Върховният административен съд на Р. Б. - Второ отделение, в съдебно заседание на двадесети септември в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ:Т. Р. ЧЛЕНОВЕ:А. А. . АВРАМОВ при секретар С. И. и с участието на прокурора Милена Беремскаизслуша докладваното от председателяТ. Р. по адм. дело № 4023/2021 Производството е по чл. 208 и следващите АПК.
Образувано е по касационна жалба на главния архитект на община Плевен чрез неговия пълномощник срещу решение №124/01.03.2021 г. по адм. д. № 1055/2020 г. на Административен съд Плевен. Счита обжалваното решение за неправилно като постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон. Претендира от съда отмяната му.
Ответникът по касационната жалба-Сдружение на собствениците Първи май гр. Плевен чрез процесуалния си представител намира касационната жалба за неоснователна.
Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.
Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима.
За да се произнесе по съществото на касационната жалба, разгледана съгласно чл. 218, ал. 1 АПК с оглед наведените основания за отмяна, настоящата инстанция взе предвид:
Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от Сдружение на собствениците Първи май гр. Плевен срещу заповед №РД-12-451/13.11.2020г. на главния архитект на О. П. с която на основание чл. 62, ал. 2 от АПК е допусната поправка на очевидна фактическа грешка при определяне на категорията на строеж: Въвеждане на мерки за енергийна ефективност в многофамилна жилищна сграда гр. Плевен, ул.“Гренадирска“ №30, бл.“Първи май“, вх. А и вх. Б., Проект реализиран в рамките на „Национална програма за енергийна ефективност на многофамилните жилищни сгради“, обособена позиция №4 – трета категория се определя като строеж четвърта категория.
С обжалваното решение съдът е отменил оспорения административен акт.
За да постанови този резултат, решаващият съд е развил следните доводи:
Очевидната фактическа грешка се определя като техническа грешка, като пропуск, който може да бъде установен от всички останали доказателства в преписката и по отношение на който органът е формирал действителна воля. Административният акт, който се коригира, и актът, чрез който се извършва поправката, трябва да бъдат в синхрон, да образуват едно цяло. Двата акта не могат да си противоречат и да пораждат различни по своето съдържание правни последици. В конкретния случай, с извършената поправка на очевидна фактическа грешка е постигната промяна респ. подмяна волята на административния орган. Т.е. това означава, че по същество е постановено ново волеизявление на издателя на акта, в качеството му на оправомощен административен орган, което не може да се квалифицира като очевидна фактическа грешка. Това, че административният орган е формирал при издаване на първоначалния си акт воля, която не съответства на обективната действителност не представлява очевидна фактическа грешка по смисъла на чл.62 ал.2 от АПК.
Решението е неправилно поради противоречието му с материалния закон.
По принцип поправката на явна фактическа грешка е несъответствие между действителната воля на органа и нейното изразяване. Именно поправянето следва да разкрива вече формираната действителна воля. Настоящият съдебен състав намира, че в случая е налице именно такова несъответствие при следните съображения:
Съгласно чл. 148, ал. 9 ЗУТ посочването на категорията строеж не е задължителен елемент от съдържанието на разрешението за строеж. В случая строежът в разрешението за строеж е описан словесно, а именно: Въвеждане на мерки за енергийна ефективност в многофамилна жилищна сграда гр.Плевен, ул.“Гренадирска“ №30, бл.“Първи май“, вх.А и вх.Б., Проект реализиран в рамките на „Национална програма за енергийна ефективност на многофамилните жилищни сгради“, обособена позиция №4 – трета категория. В разрешението за строеж не е обосновано и посочено правно основание за категоризирането на строежа съгласно ЗУТ и Наредба № 1/2003 г. за номенклатурата на видовете строежи. В цялата приложена документация строежът е индивидуализиран описателно, като са посочени подлежащите на извършване строително-монтажни работи. От това следва, че действителната воля на административния орган касае такъв вид строеж, така, както е детайлизиран описателно, а не строеж, посочен като определена категория. Така, както е описан строежът в приложените актове и протоколи и в разрешението за строеж е