О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 291

гр.София, 13.04.2020 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Р. Б, Трето отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на девети април две хиляди и двадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Е. Т

ЧЛЕНОВЕ: Д. ДГ. Н

като изслуша докладваното от съдия Д. Д гр. д. № 4080 по описа за 2019 г. приема следното:

Производството е по реда на чл.288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Медицински университет – Пловдив, против решение № 787 от 19.06.2019 г., постановено по в. гр. д. № 900 по описа за 2019 г. на Пловдивския окръжен съд, седми въззивен граждански състав, с което е потвърдено решение № 746 от 19.02.2019 г. по гр. д. № 7727 по описа за 2018 г. на Пловдивски районен съд, осми граждански състав, за отмяна на заповед № Р-663 от 11.04.2018 г., с която М. М. Б. е била дисциплинарно уволнена, ищцата е възстановена на заеманата преди уволнението длъжност и Медицински университет – Пловдив е осъден да и заплати сумата от 5 838 лв., представляваща обезщетение по чл.344, ал.1, т.3 от КТ за оставането й без работа за периода 11.04.2018 г. до 11.10.2018 г., ведно със законната лихва до окончателното й изплащане.

Касаторът твърди, че решението на Пловдивския окръжен съд е неправилно поради противоречие с материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - основание за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.3 от ГПК. Като основание за допускане на касационното обжалване касаторът сочи чл.280, ал.1, т. 3 от ГПК по следния въпрос:

Дали неспазването само на изрично записани трудови задължения може да бъде основание за налагане на дисциплинарно наказание, или работодателят разполага...