като е достигнал до същия извод окръжният съд е издал правилно съдебно решение, което следва да се остави в сила.

С оглед изхода на спора разноски за настоящата инстанция не следва да се присъждат.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд - първо отделение, РЕШИ: ОСТАВЯ В СИЛА

решение № 291 от 21.03.2007 г., постановено по адм. дело № 2067 от 2005 г. по описа на Варненския окръжен съд - административно отделение.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ В. К. секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ М. Д./п/ А. Д. Д.Л.