О П Р Е Д Е Л Е Н И Е№ 74София, 10.04.2020 година

Върховен касационен съд на Р. Б, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на втори април две хиляди и двадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА

ЧЛЕНОВЕ:БОНКА ЙОНКОВА

ЕВГЕНИЙ СТАЙКОВ

изслуша докладваното от съдия К. Е т. д. № 980/2019 г.

Подадена е молба от „ОЗК - Застраховане” АД, [населено място] за допълване на постановеното по настоящото дело определение № 22 от 14.01.2020 г. в частта за разноските, като в полза на дружеството бъде присъдена сумата 11 000 лв. – адвокатско възнаграждение.

Ответниците по молбата – Г. Н. Ю., Н. Б. Ю. и А. Т. С., действаща чрез законния й представител Н. Б. Ю., всички от [населено място] – оспорват същата и молят за оставянето й без уважение по съображения в писмен отговор от 06.03.2020 г.

Съдът, като взе предвид данните по делото и становищата на страните, приема следното:

Молбата е подадена в преклузивния едномесечен срок по чл. 248, ал. 1 ГПК, поради което е процесуално допустима, но разгледана по същество – същата е неоснователна.

Настоящият състав намира, че искането на ответника по касация за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение не следва да бъде уважено, тъй като не са ангажирани доказателства, че такова наистина е заплатено. В представения с отговора на касационната жалба договор за правна защита и съдействие № 168 от 29.03.2019 г. е уговорено, че дължимото адвокатско възнаграждение в размер на сумата 11 000 лв. ще бъде заплатено по конкретно посочена банкова сметка на клиента в „Общинска банка” АД. Доказателства обаче за извършен превод по тази сметка липсват. Независимо, че в представения списък по чл. 80 ГПК като приложение по т. 1 към него е описан договор за правна защита и съдействие № 168 от 29.03.2019 г., „ведно с платежно нареждане”, такова в действителност...