Производството е по реда на чл. 12 и сл. от Закона за Върховния административен съд във вр. с чл. 258 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР – отм. . Образувано е по жалба на И. В. И. от гр. Р. против Заповед на министъра на правосъдието (МЗ) № ЛС-03-130/17.02.2006 г.
Жалбата е подадена в срок и е процесуално допустима.
С обжалваната заповед, на основание чл. 239, ал. 1, т. 5 от ЗМВР отм. , министърът е наказал жалбоподателя с дисциплинарно наказание “уволнение” и на осн. чл. 253, ал. 1, т. 8 от с. з. го е освободил от служба.
Недоволен от заповедта, Илиев я обжалва. Счита, че тя е неправилна поради необоснованост и допуснати от министъра нарушения на материалния закон. Моли да бъде отменена.
Ответната страна – министърът на правосъдието, не взема становище по жалбата.
Прокурорът счита жалбата на Илиев за неоснователна.
Върховният административен съд, състав на пето отделение, за да се произнесе, прие за установено следното от фактическа страна:
Жалбоподателят Илиев е изпълнявал длъжността “старши сътрудник по охраната” в Областно звено “Охрана”, гр. Р. (ОЗО). Същият, видно от изготвената от началника на ОЗО характеристика, се е справял отлично със служебните си задължения. В същото време, видно от Докладна записка рег. № 7004/09.12.2005 г. за резултатите от извършена служебна проверка, е бил наказван през 2003 г. от главния директор на Главна дирекция “Охрана” (ГДО) към Министерство на правосъдието (МП) с “мъмрене” за подобно поведение. Налице са данни и за други случаи, но предвид обстоятелството, че дисциплинарно отношение към тях не е взето ВАС счита, че обществената им опасност е била явно незначителна.
На 03.12.2005 г. вечерта Илиев бил на ІІ етаж в заведение за обществено хранене в гр. Р.. Заедно със свои приятели, между които Е. О., той употребил алкохол по повод рожден ден на последния. В около 23,00 ч. при неконтролирани движения следствие употребата на алкохол, жалбоподателят бутнал две стъклени чаши на долния етаж и един стол на пода. От чашите отхвръкнали стъкла към компания на лицето А. А. К., който се качил на ІІ етаж за да разбере какво става. Видял, че там е Илиев, в състояние показващо употребен алкохол и приятелите му около него и сигнализирал органите на МВР. В заведението дошъл полицейски патрул, които обезоръжили Илиев, носил до този момент зачисленото му лично оръжие в кобур на колана, поставили му белезници и го отвели в отрезвителя. При изследване там се установило наличие на 2,88 промила алкохол в кръвта му. Жалбоподателят се противял при задържането му и в последствие при оставянето в отрезвителя. За горното били уведомени дежурният офицер в РДВР и началника на ОЗО.
Изложеното е квалифицирано от министъра на правосъдието като действия, уронващи престижа на службата, което е несъвместимо с морала на служителите от ГДО и “груби действия, с които е нарушил законността и установения обществен ред”, които са тежки дисциплинарни нарушения, несъвместими с понататъшното оставане на Илиев на служба.
След случая главният директор на ГДО е издал Заповед № з-1193/05.12.2005 г. за извършване на служебна проверка, с която Илиев е запознат на 07.12.2005 г. Проверката е приключила с цитираната Докладна записка р. № 7004/09.12.2005 г. предлагаща на Илиев да се наложи наказание “порицание”. По искане на гл. директор на ГДО жалбоподателят е дал Обяснения по случая рег. № 221/24.01.2006 г. Последният е изготвил Предложение до министъра на правосъдието рег. № 482/01.02.2006 г. с което е предложил налагане на дисциплинарно наказание “уволнение”. Издадена е и обжалваната МЗ.
Към материалите по преписката са приобщени Рапорт р. № 16365/05.12.2005 г. на ст. с-т В. П., задържал Илиев и писмени обяснения от 03.12.2005 г. от лицата Галин В. К., Виктор В. К., Ангел А. К. и Красимир Т. И. (присъствали вечерта на І етаж в заведението) и Е. О. с когото Илиев е бил в компания.
При така установеното от фактическа страна жалбата се явява основателна.
Доказателствата по делото сочат, че при издаването на МЗ са спазени административнопроизводствените правила. Тя е издадена от компетентен орган в предвидената по закон форма.
