13269 от 2008 г. Върховният административен съд – VІІ отделение е отменил решение № 193 от 09.09.2008 г. на Комисията за защита от дискриминация, с което е прекратено производството по преписка № 204 от 2007 г., образувано за допусната дискриминация по признак „увреждане” при издаването на заповед № РД 12-441 от 08.11.2007 г. на министъра на образованието и науката, с която е прекратен трудовия договор на В. С. С. от Пловдив на основание чл. 329, т. 9 КТ. Административното производство е прекратено на основание чл. 52, ал. 2 ЗЗД поради това, че по същия спор има образувано

гр. д. № 108 от 2008 г. в Пловдивския районен съд, който ще се произнесе по въпроса за уволнението на лицето .

Против това решение на тричленния състав Министерството на образованието и науката, Комисия защита от дискриминация и Професионална гимназия по битова техника са подали касационни жалби, с които е поискано отменяването му.

Върховният административен съд, петчленен състав не уважи касационните жалби.

Оплакването, така както е формулирано и изложено от касаторите е неоснователно, защото посочените от тях нарушения, доколкото действително има такива са несъществени. Наистина, тричленният състав неправилно приема, че на основание ал. 2 на чл. 52 ЗЗД, която предвижда, че когато по същия спор има заведено дело не се образува административно производство, КЗД не може да прекрати образуваното пред нея производство за дискриминация при уволнението на В. С. С., въз основа на предявения в районния съд иск за отмяна на това уволнение, защото с 52, ал. 2 ЗЗД се имало предвид само искът за установяване на нарушението по чл. 71, ал. 1 ЗЗД. Това съображение не може да се признае за законосъобразно, но то не е решаващо в настоящия случай и не може да доведе до отмяна на обжалваното решение.

Докато не бъде разрешен трудовия спор по съдебен ред, следва да намери приложение т. 5 към ал. 1 на чл. 54 АПК, тъй като е налице образувано и висящо административно производство. Очевидно е, че от разрешаването на трудовия спор зависи образуваното производство за дискриминация при уволнение по признак „увреждане”. Понеже трудовият спор се разрешава в съдебно производство, се налага административният орган да спре образуваното пред него производство, до разрешаване на този спор от съда, след което той ще се произнесе по образуваното пред него производство за дискриминация. Тук именно се явява преюдициалният въпрос. С. чл. 54, ал. 1, т. 5 АПК когато издаването на административния акт зависи от предварителното решаване на въпрос от компетентност на съд, производството се спира до неговото решаване. Следва да се има предвид, че спирането на производството пред КЗД е временна мярка, която продължава само докато с преюдициалния въпрос се ликвидира от съда окончателно. След това ликвидиране с преюдициалния въпрос, на спряното производство се дава по-нататъшен ход.

Ето защо решението на тричленния състав поради това, че е правилно следва да се остави в сила.

По изложените съображения, Върховният административен съд, петчленен състав, РЕШИ: ОСТАВЯ в сила решението от

16.01.2009 г., постановено по адм. д. № 13269 от 2008 г. на Върховния административен съд – VІІ отделение . Решението е окончателно. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ С. П. секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ И. Т./п/ А. Е./п/ Н. М./п/ Т. Т. И.Т. Особено мнение на съдия И. Т.:

Считам решението на КЗД за законосъобразно, а и от тук, че решението на тричленния състав е неправилно. КЗД неправилно е образувала производство за дискриминация при уволнение. Касае се до факти, каквито не могат да бъдат предмет на самостоятелна преценка в производство пред КЗД. А доколкото се претендира отменяване на уволнението и с оглед забраните по чл. 4 ЗЗД, въпросът пак не е от компетентността на КЗД. Само в съдебното производство може да се установява законосъобразността на уволнението на едно лице. Образуваното пред съда дело за отмяна на уволнението е пречка за образуване на производство пред КЗД за дискриминация при уволнение, защото по същия спор /за уволнението/ има заведено дело. Не може пред КЗД да се образува производство за дискриминация при уволнение, което по същество е искане за отмяна на уволнението наред с предявения иск пред съда за отмяна на същото уволнение. Ако съдът потвърди заповедта за уволнение като законосъобразна няма място за дискриминация. Ако съдът отмени заповедта за уволнение като незаконосъобразна, отново няма място за намеса на КЗД, тъй като с отменяването на уволнението е отменено и нарушението, за което е сезирана КЗД. Очевидно е, че в КЗД не може да се образува производство за дискриминация ако за лицето съществува съдебен ред за защита от дискриминация, както е в случая. Затова в чл. 52, ал. 2 ЗЗД е предвидено, че КЗД не образува производство когато по същия спор има заведено дело. Няма спор, че тази разпоредбата /на чл. 52, ал. 2 ЗЗД/ е създадена да предотврати провеждането на паралелен процес пред КЗД. Под „заведено дело по същия спор” по смисъла на чл. 52, ал. 2 ЗЗД следва да се разбира всяко съдебно дело, което може да бъде образувано за отменяване на акта на дискриминация. Ако законодателят в чл. 52, ал. 2 ЗЗД е имал предвид само установителния иск по чл. 71, ал. 1 ЗЗД, той щете да го каже изрично. В случая образуваното производство пред КЗД е еднакво със заведеното делото, защото с двете производства се цели едно и също нещо - отменяване на уволнението на лицето. Налице е основанието, предвидено в чл. 52, ал. 2 ЗЗД за прекратяване на образуваното административно производство, както правилно е преценено от КЗД. Всичко друго е произволно тълкуване на чл. 52, ал. 2 ЗЗД, защото КЗД не може да нареди на министъра на образованието и науката да отмени уволнението, за да отстрани нарушението, защото само съдът може да отмени заповед за уволнение, ако са налице условия за това. Съдия: