Производството е по чл. 12 и сл. от Закона за Върховния административен съд (ЗВАС), във връзка с чл. 232, ал. 3 от Закона за далекосъобщенията (ЗД).

Образувано е по жалба на „Пътна сигнализация” АД гр. С., представлявано от изпълнителния директор А. К., против Решение №498/23.03.2006 г. на Комисията за регулиране на съобщенията (КРС), в частта, в която е наредено дължимите от дружеството суми да се съберат по реда за събиране на държавните вземания и е определен срок от 1 година, в който „Пътна сигнализация” АД гр. С. не може да кандидатства за издаване на нова лицензия за осъществяване на същата далекосъобщителна дейност. Изложени са доводи, че обжалваното решение е незаконосъобразно, поради допуснато нарушение на материалния закон, иска се отмяната му.

Ответникът - Комисия за регулиране на съобщенията, чрез процесуалния си представител, оспорва жалбата.

Представителят на Върховната административна прокуратура изразява становище за неоснователност на жалбата.

Като доказателства по делото са приложени представените с административната преписка писмени доказателства.

След като прецени събраните по делото доказателства, във връзка с доводите и съображенията на страните, Върховният административен съд, пето отделение, приема за установено следното:

Жалбата е подадена в срока по чл.13, ал.2 от ЗВАС, от надлежна страна, с оглед на което е процесуално ДОПУСТИМА. Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения:

С обжалвания административен акт, КРС, на основание чл. 84, ал. 1, т. 1, ал. 2 и ал. 3, във връзка с чл. 28, ал. 1, т. 6 и чл. 2, т. 1 и т. 5 от ЗД и Решение №2053/09.11.2005 г., е отнела индивидуална лицензия №120-02251/24.10.2002 г. на дружеството жалбоподател, за изграждане, поддържане и използване на обособена далекосъобщителна подвижна мрежа (PMR); наредила е дължимите от дружеството суми да се съберат по реда за събиране на държавните вземания; определила е срок от 1 година, в който „Пътна сигнализация” АД гр. С. не може да кандидатства за издаване на нова лицензия за осъществяване на същата далекосъобщителна дейност и е наредила да се отрази в публичния регистър на издадените индивидуални лицензии отнемането на лицензията.

В решението са изложени мотиви, че „Пътна сигнализация” АД гр. С. е извършило съществени нарушения на ЗД, изразяващи се в неефективно използване на предоставения индивидуално определен честотен ресурс и в неплащане на дължимите първоначална лицензионна такса и такса за радиочестотен спектър.

От представените по делото доказателства се установява, че с Решение №899/24.10.2002 г., КРС е издала индивидуална лицензия на „Пътна сигнализация” ЕАД гр. С. с №120-02251/24.10.2002 г. за изграждане, поддържане и използване на обособена далекосъобщителна подвижна мрежа (PMR) за територията на гр. С., за срок от 15 години.

С решение № 2053/09.11.2005 г. КРС е открила процедура по отнемане на индивидуалната лицензия, издадена на „Пътна сигнализация” ЕАД. С писмо изх. № 12-01-5704/14.11.2005 г., доставено с обратна разписка на 16.11.2005 г. – неприложени в административната преписка, но цитирани в мотивите на обжалваното решение, Комисията уведомила лицензираното лице за откритата процедура по отнемане на индивидуална лицензия с №120-02251/24.10.2002 г. поради извършване на съществено нарушение на ЗД, състоящо се в неефективното използване на предоставения индивидуално определен честотен ресурс и неплащане на дължимите лицензионни такси. С писмото е определен едномесечен срок за отстраняване на причините, довели до откриване на процедурата и писмено становище до КРС относно извършеното нарушение.

По делото липсват данни операторът да е депозирал писменото си становище в указания му срок.

С решение №497/23.03.2006 г., КРС е изменила индивидуална лицензия с №120-02251/24.10.2002 г., издадена на „Пътна сигнализация” ЕАД гр. С., на основание чл. 27, т. 3 и чл. 75, ал. 1, т. 3, във връзка с чл. 73, ал. 1, т. 14 от ЗД и удостоверение за актуално състояние, издадено от СГС на 20.02.2006 г., като на титулната страница и навсякъде в текстовете на лицензията изменя наименованието на оператора от „Пътна сигнализация” ЕАД на „Пътна сигнализация” АД.