Доводите за необоснованост и допуснати нарушения на материалния закон се явяват основателни. Видно от обясненията на разпитаните очевидци Костадинов, Колев, Ковачев, Иванчев и Е. О. е, че в заведението Илиев действително е употребил алкохол, съборил е две чаши на долния етаж и един стол до масата и е бил отведен за това от полицейския патрул. Бутането на чашите и стола е станало неволно, за което свидетелстват Османов и Иванчев. Това определено не е и не може да се квалифицира като извършени “груби действия, с които е нарушил законността и установения обществен ред”. От обясненията на А. К. се вижда, че той е извикал органите на МВР не защото е бил налице сериозен скандал с употреба на оръжие (напр.) или нещо подобно, а защото е видял две паднали и счупени чаши и това, че лице употребило алкохол го е изгонил да се маха, защото иначе “ще го вкара в затвора”. Същото лице е започнало “да блъска приятелите си”. Пристигналите на място служители на МВР са извели Илиев навън и са го отвели в отрезвителя. При липсата на данни за станало нарушение на обществения ред в заведението реакцията на съпротива от страна на жалбоподателя е естествена още повече, че според самия него са му били сложени стегнато белезници, които той е помолил да се отпуснат и е отведен в отрезвител. Поставянето на белезниците впрочем е станало при липса на условията на чл. 78, ал. 1, т. 2 и чл. 79, ал. 2 от ЗМВР отм. и без да бъдат съобразени характера на извършеното нарушение на обществения ред и личността на нарушителя. ВАС счита, че в случая не са били налице и условията на чл. 82 от ЗМВР отм. за отвеждането на жалбоподателя в отрезвителя. Като цяло данните сочат на несъответствие на взетите мерки спрямо Илиев от страна на дежурния полицейски патрул и характера на извършеното от него нарушение на обществения ред, което е довело до съпротива от негова страна. Същественото в случая е, че всички тези действия са станали извън заведението, в присъствието единствено на полицаите от патрула, задържали Илиев и не могат да бъдат квалифицирани по начина по който е направено това в обжалваната МЗ. Неотчетени са останали и данните за отличното представяне на жалбоподателя като служител на ГДО, видно от изготвената характеристика от прекия му началник.
По посочената причина настоящият състав счита, че жалбоподателят не е извършил нарушението по чл. 239, ал. 1, т. 5 от ЗМВР отм. , поради което налагането на същия на дисциплинарно наказание “уволнение” се явава в противоречие и при нарушение на материалния закон. В случая е налице “поведение, уронващо престижа на държавните служители в МВР” по смисъла на чл. 201, ал. 1, т. 5, пр. 3 от ППЗМВР отм. , което води до налагане на наказание “порицание”. Въпреки много сходното и почти идентично охарактеризиране на деянията по чл. 239, ал. 1, т. 5 от ЗМВР отм. и чл. 201, ал. 1, т. 5, пр. 3 от ППЗМВР отм. , чувствителната разлика в тежестта на двете наказания показва, че в първия случай деянието трябва да е с особена тежест и особено грубо да засяга обществения ред, които ще доведат до уронване престижа на “службата”. Според настоящия състав последното понятие е употребено като сборно такова, означаващо цялата система на МП. Във втория случай, като резултат на деянието на провинилия се служител се стига до уронване на личния му престиж, както фактически е станало в настоящия инцидент. По делото липсват данни, че поведението на употребилия алкохол Илиев се свързва по какъвто и да е начин с упражняваната от него служба и с работата му в ОЗО и МП.
В духа на изложеното по-горе е налице очевидно несъответствие при определяне вида и размера на наложеното дисциплинарно наказание с тежестта на нарушението и настъпилите от него последици, обстоятелствата, при които е извършено, вината и цялостното поведение на държавния служител по време на службата, което води до нарушаване и на разпоредбата на чл. 240, ал. 3 от ЗМВР отм. .
По изложените съображения жалбата се явява основателна. Следва да се отмени обжалваната заповед на министъра на правосъдието като незаконосъобразна, поради което и на основание чл. 28 от ЗВАС във вр. с чл. 42, ал. 1 от ЗАП, Върховният административен съд, пето отделение РЕШИ:
ОТМЕНЯ като незаконосъобразна Заповед на министъра на правосъдието № ЛС-03-130/17.02.2006 г.
Решението може да се протестира или обжалва пред петчленен състав на Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщението на страните. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ А. И. секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ Ж. П./п/ Т. В. А.И.