видно, че се касае за строеж, който да бъде извършен въз основа на виза за проектиране и съгласно технически работни проекти. По този начин органът въз основа на проектната документация е формирал воля за описания словесно строеж, а не за неговото категоризиране. По описанието си всъщност строежът представлява изпълнение на мерки за енергийна ефективност на съществуваща сграда, които са вътрешни преустройства на сградите от първа до четвърта категория включително, с които не се засяга конструкцията им и които са строежи от четвърта категория по смисъла на чл. 137, ал. 1, т.4, б. д ЗУТ. След като строежът е описан само словесно, то действителната воля на органа е била да издаде разрешение за строеж съобразно това описание, което отговаря като категория на строежа именно четвърта. Поради това действителната воля на органа е била за описания строеж и е налице несъответствие с изразената воля на органа чрез грешното посочване на категорията на строежа като трета в разрешението за строеж, коята категория не съответства на описанието на строежа, индивидуализиран и чрез посочените в разрешението за строеж документи: Архитектура, Конструкции, сметна документация, Елекро, ВиК, ОВК, ЕЕ с доклад за оценка на съответствието, ПБ и ПСД за строеж. В случая на практика се касае за допусната от органа техническа грешка, която се установява от всички доказателства по преписката, по отношение на които административният орган е формирал действителна воля за издаване на разрешение за строеж на обект, посочен словесно описателно и който съобразно тези характеристики е всъщност четвърта категория. В разглеждания аспект не е налице замяна на истинската воля на административния орган чрез допускане на оспорената поправка, както неправилно е приел първоинстанционния съд. Предприетата поправка само променя категорията на описания словесно в разрешението за строеж обект за изграждане, без да променя описанието на строежа, който съобразно неговите характеристики и същност е такъв от четвърта категория. Касае се за един и същ по вид и описание строеж, който е възприет от органа съобразно неговото описание, а не неговата категоризация. Грешеното й посочване е фактическа съобразно документите и описанието на строежа грешка, която може да бъде поправена по реда на чл. 62 АПК. Поради това предприетата поправка и първоначалният индивидуален административен акт /поправената заповед-р а. за строеж/ образуват един синхронен в цялост административен акт при липса на противоречие между целените от административния орган с поправената заповед последици и предприетото с поправката разрешение.
Предвид изложеното обжалваната заповед е валиден и законосъобразен административен акт. Като е приел незаконосъобразност на обжалваната заповед, съдът е постановил решение в противоречие с приложимата правна норма на чл. 62, ал. 2 АПК. Същото следва да бъде отменено и вместо него се постанови друго решение по съществото на спора в смисъл на отхвърляне на жалбата на Сдружение на собствениците Първи май гр. Плевен срещу оспорената заповед.
С оглед изхода на спора на касатора следва да се присъдят претендираните в срок разноски пред касационната инстанция, представляващи юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 /сто/ лв.
Воден от горното, Върховният административен съд, второ отделение, РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение №124/01.03.2021 г. по адм. д. № 1055/2020 г. на Административен съд Плевен и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Сдружение на собствениците Първи май гр. Плевен срещу заповед №РД-12-451/13.11.2020г. на главния архитект на О. П. с която на основание чл. 62, ал. 2 от АПК е допусната поправка на очевидна фактическа грешка при определяне на категорията на строеж: Въвеждане на мерки за енергийна ефективност в многофамилна жилищна сграда гр.Плевен, ул.“Гренадирска“ №30, бл.“Първи май“, вх.А и вх.Б., Проект реализиран в рамките на „Национална програма за енергийна ефективност на многофамилните жилищни сгради“, обособена позиция №4 – трета категория се определя като строеж четвърта категория.
ОСЪЖДА Сдружение на собствениците Първи май гр. Плевен да заплати на община Плевен направените пред касационната инстанция разноски в размер на 100 /сто/ лв.
Решението е окончателно.
Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/ Таня Радкова
секретар: ЧЛЕНОВЕ:/п/ Анелия Ананиева
/п/ Мартин Аврамов