При извършена проверка от служители на Главна дирекция „Контрол на съобщенията”, резултатите от която са обективирани в Констативен протокол №С-НК-020/08.02.2006 г., е установено, че жалбоподателят не осъществява далекосъобщителна дейност на определените в индивидуална лицензия с №120-02251/24.10.2002 г. работни честоти, съгласно измерителни протоколи с №№СС-СФ1-066/16.01.2006 г. и СС-СФ2-074/16.01.2006 г.

Страните не спорят, че с писмо изх.№12-01-2672/09.05.2005 г., жалбоподателят е уведомен, че не е получил индивидуалната си лицензия и дължи лицензионни такси в размер на 20755,00 лева.

Съдът намира за неоснователни наведените в жалбата съображения за незаконосъобразност на обжалваното решение, а именно, че лицензията е издадена на „Пътна сигнализация” ЕАД и липсва универсално правоприемство между „Пътна сигнализация” ЕАД и „Пътна сигнализация” АД.

По делото са представени доказателства, от които безспорно е установено, че лицензия с №120-02251/24.10.2002 г. е издадена именно на жалбоподателя -„Пътна сигнализация” АД. На следващо място лицензията е издадена след съставянето на разделителен протокол, с който дружеството жалбоподател е поело част от активите и пасивите на „Пътна сигнализация” ЕООД – дружеството заявител за издаване на цитираната лицензия, по баланса му към 31.05.2001 г.

Видно от решение №3/29.10.2004 г., по ф. дело №8733/2001 г., с което е вписана промяна по партидата на „Пътна сигнализация” ЕАД, последното продължава дейността си като Акционерно дружество, с фирма „Пътна сигнализация” АД, което от своя страна не налага извод за промяна на субекта.

Съгласно чл. 162, ал. 2, т. 3 от Данъчно-осигурителен процесуален кодекс (ДОПК), публични са държавните и общинските вземания за държавни и общински такси, установени по основание със закон. В настоящия случай в чл. 221 от ЗД е предвидено всички лицензирани с индивидуални лицензии оператори да заплащат лицензионни такси, които са: първоначална - за издаване на лицензията; годишна - за осигуряване дейностите по регулиране и такса за изменение и допълнение на лицензията.

Забраната оператора да кандидатства за срок от една година за нов лиценз за същата дейност е предвидена от законодателя в императивната разпоредба на чл. 84, ал. 3 от ЗД, наложена е за предвидения в закона минимален срок и не подлежи на преценка от административния орган, при наличието на предпоставките за отнемане на лицензията.

При установеното по категоричен начин нарушение на ЗД от страна на жалбоподателя, за административният орган са налице визираните в закона предпоставки за налагане на ПАМ – да наложи за определен срок забрана за лицето да кандидатства за издаване на нова лицензия за същата дейност.

По изложените съображения, настоящият състав на ВАС намира, че обжалваната заповед е издадена от компетентен орган, съгласно чл. 232, ал. 1 от ЗД и в предписаната от закона форма. При издаването й са спазени установените административнопроизводствени правила, не е нарушен материалния закон и не е налице несъответствие с целта му.

С оглед на този извод, Върховният административен съд намира, че жалбата е неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена.

Водим от гореизложеното и на основание чл.28 ЗВАС във вр. с чл.42, ал.1 ЗАП, Върховният административен съд, пето отделение РЕШИ: ОТХВЪРЛЯ

жалбата на „Пътна сигнализация” АД гр. С., представлявано от изпълнителния директор А. К., против Решение №498/23.03.2006 г. на КРС, в частта, в която е наредено дължимите от дружеството суми да се съберат по реда за събиране на държавните вземания и е определен срок от 1 година, в който „Пътна сигнализация” АД гр. С. не може да кандидатства за издаване на нова лицензия за осъществяване на същата далекосъобщителна дейност. РЕШЕНИЕТО

може да се обжалва с касационна жалба пред петчленен състав на Върховния административен съд в 14 – дневен срок от съобщаването му

.

Вярно с оригинала,

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

/п/ Д. Д.

секретар:

ЧЛЕНОВЕ:

/п/ И. Р./п/ И. Д.

И.Р.