Производството е по Глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, образувано по касационна жалба на Й. К. Д., представляван от адв.. К, против решение № 242/15.07.2016 г. по адм. д. № 167/2016 г. по описа на Административен съд Добрич с молба за отмяната му.

Ответникът, кмет на община Д. в отговор по касационната жалба поддържа становище за нейната неоснователност с молба оспореното решение да бъде оставено в сила, претендира разноски .

Прокурорът от Върховната административна покуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд намира допустимата, подадена от надлежна страна в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК, касационна жалба неоснователна по следните съображения:

С обжалваното решение, постановено по реда на чл. 226 АПК, Административен съд Добрич е отхвърлил оспорването на касатора Д. срещу заповед № 1297/10.12.2014 г., с което на основание чл. 225а, ал. 1 вр. с чл. 225, ал. 2, т. 1 и т. 2 от ЗУТ (ЗАКОН ЗЗД УСТРОЙСТВО НА ТЕРИТОРИЯТА) /ЗУТ/ кметът на община Д. е наредил оспорващият да премахне незаконен строеж "гараж" със ЗП 25 кв. м. в УПИ [номер]- [номер] "за ОДО", кв. 1192 по ПУП-ПРЗ на ж. к. "С. [номер] ", [населено място] с административен адрес [улица].

В изпълнение указанията в отменителното решение № 4470/14.04.2016 г. по адм. д. № 10842/2016 г. по описа на Върховния административе съд е изискал от РДНСК Североизточен район в цялост преписката, заведена под № 420/2012 г., въз основа данните по която е приел, че при издаване на процесната заповед кметът на община Д. е процедирал в рамките на правомощията си по чл. 225а, ал. 1 ЗУТ, в сила от 26.11.2012 г., спазил е съдопроизводствените правила и правилно е приложил материалния закон.

Решението е постановено в отсъствие на основания по чл. 209, т. 3 АПК за отмяната му.

От материалите по делото се установява, че по повод писмо вх. № Д-420-00-679/12.07.2012 г. и...