Върховният административен съд на Р. Б. - Първо отделение, в съдебно заседание на шести октомври в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ:М. З. ЧЛЕНОВЕ:Б. Л. П. Я. при секретар Ж. М. и с участието

на прокурора Владимир Йордановизслуша докладваното от председателяМ. З. по адм. дело № 3918/2021

Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 186, ал. 4 от ЗДДС.

Образувано е по касационна жалба на началник отдел „Оперативни дейности” – В. Т. в дирекция „Оперативни дейности” към Главна дирекция „Фискален контрол” към ЦУ на НАП, подадена чрез процесуалния му представител юрк. К. И. - Николова, срещу решение № 88/22.02.2021 г. на Административен съд - Монтана, постановено по адм. д. № 494/2020 г. по описа на същия съд, с което е отменена издадената от него заповед за налагане на принудителна административна мярка /ПАМ/ № 10904/22.10.2020 г., и в полза на жалбоподателя са присъдени разноски в размер на 500 лв.

С доводи за неправилност на решението, поради неправилно приложение на материалния закон, касаторът претендира неговата отмяна и постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отхвърли жалбата на „П. Г. 007” ЕООД против заповедта за налагане на ПАМ, както и да му се присъди юрисконсултско възтаграждение в размер на 200 лв.

Ответникът по касационната жалба - „П. Г. 007” ЕООД, ЕИК[ЕИК] със седалище и адрес на управление: гр. Берковица, [адрес] – оспорва същата чрез процесуалния си представител адв. Б. по съображения, изложени в писмен отговор. Иска от съда да остави в сила решението на Административен съд – Монтана и да му присъди разноски за касационното производство.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за допустимост и основателност на касационната жалба.

Касационната жалба като подадена от надлежно легитимирана страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК е процесуално допустима, а разгледана по същество - неоснователна, поради следните съображения:

Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд – Монтана е била заповед № 10904/22.10.2020 г., издадена от началник отдел „Оперативни дейности” – В. Т. в дирекция „Оперативни дейности” към Главна дирекция „Фискален контрол” към ЦУ на НАП, с която е наложена на „П. Г. 007” ЕООД на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. а ПАМ запечатване на търговски обект – кафе – аперитив, находящ се на адрес: гр. Берковица, ул. Александровска № 28, стопанисван от него, за срок от 14 дни и на основание чл. 187, ал. 1 от ЗДДС е забранен достъпът до него. ПАМ е наложена във връзка с констатирано нарушение на чл. 25, ал. 1, т. 1 от Наредба № Н-18/13.12.06 г. на МФ във връзка с чл. 118, ал. 1 и ал. 4 ЗДДС.

Административният съд е установил точно фактите по спора и въз основа на тях е приел, че административният орган не е доказал извършването на продажба и заплащането на цената на покупката от купувача, съответно, приемането на заплатената сума от продавача, за които се твърди от него, че жалбоподателят в качеството си на задължено лице по чл. 3, ал. 1 от посочената наредба не е издал фискален бон. За да отмени заповедта като незаконосъобразна, е обосновал извод за нейната материална незаконосъобразност.

Според настоящия съдебен състав на Върховния административен съд, първо отделение, решението е валидно, допустимо и правилно.

При извършване на проверка в посочения търговски обект на 17.10.2020 г. от контролните органи е установено, че за извършената от тях контролна покупка е издаден фискален бон от регистрираното фискално устройство. Във връзка с получен сигнал в информационния център на ЦУ на НАП на 17.10.2020 г. контролните органи са извършили проверка на разпечатаната контролна лента на електронен носител /КЛЕН/ за дати 28 и 29 август 2020 г. и са констатирали, че на 28.08.2020 г. в 22.21 ч. няма издадена фискална касова бележка за извършена продажба на стойност 54.90 лв., а подалият сигнала е изпратил на електронната поща копие от сметка № 0000002537 от 28.08.2020 г., 22.21 ч., издадена от „П. Г. 007” ЕООД, в която са описани консумираните храни и напитки.

Правилно е посочил първостепенният съд в мотивите на своето решение, че чл. 118, ал. 1 ЗДДС и чл. 3, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.06 г. на МФ за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин регламентират задължението на лицата да регистрират и отчитат извършените доставки/продажби в търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство (фискален бон) или чрез издаване на касова бележка от ИАСУТД. Чл. 25, ал. 1, т. 1 от наредбата също задължава лицата по чл. 3, ал. 1 да издават фискален бон или фискална касова бележка от ИАСУТД за всяка продажба във връзка с получено плащане. Следователно, за да се приеме, че не е изпълнено задължение по чл. 25, ал. 1, т. 1 от наредбата и чл. 118, ал. 1 ЗДДС като предпоставка за налагане на ПАМ по чл. 186, ал. 1, т. 1, б. „а” ЗДДС, административният орган е длъжен да докаже извършването на покупката, за която купувачът е заплатил цената, а продавачът е приел плащането.

От кого е извършена покупката, за която в случая е наложена ПАМ, поради неиздаването на фискален бон, не е доказано от административния орган. Ако административният орган е разполагал с достатъчно данни, индивидуализиращи лицето, подало сигнала, то е следвало да поиска от него даването на писмени обяснения, допустими в административното производство по издаването на индивидуален административен акт, за установяване на относимите към спора факти и обстоятелства. По делото е представена от касатора справка за всички действащи трудови договори, сключени от дружеството-жалбоподател в качеството му на работодател, за периода 01-31.08.2020 г. и според нея трудовите договори са 7 на брой. Ако твърди, че представената от подалия сигнала сметка е издадена от служител на дружеството, който го е обслужил, то административният орган е бил длъжен да докаже това обстоятелство отново чрез допустимите от закона доказателства и доказателствени средства.

Касаторът е следвало да установи по категоричен и несъмнен начин извършването на услуга, заплащането на която не е било законосъобразно документирано, което обаче не е доказано нито в хода на административното производство, нито в хода на първоинстанционното съдебно производство. В тази връзка с оглед изложеното първоинстанционният съд е обосновал правилен извод относно материалната незаконосъобразност на процесната заповед.

Предвид гореизложеното Върховният административен съд, първо отделение намира, че обжалваното решение не страда от пороците, посочени в касационната жалба и затова като правилно следва да бъде оставено в сила - чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК. С оглед изхода на спора неоснователна е претенцията на касатора за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Разноски обаче се дължат на ответника по касация.

Мотивиран така, Върховният административен съд, първо отделение Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 88/22.02.2021 г. на Административен съд - Монтана, постановено по адм. д. № 494/2020 г. по описа на същия съд.

ОСЪЖДА Национална агенция за приходите - София да заплати на „П. Г. 007” ЕООД, ЕИК[ЕИК] със седалище и адрес на управление: гр. Берковица, [адрес] разноски в размер на 500 лв. /петстотин лева/.

Решението не подлежи на обжалване.

Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/ Милена Златкова

секретар: ЧЛЕНОВЕ:/п/ Благовеста Липчева

/п/ Полина Якимова