Производството пред Върховния административен съд е по реда на чл. 208 - 228 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по повод на постъпила касационна жалба от адвокат С. С. – пълномощник на С. П. П., съдебен адрес в гр. В., против решение № 53 от 20.01.2009 г. по адм. дело № 1036/2004 г. на Варненски окръжен съд, с което се отхвърля жалбата й против заповед № РД-1-7706 /7/ от 13.01.2004 г. на Областния управител на област с административен център Варна за одобряване плана на новообразуваните имоти на СО “Кайнака” в землището на с. Т., в частта за имот с № 116. В жалбата се твърди, че съдът е постановил едно незаконосъобразно и необосновано решение, като са допуснати съществени нарушения на материалния и процесуалния закон. Касаторът счита, че е налице противоречие в констатациите относно тълкуването на съдебно-техническата експертиза; неправилно е прието, че имот № 233 не е част от имот № 116; решението не е мотивирано съобразно всички събрани по делото доказателства, а съдът се е позовал само и единствено на назначената СТЕ, но съгласно чл. 157, ал. 3 от ГПК отм. е можел да не се съобрази с нея и сам да направи извод за законосъобразност на административния акт. Заявява, че съдът не е обсъдил направените възражения за допуснати процесуални нарушения при издаване на обжалваната заповед, с което е допуснал нарушение при постановяване на съдебния акт. Не са били конституирани всички лица, чиито интереси се засягат от исканите промени; не се е изяснило кои лица имат правен интерес от участието в административното производство, с което са допуснати и процесуални нарушения на съдопроизводствените правила. Изброени са още няколко конкретни нарушения на ППЗСПЗЗ и ЗКИР, които Варненският окръжен съд не е отчел според касационния жалбоподател, въпреки направените от него възражения. Моли обжалваното съдебно решение...