Производството е по реда на чл. 208-228 от АПК.
[фирма] обжалва Решение № 1183/31.05.2016 г. на Административен съд – Варна по адм. дело № 737/2016 г., с което е отхвърлена жалбата му срещу Решение № А-62/11.02.2016 г. на началника на М. В за прекратяване на регистрацията на специализиран малък обект за дестилиране на основание чл. 58, ал. 1, т. 3, б. „а“ от ЗАДС.
Ответникът – началника на М. В, е на становище за правилност на оспореното решение, като претендира и присъждането на юрисконсултско възнаграждение.
Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на оспорването.
Касационната жалба е допустима, но неоснователна. Съответен на закона е решаващият извод на административния съд за законосъобразността на оспореното пред него решение.
1. Фактическите установявания на митническия орган за произведен в обекта за дестилиране етилов алкохол (ракия) от грозде и плодове – собствено производство на физически лица за тяхно лично и семейно потребление, в надвишаващо 30 литра количество са основани на данните, съдържащи се в подадена от ЕТ на 19.01.2016 г. акцизна декларация за данъчен период 01.12.2015 г. – 31.12.2015 г. с приложени към нея акцизни данъчни документи, издадени в посочения период. Акцизната декларация е документ, в който регистрираното лице декларира определена информация относно дейността си, която е основание за възникване на права и задължения – чл. 87, ал. 1 от ЗАДС, а данъчният документ е частен документ за удостоверяване възникването на задължение за начисляване и заплащане на акциз – чл. 84, ал. 2 от закона. Двата вида документи са частни свидетелстващи и черпят доказателствената си сила (стойност) от удостоверяването с тях на неизгодни за издателя им факти. Затова е правилна тяхната оценка от съда като достоверни доказателствени средства, т. е. източници на сведения за факти, кореспондиращи с възприетото от административния орган за действително положение.
2. а. Порок в дейността на съда по установяване на фактите не може да бъде...