Производството е по иск по чл. 108 ЗС и се развива пред въззивната инстанция по реда на чл. 294 ГПК - след отмяна на предходно въззивно решение. Ищците претендират правото на собственост върху имота на основание наследство и реституция по ЗСПЗЗ. С решение на ОСЗГ -М. от 25.03.2003г., придружено със скица, е възстановена собствеността върху имота на наследниците на Г. К. М., които са ищците.

Ответното дружество е правоприемник на СО „Монтажи”, което през 1993г. е преобразувано в [фирма]. Установено е, че с решение № КЗ-14 от 29.06.1988г. на Комисията по земята са отчуждени 15 дка земеделска земя от АПК”С.” и са предоставени на СО „Монтажи” за изграждане на С. по промишлен и енергиен монтаж. Земята е заплатена от СО „Монтажи” и то е получило владението върху нея същата година. Безспорно е, че мероприятието не е реализирано - единствено са издадени строителни книжа.

В отменителното решение № 500/11 от 25.01.2012г. по гр. д. № 60/2011г. на І г. о. на ВКС е прието, че не е налице пречка за реституиране на имота по смисъла на чл. 10б ЗСПЗЗ, тъй като имотът не е усвоен за мероприятието, за което е предназначен. Съставът е намерил за правноирелевантно обстоятелството дали е издаван акт по чл. 19 З. или не. По вторият съществен за спора въпрос - приложението на чл. 17а З отм. съдът е приел, че е необходимо доказване от страна на ответника по иска, че към момента на преобразуването - октомври 1993г., имотът е включен /заприходен/ в баланса на преобразуващото дружество. Поради неизясняване на това обстоятелство съдът е върнал делото за ново разглеждане.

В обжалваното решение Софийски градски съд е счел, че приетата при новото разглеждане счетоводна експертиза и другите писмени доказателства не установяват, че процесният имот е съществувал като актив в имуществото на СО”Монтажи” при преобразуването му в [фирма] през 1993г. Позовал се е на разпоредбата на чл.2 от ПМС №179/91г., според което образуването на Е. с държавно имущество се извършва само с капитал, определен след оценка на имуществото на съответното държавно предприятие. По делото липсват данни да е извършена такава оценка. При това положение, според съда, няма доказателства теренът да е бил включен в уставния фонд на стопанското обединение или да му е зачислен по разпределителен протокол; за последващо включване на имота в капитала на дружеството също не са налице надлежни доказателства. По тези съображения е прието, че право на собственост в полза на ответника по иска не е възникнало на основание чл. 17а ЗППДОбП отм., С оглед на това не са обсъждани доводите за приложение на §11, ал.2 ДР З..

При преценка на сочените основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280,ал.1 ГПК съдът намира следното:

Поставените от касатора правни въпроси са два. Първият е по приложението на чл.19, ал.2 З., а именно дали при нереализиране на мероприятието в тригодишен срок отчуждената земеделска земя се връща на предишния собственик /АПК/ по силата на закона или е необходим нарочен акт за Комисията за земята. Този въпрос не е разгледан от въззивния съд в обжалвания акт. Същият е разрешен в отменителното решение на Върховния касационен съд, което е задължително за въззивния съд, поради което не може да бъде повдиган отново.

Вторият въпрос е по приложението на чл. 17а ЗППДОбП отм. и §11, ал.2 ПЗР З., а именно: кое имущество следва да се счита включено в капитала при преобразуването на държавно предприятие в търговско дружество и в кои хипотези е приложима посочената преходна и заключителна разпоредба. По този въпрос се навежда противоречие с постановени актове на ВКС, както и се излагат съображения за необходимост от еднакво тълкуване на закона от съдилищата.

По въпроса: „Необходимо ли е предоставеният за стопанисване или управление имот да е заприходен в баланса на държавното предприятие към момента на преобразуването, за да се приложи нормата на чл.17а ЗППДОбП отм.. ” е образувано тълкувателно дело № 4/2014г. на Общото събрание на Гражданска колегия на ВКС. Този въпрос е решаващ за изхода на настоящия спор, поради което производството следва да се спре до постановяване на тълкувателния акт.

Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на ІІ г. о.

ОПРЕДЕЛИ

:

СПИРА

производството по гр. д. № 444/2015г. по описа на Второ гражданско отделение на Върховния касационен съд до постановяване на тълкувателно решение по тълкувателно дело № 4/2014г. на Общото събрание на Гражданска колегия на ВКС по въпроса: „Необходимо ли е предоставеният за стопанисване или управление имот да е заприходен в баланса на държавното предприятие към момента на преобразуването, за да се приложи нормата на чл.17а ЗППДОбП отм.. ”

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: